Решение № 11 от 1.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1131/2017 г.

Решение № 11 от 1.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1131/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. А. А. чрез адв. С. Ч. срещу решение № 297 от 21.10.16 г. по в. гр. дело № 1251/16 г. на Старозагорския окръжен съд, с което са потвърдени решение № 20 от 7.04.16 г. и допълнително решение от 11.05.16 г., постановени по гр. дело № 245/15 г. на Чирпанския районен съд. С решение № 297/21.10.16 г. е прогласена на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД нищожност на договор за аренда на земеделска земя от 6.12.13 г. с нотариално заверени подписи от нотариус Л. И., рег. № 090 на НК, с район на действие РС - Ч., като сключен при липса на съгласие и на основание чл. 108 ЗС ответницата Д. А. А. е осъдена да предаде на ищците Р. Х. Д., И. Х. Д., Д. Р. Т., М. Т. Д., П. И. Д. и О. И. Д. владението върху процесните земеделски земи. С допълнителното решение от 11.05.16 г. ответницата е осъдена да заплати на ищците сумата 1755.63 лв, представляваща обезщетение по чл. 73, ал. 1 ЗС, като в останалата част искът е отхвърлен. С определение № 967 от 13.10.17 г. състав на IV г. о. на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение за проверка на процесуалната му допустимост. С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че с решение № 22.27/10.04.95 г., решение № 22 от 19.05.95 г. на ПК [населено място] и решение № 7 от 15.04.11 г. по гр. дело № 438/10 г. на РС Чирпан по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, процесните земеделски имоти са възстановени на наследниците Р. Д. Х. - ищците, заедно с Д. Р. Д. и М. В. М.. С договор за аренда на земеделска земя от 6.12.13 г., сключен между ответницата Д. А. А. като арендатор и Д. П. Д., като пълномощник на Д. Р. Д., с пълномощно рег. № 32 от 1.12.10 г., заверено от Кметство [населено място], като арендатор, са предоставени процесните земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], за временно възмездно ползване за срок от 25 години. Установено било, че в регистъра за извършени нотариални заверки и пълномощни на Кметство [населено място] няма заверено и липсва пълномощно рег. № 32 от 1.12.10 г. Прието е от показанията на св. Д. Д., че заверката на пълномощното от кмета на [населено място] - Д. И. Д., е била извършена в [населено място], по време на раздаване на рентата. Въз основа на тези факти съдът е направил извод, че нотариалното действие - нотариално удостоверяване на подписа на Д. Д. и датата на процесното пълномощно, извършени от кмета на [населено място], е осъществено извън териториалната му компетентност, което на основание чл. 576 вр. с чл. 573, ал. 1 и чл. 589, ал. 2 ГПК и чл. 83 ЗННД, обуславя неговата нищожност. Прието е, че след като пълномощното с рег. № 32/1.12.10 г. е нищожно, в него не е обективирана волята на Д. Д., изразяваща се в съгласие за сключване на договора от пълномощника, то и изповяданата сделка е също нищожна. С оглед на това е приет за основателен и искът за предаване на владението върху процесните земеделски земи, като въззивният съд е счел за неправилна правната квалификация на първоинстанционния съд по чл. 108 ЗС, а го е квалифицирал по чл. 34 ЗЗД. С допълнителното решение от 11.05.16 г. е уважен и искът по чл. 73 ЗС за заплащане на обезщетение за ползване на земеделските имоти в полза на ищците в размер на 1755.63 лв, след приспадане дела на неучаствалите в делото съсобственици, съобразно заключение на вещо лице. В касационната жалба се излагат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението. Жалбоподателката счита, че решението е недопустимо, тъй като не са конституирани като страни по делото всички съсобственици, които са необходими другари. Поддържа, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалния закон, като не е обсъдил възражението й, че дори договорът за аренда е нищожен поради липса на форма, той обвързва страните като договор за наем. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на иска като неоснователен. Ответниците по жалбата чрез адв. П. Т. молят решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното: Съгласно тълкувателно решение № 1 от 19.02.10 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение е недопустимо. Процесуалната легитимация е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно. Правилно въззивният съд е приел, че съсобствениците в производството по иск за собственост не са необходими, а обикновени другари, поради което и не е необходимо конституирането им служебно от съда. По делото, обаче, се оспорва упълномощителната сделка, но в производството не са взели участие страните по нея - Д. Р. Д. и Д. П. Д.. Съдът се е произнесъл по довода за липса на пълномощно и въз основа на това е прогласил за нищожен договора за аренда поради липса на съгласие. Общите факти по спорното правоотношение налага еднакво решение спрямо всички другари. Въззивният съд е следвало да констатира, че първоинстанционното производство е постановено без участието на необходимите другари, да обезсили обжалваното пред него решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участие на всички страни по оспорваните сделки. По изложените съображения въззивното решение следва да се обезсили, а делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на всички процесуално легитимирани страни. В този смисъл е приетото в ТР № 1/2013 г. т. 6 на ОСГТК на ВКС. При новото разглеждане на делото съдът следва да съобрази Тълкувателно решение № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС за вида недействителност на договорите, сключени от пълномощник без представителна власт, при липса на потвърждаване от лицата, от името на които е сключен договора. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.