Решение № 2806 от 16.3.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на малолетната О. Нили, действаща чрез своята майка и законен представител О. Линда, граждани на Нигерия, срещу решение 3441 от 20.05.2022 г. на Административен съд София- град по адм. д. 3143/2021 г., с което е отхвърлена жалбата против решение 806/17.03.2021 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците за отхвърляне на молбата на оспорващата за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се излагат доводи, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост- отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Сочи се, че първоинстанционният съд е направил изводи, които не съответстват на установените по делото факти, съобразно които спрямо младите жени и момичета в Нигерия съществува опасност от физическа и психическа разправа, ако не спазват правилата, установени от джихадистите. Поради това се претендира за отмяната на атакуваното съдебно решение и разрешаване на спора по същество с отмяната на решението на заместник-председателя на ДАБ и връщане на преписката за ново произнасяне. Ответната страна по касационната жалба- заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, моли за отхвърляне на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след преценка на направените в касационната жалба оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу акт, който подлежи на касационно оспорване, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е решение на заместник-председателя на ДАБ, с което на О. Нили е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут по подадена молба за предоставяне на международна закрила. Съобразно данните по преписката, О. Нили е гражданка на Нигерия, родена на [дата]. в град София. Молбата за предоставяне на международна закрила е подадена на 13.01.2020г. от нейната майка О. Линда, гражданка на Нигерия, която е определена за неин законен представител със заповед на кмета на Столична община- район Овча купел. Молбата за международна закрила на малолетното дете е мотивирана с бежанските истории на нейните родители и сестра. Като причина за напускането на Нигерия те сочат извършено на 23.09.2018г. нападение на групировката Боко Харам, при което са били хвърлени бомби над [населено място], щата Борно. При това нападение домът на семейството бил изцяло разрушен, а бащата на О. Линда загинал. Семейството избягало от града и било спасено от свещеник, който им извадил визи и им закупил самолетни билети за България. От данните по преписката се установява, че семейството е напуснало Нигерия заедно и е пристигнало легално в България със самолетен полет от град Лагос през месец ноември 2018 година. Майката на детето твърди, че ако се завърнат в Нигерия, ги грози смъртна опасност. С оглед на обстоятелството, че малолетната Нили черпи фактически основания за исканата закрила от бежанската история на своите родители, производството по молбата е било спряно до влизане в сила на административните решения по молбите за международна закрила, подадени от членовете на нейното семейство- майка й О. Линда, баща й О. Келвин и непълнолетната й сестра О. Фрида. От данните по административната преписка се установява, че подадените от тези лица молби за предоставяне на международна закрила са отхвърлени с влезли в сила решения. След възобновяването на производството административният орган е преценил изложените факти във връзка с данните за актуалната обстановка в Нигерия и е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на детето. Първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е законосъобразно като издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е преценил, че взетото решение съответства на материалния закон и е приел за правилни и обосновани изводите на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8 и чл.9 от ЗУБ, тъй като липсват категорични доказателства, че са налице основателни опасения от преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, както и реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗУБ. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и сочените в касационната жалба отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК не са налице. При разглеждане на делото и постановяване на решението си съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Решението е обосновано и релевантните към случая факти са правилно интерпретирани от първоинстанционния съд. Формирането на вътрешното убеждение на съда не е опорочено от допуснати грешки при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията. Решението изцяло съответства и на материалния закон. Изложените в тази насока мотиви в него, се споделят изцяло и от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221, ал.2, предл последно от АПК съдът препраща към тях. Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е направил обосновани изводи, че по отношение на малолетната Нили не са налице обстоятелства, които могат да породят основателен страх от преследване. Липсват доказателства, а и твърдения в тази насока, че спрямо самата Нили, са предприемани действия на преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Не са налице и основание за приложение на принципа за бежанец "sur place". В проведените производства за предоставяне на международна закрила по отношение на членовете на семейството на малолетното дете е установено, че спрямо тях също не е имало посегателства, които да се определят като действия на преследване според чл.8, ал.4 от ЗУБ, поради което не се обосновава и наличието на основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Поради това както административният орган, така и съдът са стигнали до правилен и обоснован извод, че спрямо детето не са налице предпоставките по чл.8 от ЗУБ, обуславящи предоставянето на бежански статут. Правилно е преценена и липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Предвид данните по делото правилно съдът е приел, че липсват доказателства, че е налице изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Както административният орган, така и първоинстанционният съд правилно са установили, че в разглеждания случай е неприложим чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, тъй като визираните в тази разпоредба стандарти не могат да бъдат приложени поради липсата на данни за безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт, с оглед личното положение на чужденеца. В тази връзка следва да се посочи, че към настоящия момент няма основание да се приеме, че в Нигерия е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт в съответствие с информацията, съдържаща се в представените по административната преписка и в производството пред съда справки, а и в предоставената в касационната инстанция актуална справка на дирекция Международна дейност относно общото положение в страната и ситуацията в щата Борно и щата Едо. Обосновано административния съд е приел и, че не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, доколкото, за да се приложи тази разпоредба причините трябва да са от такова естество, че да разкриват реална опасност от посегателство върху личността на чужденеца, както и невъзможност за достъп до закрила на държавата по произход, каквито видно от данните по делото, в случая не са налице. Правилно административният съд е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 9, ал. 5 ЗУБ, тъй като търсещата закрила и семейството й разполагат с правната възможност след завръщането си в държавата по произход да се върнат в щата Едо, който е в южната част на Нигерия. В тази връзка съдът е обсъдил подробно събраната по делото информация за страната по произход от гледна точка на критериите за определянето на й като сигурна и е преценил най-добрият интерес на малолетното дете, а именно то да живее с родителите си. По изложените съображения касационната инстанция намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороците, описани в жалбата, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл.221,ал.2, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,