Решение № 190 от 4.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 163/2010 г.

Решение № 190 от 4.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 163/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова Производството е по реда на чл. 424 във вр. с чл. 423 от НПК и е образувано по искане на задочно осъдения Г. Й. Ф. за отмяна по реда на възобновяване на влязлата в сила присъда, постановена по НОХД № 164/02 г. от Районен съд - Велико Търново, потвърдена съответно от окръжния съд и от ВКС като последна (трета) инстанция. Искането за възобновяване е с твърде оскъдно съдържание: "на основание чл. 423, ал. 5 от НПК, делото по което изтърпявам присъда да бъде върнато за възобновяване, тъй като съм задочно осъден". В съдебното заседание искането за възобновяване се поддържа от осъдения Ф. и от процесуален представител, назначен при условията на чл. 94, ал. 3 от НПК, който развива съображения, че осъденият не е знаел за съдебното производство, не е участвал в него, не е знаел и за задочно постановената присъда. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, установи следното: С цитираната по-горе присъда осъденият Ф. е бил признат за виновен в това, че периода 04.08.1999 г. до 23.08.1999 г. с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у управителя на "Мизия - КЗ" ООД - Т. С. Недев, представяйки се за длъжностно лице, с което е причинил имотна вреда на дружеството в размер на 78 006, 24 лева - престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1 и т. 5 от НК. Наложеното наказание е три години и шест месеца лишаване от свобода. Искането за възобновяване е направено в законоопределения шестмесечен срок и от процесуалнолегитимирана страна, поради което е допустимо. I. Първо, ВКС намира за необходимо да отбележи, че в саморъчно изготвеното искане за възобновяване осъденият Ф. се е позовал и на чл. 423, ал. 5 от НПК, без конкретни съображения в тази насока. Подобна претенция не е развита в съдебното заседание от неговия процесуален представител, нито се поддържа от осъдения Ф. Доводите, отразени и в писменото становище на защитата, се основават на чл. 423, ал. 1 от НПК. За изчерпателност на проверката, ВКС изиска справка от ВКП - отдел "Международно правно сътрудничество". В получения отговор (писмо изх. № 13787/09IV от 22.04.2010 г.) е отразено, че с молбата на Главния прокурор, отправена до Министъра на правосъдието на Р Италия за екстрадицията на осъдения Ф., не са давани изрични гаранции по реда на чл. 423, ал. 5 от НПК. Мнозинството на състава намира, че може да прецени основанията по чл. 423, ал. 1 от НПК, тъй като посочването на чл. 423, ал. 5 от НПК от осъдения, както вече се каза и без аргументация в тази насока, не води непременно до извод, че искането е само на това основание, предвид и по общо заявеното - "тъй като съм задочно осъден". Разгледано, с оглед разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК, искането е основателно. Обвинителният акт срещу Г. Й. е постъпил в районния съд на 28.02.2002 г. На същата дата съдия - докладчик е разпоредил да се връчи препис от него на подсъдимия и е насрочил делото за 12.06.2002 г. Призовката за подсъдимия и приложеният препис от обвинителен акт са се върнали невръчени, с отбелязване, че подсъдимият Ф се намира извън страната и адресът му в чужбина е неизвестен. Последвали са неколкократни отлагания на делото, обявяване на подсъдимия за общодържавно издирване, както и изменение на мярката му за неотклонение в "задържане под стража". След като съдът е получил уведомление, че щателното издирване не е дало резултат, то е счел, че са налице предпоставките на чл. 268 от НПК (отм.) и на 02.02.2005 г. е дал ход на съдебното следствие, при участието на служебен защитник. Последвала е промяна в съдебния състав, което е наложило започване на съдебното следствие отново. И новият съдебен състав е приложил разпоредбата на чл. 268, ал. 3 от НПК (отм.), разгледал делото и постановил присъдата, атакувана в настоящето производство. При тези данни се установява процесуалната основателност на искането, тъй като осъденият Ф. не е бил надлежно уведомен за съдебното производство. Според действащият чл. 423, ал. 1 от НПК (редакция ДВ, бр. 109/2008 г.), основателността на искането е поставена в зависимост от изпълнение на процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК. Очевидно е, че в настоящия случай съдът не е имал задължение да приложи посочената процедура, тъй като същата е в сила едва с цитираното изменение. Действията на съда са съобразени с актуалното законодателство към момента на извършването им, но следва да бъдат повторени. С измененията на закона (междувременно е приет новият НПК, респективно същият е изменен и допълнен със ЗИДНПК) е установена сегашната редакция на чл. 423, ал. 1 от НПК, която предписва, че на задочно осъденото лице следва да бъде предоставена процесуална възможност за лична защита в съдебното производство. Изключение от това е допустимо само при констатация за изпълнена процедура по чл. 254, ал. 4 от НПК и последващо неявяване в съдебно заседание без уважителни причини. Правоприложението на чл. 423, ал. 1 от НПК не се свързва с "обратно действие" на наказателно процесуална норма, а за приложението й в развиващото се производство по възобновяване. II. Изхода на делото предопределя и необходимостта ВКС да вземе отношение по мярката за неотклонение, тъй като има данни, че осъденият Ф. е задържан за изпълнение на присъдата, определяща и за общото наказание по съвкупност от присъди, (виж справка - МП, ГД "Изпълнение на наказанията"). След постановяване на присъдата на основание чл. 307 от НПК (отм.), районният съд е постановил определение, с което е потвърдил необходимостта от продължаване на взетата спрямо осъдения Ф. мярка за неотклонение "задържане под стража". Настоящият съдебен състав, също счита, че на този етап няма основание за нейното изменение, с оглед гарантиране явяването на осъдения Ф. при новото разглеждане на делото, съчетано и с установеното по делото дълготрайно пребиваване извън територията на страната, без данни за конкретно установено местопребиваване. В предвид на горните съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 423, ал. 1 и ал. 4 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,