Решение № 4429 от 29.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2825/2025 г.
ВАСВторо отделение29.04.2025 г.докладчик Светлозар Рачев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 428 от 5.2.2025 г. по адм. дело 760/2024 г. на Административен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите Пазарджик да заплати на А. Г. П. с [ЕГН] сумата 2000,- /две хиляди/ лева, деловодни разходи за тази инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА Членове: /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА/п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ Пазарджик против решение 428 от 5.2.2025 г. по адм. дело 760/2024 г. на Административен съд Пазарджик, с което е отменена заповед ЧР02-76/24.06.2024г. на същия административен орган, с която на А. Г. П. е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 108 от ЗДСл считано от датата на връчване на заповедта. Касаторът поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен. При издаване на оспорената пред Административен съд Пазарджик заповед били спазени всички процесуални правила, заповедта била материално законосъобразна. Моли решението да бъде отменено, както и да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът А. Г. П., в писмен отговор, оспорва касационната жалба, излага съображения в подкрепа на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението като правилно следвало да се остави в сила Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. А. П. е заемала по служебно правоотношение по смисъла на ЗДСл длъжността главен счетоводител в дирекция Административно-правна и финансово-ресурсна в Регионална дирекция по горите Пазарджик. Със заповед РД05-96/29.05.2023 г. директорът на РДГ-Пазарджик е наложил дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл и е прекратил служебното правоотношение на А. П. на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл. Заповедта е отменена с Решение 824/28.02.2024 г. по адм. дело 576/2023 г. на Административен съд Пазарджик, което е оставено в сила с Решение 7486/18.06.2024 г. по адм. дело 4223/2024 г. на ВАС. В срока по чл. 122 от ЗДСл г-жа П. е подала заявление вх. РДГ09-5706/24.06.2024 г. за възстановяване на работа, считано от датата на явяването й, на 24.06.2024 г. се е явила на работа издадена е заповед ЧР02-75/24.06.2024 г., с която е определен нов размер на индивидуалната основна месечна заплата. А. П. е подписала акт за встъпване в длъжност на 24.06.2024 г. На същата дата е издадена и оспорената пред първостепенния съд Заповед ЧР02-76/24.06.2024 г., директорът на РДГ-Пазарджик на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл е наложил на А. П. дисциплинарно наказание уволнение и е прекратил служебното й правоотношение на основание чл. 107, ал .1, т. 3 ЗДСл. Правилни са изводите на Административен съд Пазарджик, че при издаване на процесната заповед не са спазени правилата съдържащи се в Раздел II на Глава пета от ЗДСл. Текстът на чл. 96, ал. 1 от ЗДСЛ изисква преди да наложи дисциплинарното наказание по чл. 90, ал. 1, т. 4 и т. 5, дисциплинарно наказващият орган да взема становището на дисциплинарният съвет, който образува дисциплинарно дело по негово нареждане такова становище в случая не изискано. В нарушение на чл. 93, ал. 1 ЗДСл дисциплинарно наказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание не е изслушал държавния служител, нито му е дал срок за писмени обяснения. Правилни са и изводите на съда за изтекла давност предвидена с разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от същия закон. Сочените в касационната жалба съображения свързани с приложението на Кодекса на труда, както и цитираната практика на ВКС са неотносими. Като е отменил обжалваната пред него заповед, Административен съд Пазарджик е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което не следва да бъде касирано. При този изход на делото, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на деловодни разходи за тази инстанция в техния претендиран и доказан размер 2000,- лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,