Решение № 354 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8541/2009 г.

Решение № 354 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8541/2009 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Катлинка Генчева Симеонова, от гр. Враца, срещу решение от 23.02.2009 г., постановено по адм. дело № 4873/2006 г. по описа на Софийски градски съд. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед бъде отменена. Претендира да й бъдат присъдени и направените по делото разноски. Ответникът - председателят на Комисията по търговия и защита на потребителите (КТЗП), чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното решение Софийският градски съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Катлинка Симеонова срещу заповед № 66 ЛС от 01.02.2005 г. на председателя на КТЗП, с която на основание чл. 97 във връзка с чл. 90, ал. 1, т. 2 ЗДСл. на същата е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за това, че при съставянето на четири акта за установяване на административно нарушение с № 06408/21.04.2004 г., № 06407/21.04.2004 г., № 06581 от 04.11.2004 г. и № 06577 от 04.11.2004 г. същата неправилно е приложила нормативната уредба, като е следвало да констатира нарушенията в съответствие със специалните наредби, а не съгласно Наредбата за изискванията за етикетиране на нехранителните стоки. Горното е било квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган като дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 21, ал. 1 ЗДСл., а именно - касаторката не е изпълнила точно, добросъвестно и безпристрастно служебните си задължения при извършване на контролната дейност, което е послужило като основание за налагане на дисциплинарното наказание. За да постанови решението си, Софийският градски съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазени административно производствени правила, както и е съответна на материалния закон и целта на закона. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Софийски градски съд не е изложил мотиви относно съответствието на оспорената заповед с материалноправните норми на ЗДСл., но тъй като настоящото производство е при условията на чл. 227 от АПК, то независимо от наличието на това нарушение касационната инстанция следва да се произнесе по съществото на спора. Необоснован е изводът на първоинстанционния съд, че заповедта съответства на материалния закон, тъй като са се осъществили фактите, с настъпването на които правната норма свързва определени правни последици. Дисциплинарно наказващият орган неправилно е квалифицирал извършеното от касаторката като виновно неизпълнение на служебните й задължения. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДСл. държавният служител е длъжен да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната и устройствения правилник на съответната администрация. От събраните по делото доказателства не се установява Катлинка Симеонова неправилно да е приложила нормативната уредба при съставянето на цитираните по-горе актове, в какъвто смисъл са изложените в оспорената заповед мотиви. Това е така по следните съображения: Относно съставените от касаторката актове за установяване на административно нарушение с № 06407 и № 06408, и двата от 21.04.2004 г., за които се твърди, че са съставени в нарушение на нормативната уредба и за които на Симеонова е наложено дисциплинарно наказание, то същите не са приложени по делото. Процесуалният представител на ответника е заявил в нарочно писмо от 09.09.2008 г., че описаните актове не се съхраняват в Комисията по търговия и защита на потребителите, а образуваните въз основа на тях административно наказателни преписки са били прекратени. В тежест на страната, която твърди определени факти, които я ползват, е да представи доказателства, че същите са се осъществили. По делото от страна на административния орган не са представени нито актовете за установяване на административни нарушения, със съставянето на които се твърди, че жалбоподателката е нарушила нормативната уредба, нито резолюциите за прекратяването на образуваните въз основа на тях административнонаказателни производства, за да се установи какво е било правното основание за това. Съгласно разпоредбата на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) резолюция за прекратяване на образувано административнонаказателно производство може да бъде издадена и за маловажни случаи на административни нарушения, като се предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В случая става въпрос за преценка по целесъобразност на наказващия орган и упражняването на това правомощие не променя факта, че е налице установено административно нарушение - т. е. че актосъставителят при правилно прилагане на разпоредбите на ЗАНН и на специалните закони е упражнил своите служебни задължения. С оглед горното, остава недоказано по делото твърдяното от дисциплинарнонаказаващия орган неточно и недобросъвестно изпълнение на служебните задължения на Катлинка Симеонова при съставянето на актове № 06407 и № 06408, и двата от 21.04.2004 г. Държавната служителка не е извършила дисциплинарни нарушения на нормативната уредба при съставянето и на другите два акта № 06577 и № 06581 от 04.11.2004 г. От съдържанието на Протокол № 1 към дисциплинарно дело № 8/2004 г. се установява, че въз основа на горните актове са издадени наказателни постановления съответно с № 06577 и № 06581, и двата от 11.11.2004 г. Съгласно ЗАНН актосъставителят и наказващият орган не могат да бъдат едно и също лице. В съответствие с разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо извършва и разследване на спорните обстоятелства. Съгласно чл. 53, ал. 1 и 2 ЗАНН когато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно, ако няма основание за прилагането на чл. 28 и 29, наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответното административно наказание. Наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая, след като въз основа на съставените от жалбоподателката актове за установяване на административни нарушения са издадени наказателни постановления, то следва, че наказващият орган е приел съставените актове за законосъобразни и обосновани, т. е. липсва каквото и да било основание да бъде направен извод за неправилно прилагане от страна на актосъставителя както на нормите на ЗАНН, така и на специалните наредби във връзка с осъществената контролна дейност. С оглед на изложеното се налага извода, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че Симеонова не е извършила описаните в оспорената заповед дисциплинарни нарушения, поради което обжалвания административен акт е постановен в нарушение на материалноправните норми на ЗДСл. При липсата на основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Катлинка Симеонова, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Предвид изхода на делото и направеното в касационната жалба искане за присъждане на разноските по делото, КТЗП следва да бъде осъдена да плати такива на Катлинка Генчева за всички инстанции в размер на 200 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Сумата от 300 лв., представляваща договорено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по адм. д. № 5841/2006 г. не следва да се присъжда, тъй като в приложения договор за правна защита и съдействие липсва отбелязване същата да е заплатена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,