Решение № 12731 от 10.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7855/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Н. С., чрез адв. Янчев като процесуален представител, срещу решение 945 от 29.05.2025 г., постановено по адм. дело 56/2025 г. по описа на Административен съд Враца. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът прави искане за отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът кметът на община Враца, чрез пълномощника си юрк. Стойчева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Б. Н. С. срещу заповед 25 от 07.01.2025 г. на кмета на община Враца, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ й е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ плътна ограда , находящ се в [заличен текст], по плана на [населено място], с посочен административен адрес в частта, надвишаваща височината на плътната част от кота +0,60 м. в съответствие с изискванията на чл. 48, ал. 7 и чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ, а в частта, в която оградата навлиза в съседния [заличен текст], да бъде премахната изцяло. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган по отношение на строеж от шеста категория, в изискуемата писмена форма, като съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, включително фактическите и правни основания за постановяването й, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Излага съображения за наличието на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, описан в съставения в административното производство констативен акт 20 от 19.11.2024 г. и в оспорената заповед като: плътна ограда с обща дължина 5,85 м и средна височина откъм улицата 1,45 м, изпълнена на южната имотна граница и плътна ограда с приблизителна дължина 33 м и средна височина 1,60 м, изпълнена на североизточната имотна граница към съседен [заличен текст]. Обосновава извод, че е налице незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, изграден без строителни книжа, за който не е необходим одобрен инвестиционен проект, но се изисква разрешение за строеж, тъй като не попада в изключението по чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ. Въз основа на представения от административния орган снимков материал като доказателство по делото приема, че процесната ограда е построена след 2012 г., което изключва приложението на режимите за търпимост по § 16, ал. 1 и 2 ПР ЗУТ, § 184 ПЗР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. По отношение на посоченото в оспорената заповед време на изпълнение на строителството - 2000 г. излага съображения, че строежът също не е търпим, като се позовава на разпоредбите на чл. 225, ал. 1, т. 7 ППЗТСУ (отм.), чл. 56, ал. 2, т. 1 ЗТСУ (отм.) и чл. 124, ал. 4 от Наредба 5/17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след обстоен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Подробно са обсъдени възраженията и доводите на страните. Фактическите констатации се подкрепят от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. От данните по делото се установява по несъмнен начин, че описаната в заповедта плътна ограда представлява строеж според дефиницията на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, шеста категория съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ, за изграждането на който е изискуемо строително разрешение. С оглед установената категория на строежа, правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, а именно - кмета на община Враца, чиято компетентност се определя съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Заповедта отговаря на изискванията за форма и съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Неоснователни са възраженията на касатора за нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 1, 3 и т. 5 АПК. От текста на заповедта по безспорен начин се извежда, че същата е издадена от кмета на община Враца, както и че адресатът, на когото е разпоредено премахването на незаконния строеж, е неговият извършител - Б. Н. С., която е и собственик на имота. Ясно е формулирано задължението за премахване на строежа, определен е тримесечен срок за доброволно изпълнение от влизането на административния акт в сила, като е посочено, че при неспазване на срока по т. 2, ще бъде извършено принудително премахване. Заповедта съдържа точно описание на строежа с посочване на неговия вид, местонахождение и параметри. Неоснователно е възражението на касатора, че заповедта е неясна, тъй като в разпоредителната й част строежът не е описан по начина, използван в констативния акт и в мотивите на самата заповед. Заповедта следва да се разглежда в цялост, като се съобразяват нейната разпоредителна и мотивационна част. По отношение на вида и местоположението на строителството следва да се вземе предвид и установеното в цитирания