Решение № 3439 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3273/2019 г.

Решение № 3439 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3273/2019 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, гр. София, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Б. Митев, против решение № 2702 от 17.12.2018 г., постановено от Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ състав, по адм. д. № 3188/2018 г. С касационната жалба и с писмена молба от 31.01.2020 г. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд за немотивираност на процесното уведомително писмо, за липса на основание за отказ от финансово подпомагане и относно забавянето в произнасянето по заявлението на земеделския производител, което според съда съставлява противоречие с целта на закона. Претендира отмяна на обжалваното решение, като неправилно и необосновано, както и заявява искане за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "АГРИПЛАНЕТ" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Раковски, с управител Е. Фрески, оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. И. Маринов, който с писмен отговор от 19.02.2019 г. пледира за отхвърлянето й като неоснователна и за оставяне в сила обжалваното съдебно решение, защото в него правилно е приложена разпоредбата на чл. 2, ал. 3, т. 1 от Наредба № 6/28.08.2014 г. (отм.);. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, тъй като е правилна преценката на решаващия съд за нарушаване на изискванията за форма. Според участващия по делото прокурор е правилен и извода на съда, че произнасянето на органа след почти 1 година не може да се приеме като следващо целта на закона, а нарушаването на целта на закона е самостоятелно основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 5 АПК. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 2702 от 17.12.2018 г. е отменено по жалба на "Агрипланет" ООД, Уведомително писмо за отхвърляне на заявка за плащане № 01/16.02.0916/71283 от 17.09.2016 г. с изх. № 01-2600-5551 от 12.09.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е отхвърлена заявката за плащане по схема "Временни извънредни мерки за подпомагане на пазара в сектора на зеленчуците и плодовете", мярка "Изтегляне от пазара"; делото е изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявка за плащане № 01/16.02.0916/71283 от 17.09.2016 г. по схема "Временни извънредни мерки за подпомагане на пазара в сектора на зеленчуците и плодовете", мярка "Изтегляне от пазара" от "Агрипланет" ООД при съблюдаване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите на съдебното решение; Държавен фонд "Земеделие" е осъден да заплати на "Агрипланет" ООД разноски по водене на делото в размер от 3050 (три хиляди и петдесет) лева. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Пловдив е приел, че в случая не са изложени мотиви от органа за издаване на оспореното писмо, тъй като няма вписано основание за отказ да бъде изплатена заявката, а посочените в писмото текстове на чл. 20, т. 3, чл. 20а, ал. 2 и ал. 3 ЗПЗП, както и чл. чл. 14, ал. 2, т. 7 от Наредба № 6/28.08.2014 г. за условията и реда за прилагане на временни извънредни мерки за подпомагане на пазара в сектора на зеленчуците и плодовете (отм.); и чл. 10, т. 2 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", са общи норми, които уреждат правомощията на административния орган при осъществяване на функциите му по регулиране на отношенията, породени от временни извънредни мерки за подпомагане на пазара в сектора на зеленчуците и плодовете. В обжалваното решение е отразено, че в чл. 2, ал. 1 от Наредба № 6/28.08.2014 г. (отм.); е посочено, че подпомагането на пазара в сектора на зеленчуците и плодовете се извършва чрез прилагане на една или повече от следните мерки: 1. изтегляне от пазара и 2. небрани на зеленчуците и плодовете, като в ал. 2 е предвидено, че мерките по ал. 1 се прилагат по отношение на плодове и зеленчуци, наричани по-нататък "зеленчуците и плодовете". Освен това първостепенният съд е констатирал, че разпоредбата на чл. 1. пар. 1 и чл. 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2016/921 гласи, че подпомагане по мярката се предоставя на организации на производители в сектора на плодовете и зеленчуците, признати в съответствие с член 154 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, и на производители, които не членуват в такива организации. От друга страна в мотивите на съдебното решение е преценено, че единственият подзаконов нормативен акт, регламентиращ условията и реда за прилагането на тези извънредни мерки за подпомагане на производителите, към момента на издаване на обжалвания акт, е Наредба № 6 от 2014 г. (отм.); на министъра на земеделието и храните, като в чл. 2, ал. 3 от тази наредба е посочено, че е допустимо по извънредните мерки да участва индивидуалния изпълнител. На следващо място съдът е установил, че временните извънредни мерки за подпомагане на производителите на някои плодове и зеленчуци са въведени с Делегиран регламент (ЕС) № 932/2014, Делегиран регламент (ЕС) № 1031/2014 и Делегиран регламент (ЕС) № 921/2016. И трите регламента предвиждат предоставянето на финансова помощ за изтегляне на продукция