Решение № 9500 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4377/2020 г.

Решение № 9500 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4377/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Ерато Холдинг" АД /в несъстоятелност/, представлявано от синдика В. Георгиев срещу Решение № 1042 от 06.01.2020 г., постановено по адм. дело № 1044/2019 г. по описа на Административен съд - Хасково. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за регистрация по ЗДДС № 260421901288587/17.05.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 430/17.07.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" ("ОДОП") – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС е разпоредено дружеството да се регистрира по ЗДДС. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място, поддържа, че издаденият акт пререшава въпроси по влезли в сила предходни актове и в тази връзка се явява нищожен. На следващо място твърди, че инициативата за започване на производството е на лице, различно от "Ерато Хординг" АД и се твърди, че липсва волеизявление за регистрация по ЗДДС. Излага възражения, че не са налице условията за регистрация, поради неизвършване на независима икономическа дейност от страна на дружеството. Поддържа, че извършените действия са такива по попълване масата на несъстоятелността, а не доход, реализиран от дейността. Иска се отмяна на решението. Ответната страна - директорът на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП в писмени бележки оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд - Хасково е Акт за регистрация по ЗДДС № 260421901288587/17.05.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 430/17.07.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" ("ОДОП") – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС е разпоредено "Ерато Холдинг" АД /в несъстоятелност/ да се регистрира по ЗДДС. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: От "Ерато Холдинг" АД е подадено заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 1600-3935892/05.05.2019 г. по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Заявлението е подадено по електронен път от упълномощено лице, с приложено пълномощно от синдика на дружеството. Самото пълномощно е представено по делото /л. 40/, като изрично в него е посочено, че пълномощникът има право да подписва и подава в НАП заявление за регистрация по ЗДДС, както и съответните справки относно активи на дружеството, облагаем оборот и ВОП. Към заявлението е приложена Справка за облагаемия оборот за последните 12 последователни месеци преди текущия /л. 42 от делото/, видно от която оборотът е 231 954, 39 лв. От декларация за източник на средствата - л. 61 от делото, се установява, че това са постъпления по договори за наем на недвижими имоти и постъпления от продажби на имущество. При извършената от страна на органите по приходите проверка е установено, че дружеството е с първоначална регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, считано от 01.04.1994 г. След постановяване на решение по т. д. № 42 от 2013 г. по описа на Окръжен съд - Хасково дружеството е обявено в несъстоятелност и с Акт за дерегистрация по ЗЗДС № 260991400005747/08.07.2014 г. е разпоредено да се прекрати регистрацията по ЗДДС, считано от 12.06.2014 г. За периода от м. 06.2014 г. до м. 03.2019 г. с Отказ за регистрация по ЗДДС № 261021900377721 от 13.02.2019 г. на дружеството е отказана регистрация на основание чл. 176, т. 3 от ЗДДС, тъй като било установено, че преди дерегистрацията дължимият данък по ЗДДС в размер на 597 095, 17 лв. не е внасян. На същото основание и поради същите обстоятелства е постановен Отказ за регистрация по ЗДДС № 261021900638222 от 14.03.2019 г. - л. 99, и Отказ за регистрация по ЗДДС № 261021901000001 от 18.04.2019 г. - л. 101 от делото. Към момента на проверката е установено, че за последните 12 месеца дружеството е осъществявало дейност и за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. облагаемият оборот е формиран от отдаване под наем на дълготрайни активи в размер на 231 954, 39 лв. Установено е и, че има разплащателна сметка, наети лица - 1 по трудово отношение и 3 по извънтрудови, има сключен договор за счетоводно обслужване, както и че към момента дълготрайните материални активи са на обща стойност 2 928 900, 14 лв., а източник на средства за финансиране на дейност са приходите от дейност на фирмата. Представен е нотариален акт № 178, т. 111, рег. № 6486, д. № 489/2006 г., видно от който се установява учредена договорна ипотека от "Ерато Холдинг" АД в полза на "ОББ" АД върху имоти, собственост на дружеството. В списъка на приетите вземания на кредиторите на дружеството, предявени в производството по несъстоятелност, е посочено обезпечението, учредено с описаната договорна ипотека. С молба до ОС - Хасково по т. д. № 42/2013 г. синдикът на дружеството е поискал от съда да му бъде разрешено след представения отчет за периода 01.11.2018 г. - 30.11.2018 г. да разреши плащане от особената сметка. Въз основа на така установените факти и при преценка на доказателствата, административният съд е приел, че обжалваният акт за регистрация по ЗДДС е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при наличието на мотиви, при липса на съществени процесуални нарушения и при правилно прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд е изложил съображения, че органът по приходите правилно при констатирани предпоставки за регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС е извършил регистрацията съобразно установеното фактическо положение - извършвана е икономическа дейност с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец. Според