констативен акт, заедно с приложената към него окомерна скица. Преценени заедно, данните в тези документи указват по безспорен начин разположението на строежа и го индивидуализират достатъчно ясно и точно, поради което няма съмнение относно обхвата на разпореденото за премахване. Същият представлява плътна ограда откъм улицата с обща дължина 5,85 м и средна височина 1,45 м, изпълнена на южната имотна граница, която е разпоредено да се премахне в частта, надвишаваща височината на плътната част от кота + 0,60 в съответствие с изискванията на чл. 48, ал. 7 и чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ, както и плътна ограда с приблизителна дължина 33 м и средна височина 1,60 м, изпълнена на североизточната имотна граница към съседен [заличен текст], която трябва да бъде премахната изцяло. Обосновани са изводите на съда за спазване на процедурата по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ. Видно е, че констативният акт е съставен след извършени проверки на място във връзка с постъпил сигнал от собственик на съседен имот, като в съдържанието му са отразени установените обстоятелства относно проверявания строеж, които не противоречат на посочените в заповедта. Констативният акт и издадената въз основа на него заповед са връчени на жалбоподателката като адресат на задължението за премахване. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Като такова се сочи смесването на проверки по различни сигнали за различни строежи и отразяването на резултатите от тях в общи писма и протоколи, които впоследствие служат като основание за издаване на оспорената заповед. Както правилно сочи първоинстанционният съд, констативният акт по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ поставя началото на административното производството по отстраняване на незаконно строителство. Предхождащите го проверки имат за цел установяването на факти и обстоятелства, свързани с наличието и характера на незаконния строеж, съответно подготвят издаването на констативния акт и заповедта по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ. Установяването в рамките на едни и същи проверки на факти, касаещи различни строежи, не влияе върху съдържанието на заповедта, доколкото тя и констативният акт, въз основа на който е издадена, се отнасят единствено до процесната ограда. В касационната жалба се навеждат доводи, че в проведеното производство административният орган се позовава на писмени доказателства, които не са събрани редовно в рамките на същото производство. В заповедта се цитират геодезическо заснемане от 11.07.2024 г. на оградата между [заличен текст] по плана на [населено място], извършено от правоспособен инженер геодезист И. О., което не е възложено от административния орган, а от собственика на [заличен текст], както и декларация по § 184, ал. 8 ПЗР ЗИДЗУТ от 30.01.2004 г. на жалбоподателката Б. Н. С., с която се удостоверява, че плътната ограда на имота й е изпълнена през 2000 г. Посочените нарушения не са от категорията на съществените, които да обосноват отмяната на административния акт само на това основание. Единственият факт, констатиран от цитираното геодезическо заснемане, е навлизането на оградата в съседния УПИ без учредено право на строеж. Не това нарушение обаче е основанието за определяне на оградата като незаконен стоеж. Заповедта е издадена съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който визира изграждането му без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Ето защо в заповедта като незаконен строеж е описана цялата ограда с приблизителна дължина 33 м, изпълнена на североизточната имотна граница, а не само частите от нея, които навлизат в [заличен текст]. Обсъждането в заповедта на нарушението, установено с геодезическото заснемане, не влияе на квалификацията на оградата като незаконен строеж. Декларацията по § 184, ал. 8 ПЗР ЗИДЗУТ от 30.01.2004 г., на която административният орган се позовава за установяване годината на извършване на строителството, представлява документ, подписан лично от С., като авторката не оспорва своя подпис. Фактът, че декларацията е представена в друго административно производство, не е пречка за ползването й като доказателство и в производството по издаване на оспорената заповед, доколкото съдържащите се в нея данни се отнасят до същия строеж. Неоснователни са и възраженията на касатора относно допуснати нарушения на чл. 26, чл. 34, ал. 3 АПК и чл. 35 АПК. Спрямо установените релевантни факти съдът прилага правилно материалния закон. Видно от констативния акт е, че процесната ограда е изцяло плътна и със средна височина съответно на южната имотна граница към улицата - 1,45 м, а на североизточната имотна граница към съседен [заличен текст] 1,60 м. При тези данни съдът достига до законосъобразен извод, че оградата не попада в