от пазара, както на признати организации на производители на плодове и зеленчуци, така и на производители, които не членуват в организации на производители. Оттук е изведено заключение, че не може да се отказва финансова помощ, поради причина, която не е предвидена в законодателството, единствено защото кандидатът членува в организация на производители на зеленчуци. Освен това първоинстанционният съд е приел, че в случая е налице и още едно процесуално нарушение изразяващо се в неспазване на законоустановения срок за произнасяне, тъй като заявлението е подадено на 17.09.2016 г., а обжалваното уведомително писмо е издадено на 12.09.2017 г., след почти една година, който срок съдът приема за нереално дълъг и който не може по никакъв начин да се приеме като следващ целта на закона. С оглед на това първостепенният съд е счел, че макар и инструктивни, сроковете за произнасяне, дадени на административния орган, трябва да бъдат съобразени с динамиката, с която се отличават дейностите в сектор "Земеделие", поради което поради забавянето в постановяването на атакувания отказ е налице нарушаване на целта на закона. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно и допустимо постановено, но е неправилно. Това е така, защото първоинстанционният съд погрешно е преценил, че процесният административен акт не е мотивиран и в него не са изложени фактически и правни основания за издаването му. От текста на процесното уведомително писмо се установява по безспорен начин, че същото съдържа формулирани правни основания. Както е отразено в обжалваното решение, в уведомителното писмо изрично са посочени текстове чл. 20, т. 3, чл. 20а, ал. 2 и ал. 3 ЗПЗП, както и чл. 14, ал. 2, т. 7 от Наредба № 6/28.08.2014 г. за условията и реда за прилагане на временни извънредни мерки за подпомагане на пазара в сектора на зеленчуците и плодовете (отм.); и чл. 10, т. 2 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие". По отношение на тези разпоредби първостепенният съд неправилно е приел, че са общи норми, които уреждат правомощията на административния орган при осъществяване на функциите му по регулиране на отношенията, породени от временни извънредни мерки за подпомагане на пазара в сектора на зеленчуците и плодовете. Текстовете на чл. 20, т. 3, чл. 20а, ал. 2 и ал. 3 ЗПЗП и чл. 10, т. 2 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" действително регламентират компетентността на издателя на процесния акт, но наред с визираните норми е вписан като правно основание и чл. 14, ал. 2, т. 7 от Наредба № 6/28.08.2014 г. за условията и реда за прилагане на временни извънредни мерки за подпомагане на пазара в сектора на зеленчуците и плодовете(отм.); , който текст не е общ, а има характер на специална правна норма, която лимитативно урежда случаите, при наличието на които изпълнителният директор на ДФЗ отказва изплащането на претендираното подпомагане, като в т. 7 на ал. 2 е регламентирано изрично, че се постановява отказ, когато не са изпълнени изискванията на Делегиран регламент (ЕС) № 2016/921. От съществено значение е обстоятелството, че наред с визираната разпоредба от приложимата Наредба № 6/28.08.2014 г. в текста на атакуваното уведомително писмо е посочен ясно и недвусмислено и чл. 3 от Делегиран регламент (ЕС) № 2016/921, в който е предвидено, че държавите членки разпределят количествата, посочени в чл. 2, параграф 1, между организациите на производители и производителите, които не членуват в организации на производители. Тоест в случая подробно е обяснено, че право на претендираното подпомагане имат два вида правни субекти: 1. / организации на производители; 2. / производители, които не членуват в организации на производители. Във фактическата част на уведомителното писмо ясно е описано, че заявителят е член на организация на производители - "Тракия Вали" ООД, която е организация на производители на плодове и зеленчуци, поради което същият не съответства на изискванията на чл. 3 от Делегиран регламент (ЕС) № 2016/921, към който препраща чл. 14, ал. 2, т. 7 от Наредба № 6/28.08.2014 г. за условията и реда за прилагане на временни извънредни мерки за подпомагане на пазара в сектора на зеленчуците и плодовете (отм.);. Освен това в процесното уведомително писмо е цитирано и писмо № 01-0400/838 от 15.06.2017 г. на МЗХГ, с което се указва на ДФЗ как да се процедира при подадени заявления за кампания 2016 г. от индивидуални производители, които са членове на организация на производители на зеленчуци. При това положение касационният съдебен състав намира, че оспореният административен акт е надлежно мотивиран и в него са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК относно формата и съдържанието му, тъй като вписаните в уведомителното писмо основания, както и данните от административната преписка, обективират категорично и недвусмислено волята на административния орган. Вписаните правни и фактически основания в конкретната хипотеза позволяват да бъде упражнено правото на защита на жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване. В настоящия случай в уведомителното писмо се съдържа позоваване и на издаден акт от друг орган - МЗХГ, който документ и установените с него правнорелевантни обстоятелства са приобщени към уведомителното писмо с цитирането им. В своята съвкупност те изчерпват фактическите основания, мотивирали административния орган да вземе решението си, като се явяват съответни и на цитираните в акта правни основания. Настоящият съдебен състав не възприема тезата на първоинстанционния съд, според която единственият подзаконов нормативен акт, регламентиращ условията и реда за прилагането на извънредните мерки за подпомагане на производителите, към момента на издаване на обжалвания акт, е Наредба № 6 от 2014 г. (отм.); , като в чл. 2, ал. 3 от тази наредба изрично е посочено, че е допустимо по извънредните мерки да участва индивидуалния изпълнител. Така изложеното становище не следва да се сподели, защото посочената норма на чл. 2, ал. 3 от Наредба № 6 от 2014 г. е обща норма, която следва да се тълкува и прилага заедно със специалната норма на чл. 14, ал. 2, т. 7 от Наредба № 6/28.08.2014 г., регламентираща изрично основанието за постановяване на отказ за подпомагане по отношеине на земеделски производител, който членува в организация на производители на плодове и зеленчуци. Именно такава организация безспорно е "Тракия Вали" ООД, за която първоинстанционният съд е приел, че не се спори, че в нея членува дружеството - жалбоподател и относно тази организация са издадени: Заповед № РД 09-82/05.02.2010 г. на министъра на земеделието и храните за признаване на "Тракия Вали" ООД за организация на производители на плодове и зеленчуци; Заповед № РД 09-614/10.09.2015 г. на Министъра на земеделието и храните за признаване на "Тракия Вали" ООД за организация на производители на плодове и зеленчуци; Решение № 1/20.01.2016 г. за одобрение на предложена от "Тракия Вали" ООД оперативна програма, за изпълнение от 01.01.2016 г.; Заповед № 03-РД/115/20.01.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за одобрение на оперативна програма, подадена от "Тракия Вали" ООД; Заповед № 03 – РД/115#2 от 15.03.2016 г. за изменение и допълнение на Заповед № 03-РД/115 от 20.01.2016 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"; заповед № 0 З-РД/115 от 31.10.2017 г. на изп. директор на ДФЗ; и заповед № 0 З-РД/115#3 от 19.01.2018 г. на същия административен орган. При тези данни първостепенният съд е следвало да изведе обосновано заключение, че в изпълнение на цитирания в уведомителното писмо чл. 3 от Делегиран регламент (ЕС) № 2016/921, по отношеине на заявлението на оспорващото дружество е постановен законосъобразен отказ за подпомагане. Основателно е и възражението на касационния жалбоподател против извода на първоинстанционния съд досежно забавянето при постановяването на процесното уведомително писмо. В мотивите на обжалваното решение е счетено, че оспореното уведомително писмо е издадено извън срока за постановяване на индивидуален административен акт, което било в противоречие с целта на закона. Касационният съдебен състав не възприема това становище, тъй като счита, че в случая от страна на издателя на адм. акт не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да представлява самостоятелно основание за отмяна само на това основание. Действително оспореното уведомително писмо е постановено значително след изтичане на законния срок за издаването му, което съставлява нарушение. То обаче в конкретната хипотеза не е съществено, защото земеделският производител не е бил лишен от възможността да организира и упражни защитата си, като закъснението при издаването на адм. акт не е влошило правното положение на оспорващото дружество и издателят на акта не е приложил приета впоследствие по-неблагоприятна норма спрямо жалбоподателя. В случая първоинстанционният съд не е счел, че е формиран мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФЗ и не е приел жалбата за просрочена, а е преценил, че същата е процесуално допустима и я е разгледал по същество. Не може да се приеме тезата на първоинстанционния жалбоподател, че със забавеното произнасяне е нарушена целта на закона, доколкото целите на ЗПЗП са ясно формулирани от законодателя в чл. 2, т. 1 - т. 11 ЗПЗП и в нито една от тях не е изрично посочено, че несвоевременното произнасяне от страна на изпълнителния директор на ДФЗ съставлява противоречие с целта на приложимия закон. Освен това касационният съдебен състав счита, че едва ли връщането на преписката за ново произнасяне само на посоченото основание би довело до по- бързо произнасяне по заявлението на земеделския производител. Като е достигнал до обратния извод, решаващият състав на Административен съд - Пловдив е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, поради противоречието му с приложимите материалноправни норми на чл. 14, ал. 2, т. 7 от Наредба № 6/28.08.2014 г. и чл. 3 от Делегиран регламент (ЕС) № 2016/921 и необоснованост. При решаване спора по същество жалбата на "Агрипланет" ООД следва да се отхвърли, като неоснователна. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78 ГПК "Агрипланет" ООД следва да заплати на касационния жалбоподател разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лв., който размер е определен съобразно чл. 37, ал. 1 от ЗПП във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,