съда по делото няма спор, че дружеството е отдавало под наем недвижими имоти и именно от тази дейност е реализиран декларирания оборот. В случая няма представени доказателства за осребряване на имуществото на дружеството в несъстоятелност, а самото дружество сочи в представената пред административния орган справка доходите си като такива от икономическа дейност. В тази връзка, съдът отхвърля като неоснователни и неправилни възраженията на дружеството, че след обявяването в несъстоятелност същото не може да извършва икономическа дейност. По отношение на твърденията на "Ерато Холдинг" АД, че оспореният акт е нищожен, съдът приема, че издадените предходни откази, са обсъдени от административния орган и същите не са по отношение на разгледаното и обсъдено заявление, след което е извършена проверката и е поставен оспореният акт, а касаят различни предходни периоди, в които се обсъждат различни факти и обстоятелства. Поради посочената липса на идентичност между предходните откази за регистрация, касаещи периода от 06. 2014 г. до м. 03. 2019 г., съдът счита, че изложените възражения относно нищожността на оспорения акт са неоснователни. Направен е извод, че в процесния случай след обявяване на дружеството в несъстоятелност, то е продължило да осъществява независима икономическа дейност като действащо дружество и е осъществен фактическият състав на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. Налице са твърдените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт. Не се спори между страните по делото, че по отношение на "Ерато Холдинг" АД с решение № 87 от 23.09.2013 г., постановено по т. д. № 42/2013 г. по описа на Окръжен съд – Хасково /ОС – Хасково/ е обявена неплатежоспособността на дружеството и е открито производство по несъстоятелност. При извършена служебна справка в Търговския регистър, който е публичен, се установява, че по реда на чл. 701 ТЗ е допуснат до разглеждане предложен от дружеството план за оздравяване на предприятието. Същият, след проведено на 05.06.2014 г. събрание на кредиторите не е одобрен. С решение № 59 от 12.06.2014 г. ОС – Хасково "Ерато Холдинг" АД е обявено в несъстоятелност и е постановено прекратяване на дейността на предприятието. Със същото решение съдът е постановил започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество. Видно от обявените в Търговския регистър актове съдът с няколко определения е одобрил сметки за разпределение на наличните суми между кредиторите по реда на чл. 729, ал. 1 от ТЗ. С оглед изложеното, достигнатият от първоинстанционния съд извод, че по делото не са налице данни дружеството да е прекратило дейността си, както и липсата на доказателства относно осребряването на имуществото на "Ерато Холдинг" АД, се явява неправилен и необоснован. Тезата на решаващия състав, че след обявяване на несъстоятелността, касаторът е продължил да извършва независима икономическа дейност не намира опора при така установените факти и основателно е посочено в касационната жалба, че с действията на синдика по отдаването под наем на недвижим имот се цели удовлетворяване на вземанията на кредиторите. В действителност разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС дефинира, че независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус, както и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. В тази връзка отдаването под наем на имот представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, като извън случаите на чл. 45, ал. 4 от ЗДДС доставката на услуга по отдаване под наем на недвижим имот е облагаема доставка и данъчната й основа участва при определянето на облагаемия оборот за задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС. Тук следва да се отбележи обаче, че при открито производство по несъстоятелност в масата на несъстоятелността се включват имуществените права на длъжника, видно от дефиницията дадена в чл. 614 от ТЗ, както и допълнително новосъбраните суми от вземания на длъжника и от осребряване на имуществото, съгласно чл. 731 от ТЗ. Правото на наемодателя, в случая дружеството, да получи наемната цена се явява вземане на същия за парична сума. С решението за прекратяване дейността на "Ерато Холдинг" АД, съдът е лишил длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото и е предоставил това право на синдика. В изпълнение на своите правомощия синдикът събира паричните вземания на длъжника и внася полученото в особена банкова сметка /чл. 658, ал. 1, т. 8 от ТЗ/, осребрява имуществото от масата на несъстоятелността /т. 14 от същата разпоредба/ и извършва други предвидени от закона или възложени от съда действия – т. 15. Сумите, получени от отдаването под наем на недвижим имот, собственост на дружеството, обявено в несъстоятелност, са включени в сметките за разпределяне на наличните суми между кредиторите, видно от обявените в ТР актове. Дейността по събиране на парични средства, които отиват в особената сметка на "Ерато Холдинг" АД /в несъстоятелност/ не попада в обхвата на независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, поради което не се формира облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС. В настоящия случай, въз основа на безспорно установените обстоятелства, неправилно органите по приходите са приели наличието на предпоставки за регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 ЗДДС.. Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция счита, че като е достигнал до обратни изводи, първоинстанционният съд е постановил решение в нарушение на приложимия материален закон, което следва да бъде отменено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на първо отделение