изключението на чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ, според което разрешение за строеж не се изисква за леки прозирни огради и плътни огради с височина на плътната част до 0,6 м. в рамките на поземления имот. Съгласно чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за плътни огради на урегулирани поземлени имоти с височина на плътната част от 0,60 м до 2,20 м., с изключение на случаите по чл. 48, ал. 9. Според чл. 48, ал. 9 ЗУТ строителството на огради в отклонение в отклонение от изискванията по ал. 5 и ал. 7 се разрешава от главния архитект на общината въз основа на индивидуален архитектурен проект съобразно предназначението на урегулирания поземлен имот и с оглед осигуряването на архитектурно единство. Тъй като за процесната ограда няма издадени строителни книжа е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде преодоляна само ако са налице предпоставките за търпимост по § 16 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, доколкото търпимите строежи не подлежат на премахване. Настоящият състав счита, че в решението си първоинстанционният съд не провежда точен анализ на относимата за строежа хипотеза с оглед възприетата в заповедта година на изпълнението му. Независимо от това съдът достига до правилен краен извод за законосъобразност на административния акт. Едно от условията за прилагане на режима за търпимост е строежът да е изпълнен в определени от закона периоди. Доказването на времето на извършване на строителството е от съществено значение при определяне на правната норма, относима за конкретния случай. Служебно задължение на съда е да събере доказателства и да направи констатации в тази насока. Правилно първоинстанционният съд не кредитира дадените в открито съдебно заседание свидетелски показания като противоречиви относно времето на изпълнение на процесната плътна ограда във вида, в който е констатирана в оспорената заповед и в несъответствие с останалите доказателства по делото. Настоящият състав не споделя твърдението на касатора, че оградата откъм улицата е построена още през 1970 1980 г., а оградата между двата съседни имота в периода 1992 1994 г. Видно от приложените по делото веществени доказателства - изображения от заснемане на имота, извършено от приложението "Гугъл , към месец март 2012 г. оградата откъм улицата има ниска плътна част, изградена от камъни и монтирана върху нея прозирна метална част, а между двата съседни имота е поставена единствено мрежа. Неоснователно е възражението на касатора, че снимковият материал от Гугъл не е годно доказателствено средство. Според трайната съдебна практика картов и снимков материал от датирано заснемане, извършено от приложението "Гугъл се ползва при установяване на времето на извършване на строежите. В случая такива изображения са представени пред първоинстанционния съд заедно с административната преписка. Жалбоподателката е разполага с възможността да се запознае с тях и да ги съобрази при защитата си. ЗУТ предвижда няколко периода на изпълняване на строежите, обуславящи тяхната търпимост строежи, извършени до 07.04.1987 г. (§ 16, ал. 1), извършвани в периода 08.04.1987 г. 30.06.1998 г. (§ 16, ал. 2) или в периода 30.06.1998 г. 01.01.2001 г. (§ 16, ал. 3). С разпоредбата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ не се отменят изискванията и времевите периоди по § 16 ПР ЗУТ. Предвиденият в него режим на търпимост не обхваща всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2001 г., а се отнася само до тези, които не попадат в приложното поле на § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ. С тази норма се създава нов четвърти период относно строежи, изградени от 02.01.2001 г. до 31.03.2001 г. Предвид възприетата от първоинстанционния съд година на изпълнение на строежа след 2012 г., който извод се споделя и от настоящия състав, правилата за търпимост по § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ са неприложими. Дори да се приеме, че оградата е изградена през 2000 г., както е посочено в заповедта, то относима би била нормата на § 16, ал. 3 ПР ЗУТ, според която незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на ЗУТ, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно ЗУТ, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон. В разглеждания случай няма данни и твърдения за деклариране на строежа пред компетентния орган в законовия срок, поради което той не може да бъде определен като търпим по § 16, ал. 3 ПР ЗУТ. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно по своя резултат, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от ответника за присъждане на разноски за настоящото производство, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати такива на община Враца в размер на 200 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,