Решение № 12248 от 30.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4996/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Шогун 56 ЕООД, с ЕИК[ЕИК],със седалище и адрес на управление, гр. Бургас, [жк], [адрес], представлявано от управителя П. Петков, подадена чрез адв. Г. Янев, срещу решение 187 от 09.02.2021 г. по адм. дело 2286/2020 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ ФК-324-0049072/26.10.2020 г., издадена от началника на отдел Оперативни дейности - Бургас в дирекция Оперативни дейности, главна дирекция Фискален контрол в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект- магазин за кожени изделия, находящ се в гр. Бургас, ул. Ген. Скобелев 10, за срок от 14 дни. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът твърди, че ПАМ не може да постигне нито една от регламентираните в чл. 22 ЗАНН цели. В заповедта за налагане на ПАМ, не са посочени конкретни вредни последици от нарушението, които ПАМ цели да предотврати и преустанови. Изложени са твърдения, че за същото нарушение на продавач консултанта М. Николова е издадено наказателно постановление (НП), с което по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) е наложена глоба, която е заплатена. Иска решението да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът - Началник отдел Оперативни дейности гр. Бургас в ГД Фискален контрол в ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, в писмено становище, оспорва касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима и неоснователна. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основния, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционният съд е била ЗПАМ ФК-324-0049072/26.10.2020 г., издадена от началника на отдел Оперативни дейности- Бургас в дирекция Оперативни дейности, главна дирекция Фискален контрол в ЦУ на НАП, с която на Шогун 56 ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект - магазин за кожени изделия, находящ се в гр. Бургас, ул. Ген. Скобелев 10, за срок от 14 дни. По делото е установено, че при извършена на 21.10.2020 г. в 15.48 часа проверка от служители на ТД на НАП - Бургас в търговски обект - магазин за кожени изделия, находящ се в гр. Бургас, ул. Ген. Скобелев 10 е направена контролна покупка на кожен аксесоар на стойност 3.00 лв., заплатена в брой от Т. Лазова - инспектор по приходите. Плащането е прието от продавач-консултант - М. Николова. За извършената продажба не е издаден фискален бон от монтираното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство. Тези констатации са отразени в протокол за извършена проверка серия АА 0049072 от 21.10.2020 г. За нарушението е съставен Акт за установяване на административно нарушение Б577355 от 28.10.2020 г. На основание чл. 186, ал.1, т.1, б. а ЗДДС е издадена обжалваната Заповед ФК-324-0049072/26.10.2020 г. на началника на отдел Оперативни дейности - Бургас в дирекция Оперативни дейности, главна дирекция Фискален контрол в ЦУ на НАП. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството, против посочената заповед, с мотивите, че заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон. Съдът е посочил, че наложената принудителна административна мярка е с превантивен характер. С нея се цели да се въздейства предупредително към нарушителя и да се осуети възможността да извършва други нарушения на фискалната дисциплина, поради което съдът е приел, че тя напълно съответства на целта на закона. Решението е правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС - принудителна административна мярка запечатване на търговски обекти, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, се прилага по отношение на лице, което не спази реда и начина за издаване на съответен документ за продажба. По силата на чл. 118, ал. 1 от същия закон, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. От цитираните разпоредби се вижда, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на касова бележка, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ запечатване на обект и забрана за достъп до него. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т.е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл.186, ал. 1 ЗДДС израз до 30 дни. Обосновано и в съответствие със закона първоинстанционният съд е приел, че цитираното нарушение е безспорно установено, поради което заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. Пред административния съд не е било спорно, че нарушението е извършено. Настоящият състав намира, че процесната ПАМ е мотивирана за налагане на срок, различен от максималния по закон за запечатване на обекта, в който е извършено нарушението. Установеното неизпълнение на задълженията за отчитане на извършените продажби в брой и необходимостта от организиране работата на търговеца, в съответствие с изискванията на закона, са мотивирали административния орган да определи именно 14-дневен срок на запечатване на обекта. Изцяло в правомощието на органа, по целесъобразност, е да определи срока на наложената ПАМ, като в случая са изложени конкретни мотиви за този срок. Наложената мярка е пропорционална от гледна точка на установеното неотчитане на продажба. В случая не е наложен максималният срок, който може да бъде 30 дни, поради което и срокът е определен в съответствие с целта на закона и при спазване на принципа на съразмерност. Настоящият състав намира, че производствата по ЗАНН и по АПК, са различни по своя характер и се развиват независимо едно от друго. Принудителната административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, не съставлява административно наказание и няма санкционен характер за разлика от наказанията, налагани в хода на АНП. Поради изложеното в случая е без значение обстоятелството, че посочената в НП имуществена санкция е изцяло заплатена. Плащането н тази санкция не налага преустановяване и отмяна на ПАМ. Настоящият състав намира, че заповедта е издадена в съответствие с целта на закона. Предвид изложеното, решаващият извод на административния съд за законосъобразност на обжалваната пред него заповед е обоснован и в съответствие с материалния закон, поради което решението му не е засегнато от обоснованите в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на разноски в полза на ответника е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 144 АПК и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на Национална агенция за приходите гр. София се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение