Решение № 4284 от 21.4.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Отдел Оперативни дейности (ООП) - Варна в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централното управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), чрез главен юрисконсулт П. Николова, срещу Решение 1334 от 25.10.2022 г., постановено по адм. д. 1694 по описа на Административен съд Варна (АС Варна) за 2022 г. С него е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) 119-ФК от 18.07.2022 г., издадена от настоящия касационен жалбоподател, с която е наредено запечатване на търговски обект автомат на самообслужване, находящ се в гр. Варна, [улица], стопанисван от Спътник ЕООД и забрана за достъп до него за срок от пет дни. Наред с това, НАП е осъдена да заплати на настоящия ответник по касация сума в размер на 50,00 лв. за сторените разноски за държавна такса. В касационната жалба се поддържа становище, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради неговата необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се изводите на съда, че ПАМ е наложена за обект, който е различен от този, в който е установено нарушението посочването на различни адреси на помещаване на преместваемия обект не означавало, че става въпрос за различни обекти. Твърди се, че наложената ПАМ е спрямо обект, находящ се в гр. Варна, [улица], който адрес е посочен във всички писмени доказателства по преписката. Това е и адресът, посочен в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото наказателно постановление, но автоматът на самообслужване в определен момент било възможно да се намира и на [улица]. По така изложените съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата срещу ЗНПАМ 119-ФК от 18.07.2022 г., издадена от настоящия касационен жалбоподател, с която е наредено запечатване на търговски обект автомат на самообслужване, находящ се в гр. Варна, [улица], стопанисван от Спътник ЕООД и забрана за достъп до него за срок от пет дни. Претендира се заплащането на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Представя кратки писмени бележки. Ответникът Спътник ЕООД не изразява становище по касационното оспорване. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е била ЗНПАМ 119-ФК от 18.07.2022 г., издадена от настоящия касационен жалбоподател, с която е наредено запечатване на търговски обект автомат на самообслужване, находящ се в гр. Варна, [улица], стопанисван от Спътник ЕООД и забрана за достъп до него за срок от пет дни. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд приел, че оспорената ЗНПАМ е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, като са изложени фактическите и правни основания за предприемането й. Наред с това приел, че заповедта се явява мотивирана и по отношение на определения срок, за който се налага ПАМ. Независимо от това, съдът отменил заповедта като издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствието й с материалния закон. Намерил за нарушена разпоредбата на чл. 35 АПК, доколкото преди издаването на заповедта не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Съдът съобразил, че съобразно разпоредителната част на ЗПАМ тя е издадена спрямо обект, находящ се в гр. Варна, [улица]. Взел предвид обаче, че съгласно три съставени протоколи за извършени проверки, първият от които, обективиращ контролната покупка, проверките са извършени на процесния кафе автомат при извършване на проверка на обект, находящ се на посочената [улица], втората проверка на 76, а третият относно обект, находящ се на посочената [улица]. Като констатирал тези факти, съдът приел, че преди да издаде ЗНПАМ, административният орган е следвало да изясни точното местонахождение на кафе автомата. Взел предвид, че съгласно служебния бон, издаден от обекта работилница за торти, стопанисвана от Гала 72 ЕООД, същата се намира в гр. Варна, [улица], като същевременно с ПАМ е запечатан обект автомат на самообслужване, находящ се на същата улица, но с 83 (който е и от другата страна на улицата). В този смисъл съдът приел, че ПАМ касае обект, находящ се на различен адрес от адреса, на който се намира кафе автоматът, на който е извършена контролната покупка и е установено нарушението, послужило като основание за налагане на ПАМ с оспорената заповед. Мотивирал се, че неизясняването на релевантния факт относно местонахождението на обекта, където е установено нарушението представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което води и до материална незаконосъобразност на ЗНПАМ. Като съобразил разпоредбата на чл. 187, ал. 1, изр. второ от Закона за данък върху добавената стойност, направил извод, че в случая мярката не е наложена спрямо обекта, където е установено нарушението, а спрямо такъв разположен на друго място, тоест различен. По тези съображения съдът постановил решението, предмет на касационна проверка. Решението е валидно, допустимо и правилно. Спорът между страните касае правилността на изводите на първоинстанционния съд относно несъответствието на наложената ПАМ с материалния закон като последица на допуснато от административния орган нарушение на административнопроизводствените правила, свързано с изясняването на всички относими към случая факти и обстоятелства, които са от значение (чл. 35 АПК). При установеното по делото въз основа на приетите доказателства, приложени в административната преписка, обосновано на тяхното съдържание, което не е спорно, първоинстанционният съд е приел, че ЗНПАМ е издадена спрямо обект, различен от обекта, където е установено нарушението. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че съдът неправилно приел, че мярката е наложена на обект, различен от този, в който е установено нарушението, тъй като само посочването на различни адреси на помещаване на преместваемия обект в преписката, не давало основание да се приеме, че става въпрос за различни обекти. Посочването на три различни адреса в съставените протоколи за проверка е било достатъчно основание административният орган да не пристъпва към издаването на ЗНПАМ преди изясняване по безспорен начин на всички обстоятелства, свързани с ясната индивидуализация на обекта на нарушението и неговото местонахождение. Като не е направил това, а е пристъпил към издаване на ЗНПАМ, административният орган е процедирал в нарушение на чл. 35 АПК, което правилно е съобразено от първоинстанционния съд, за да му даде достатъчно основание да отмени заповедта. Доводите на касационния жалбоподател, че се касае за преместваем обект автомат на самообслужване и обяснението, че това е един и същи обект на двата посочени в административната преписка адреса не са достатъчни, за да мотивират обратен на направения в обжалваното решение извод. Впрочем, видно е и от съдържанието на ЗНПАМ, че не е налице еднозначно посочване на местонахождението на автомата на самообслужване: 1. в съобразителната част от една страна се сочи, че е извършена проверка на такъв, находящ се на [улица], а от друга е направен извод, че Спътник ЕООД не е спазило установения ред да осигури издаването на фискални бонове, регистриращи продажбите от автомат на самообслужване, находящ се на същата улица, но с 76; 2. разпоредителната част на заповедта е относно автомат на самообслужване, находящ се на посочената улица, но с 83. В този смисъл правилно съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден без да са изяснени релевантните факти и обстоятелства, тоест при допуснато нарушение на процесуалното правило на чл. 35 АПК. В допълнение, доколкото при действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна, при така цитираното съдържание на ЗНПАМ относно местонахождението на обекта, това не би могло да бъде сторено. Предвид изложеното и доколкото изложените от състава на АС Варна съображения, които са му дали основание за отмяната на ЗНПАМ се споделят от настоящия съдебен състав (без това за коректно посочване на фактическите основания за издаване на ЗНПАМ), на основание чл. 221,ал. 2, изр. второ АПК, с настоящото решение се прави препращане към тях в посочената им част. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение, с което е отменена оспорената ЗНПАМ се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и изр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение