Решение № 4835 от 9.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - Пловдив срещу решение 1012 от 06.06.2022 г. по адм. дело 2436/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив. С обжалваното решение е отменен ревизионен акт (РА) Р-16001620006159-091-001 от 27.05.2021 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) - Пловдив, потвърден с решение 425 от 04.08.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив, в обжалваната му част, с която на С. Димитрова не е признат данъчен кредит в размер на 63 283.93 лв. и са начислени лихви в размер на 7 558.84 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че съдът правилно е определил относимите разпоредби, но е допуснал очевидни нарушения в тълкувателната си дейност, направил е необосновани изводи, несъответстващи на събраните доказателства по делото и е нарушил материалния закон, изпълвайки с неправилно съдържание приложената от него правна норма. Основният спор е дали собственото на ревизираното лице дружество Мони 29 ЕООД реално е извършило фактурираните доставки и има ли достатъчно безспорни доказателства, които в своята съвкупност да обусловят извод за наличие на предпоставки за възникване на право на ползване на данъчен кредит в полза на С. Димитрова и съответно - възниква ли задължение за данъчната администрация да признае и уважи това право. В случая спорът се заключава в това не дали е построена сградата, а от кого в действителност е построена. По делото е установено, че Елитстрой 11 ЕООД, предходен доставчик на Мони 29 ЕООД има издаден ревизионен акт Р- 16001618007733-091-001/22.07.2019 г., потвърден с решение 575/07.10.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП - Пловдив, потвърден с необжалвано и влязло в сила решение 1664 от 09.08.2021 г. по адм. дело 3317/2019 г. на Административен съд - Пловдив. В този ревизионен акт, потвърден с решението на съда, на Елитстрой 11 ЕООД е отказано право на данъчен кредит именно по представените фактури, издадени от Инвестстрой - Нео ЕООД и Бук Инженеринг ЕООД във връзка с процесната сграда, тъй като същите доставки не са реално осъществени. Според касатора по делото не е спорен факта, че Мони 29 ЕООД не е вписано в Камарата на строителите и няма издадено разрешително за извършване на строителна дейност, тъй като собственик на дружеството е именно ревизираното лице - С. Димитрова. Според касатора С. Димитрова възлага на собственото си дружество извършването на строителство, за което последното не разполага нито с техническа, нито с материална обезпеченост, нито с необходимия човешки ресурс. Последвалото превъзлагане, извършването на строежа и създаване на верига от доставчици и поддоставчици единствено говори за целевото изграждане на схема за неправомерно ползване на данъчен кредит по веригата С. Димитрова, Мони 29 ЕООД, Елитстрой 11 ЕООД, дружества - подизпълнители (Кари Експрес ЕООД, Кари Експрес 2016 ЕООД, Бук Инженеринг ЕООД, Инвестстрой Нео ЕООД ). Събраният в хода на производството доказателствен материал показва, че и подизпълнителят Елитстрой 11 ЕООД не е разполагал с необходимия ресурс за извършване на строеж и CMP, което е установено с влязло в сила решение 1664 от 09.08.2021 г. по адм. дело 3317/2019 г. на Административен съд Пловдив. По отношение доставките на материали за строежа от страна на Кари Експрес ЕООД и Кари Експрес 2016 ЕООД съдът е установил, че фактурите, издадени към Елитстрой 11 ЕООД са отразени в дневниците за продажби на Кари Експрес ЕООД и Кари Експрес 2016 ЕООД, но впоследствие същите са отразили в дневниците си издадени кредитни известия на Елитстрой 11 ЕООД, с които на практика е извършено сторниране на издадените фактури. Елитстрой 11 ЕООД не е отразило в дневниците си за покупки кредитните известия, издадени от двете дружества и не е намалило приспаднатия данъчен кредит по тези фактури, като е посочило, че не му е известно за съществуването на такива известия. Във влязлото в сила съдебно решение е направен извод, че Бук Инженеринг ЕООД, Инвестстрой Нео ЕООД не са реалните извършители на строеж и CMP на обекта, а Кари Експрес ЕООД и Кари Експрес 2016 ЕООД не са реалните доставчици на материали за строежа. В касационната жалба са изложени съображения, че действието на Решение 1664 от 09.08.2021 г. по адм. дело 3317/2019 г. на Административен съд Пловдив е задължително за страните и за всички правни субекти и несъобразяването с него представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорваното от касатора Решение 1012 от 06.06.2022 г. по адм. дело 2436/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив. Ангажираните в хода на съдебното производство свидетелски показания и СТСЕ не притежават необходимата доказателствена стойност за оборване констатациите в процесния РА. Според касатора, издадените фактури от Мони 29 ЕООД предхождат плащанията. Съставените от Мони 29 ЕООД осем фактури не са издадени по повод възникнало данъчно събитие по реда на чл. 25, ал. 7 ЗДДС и в срока по чл. 113, ал. 4 от същия закон. Нито една сума от плащанията, които С. Димитрова е извършила по банков път към Мони 29 ЕООД не може да бъде обвързана с отразените стойности на данъчната основа и начисления ДДС, по която и да е от издадените осем броя фактури. Наличието на разплащане може да бъде само индиция за реалност на доставките само, ако са налице достатъчно доказателства, че предметът на договорените между страните услуги са действително изпълнени. Иска се отмяна на съдебното решение. Претендира се присъждане на разноски по делото в размер на 6 557.60 лв. за всяка инстанция, както и направени разноски за държавна такса в размер на 566.74 лв. Евентуално прави възражение за прекомерност на заплатен адвокатски хонорар от ответната страна. Ответникът С. Димитрова, чрез адв. Иванова оспорва касационната жалба. В представен писмен отговор иска решението да бъде оставено в сила и претендира разноски по делото. Не представя доказателства за направени разноски пред касационна инстанция. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение за основателност на касационната жалба, в подробно становище по съществото на делото. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирана страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: На ревизираното лице е възложена ревизия с обхват: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ от 01.01.2016 до 31.12.2019; Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ от 01.01.2014 до 31.12.2019; Данък върху добавената стойност от 22.05.2018 до 31.08.2020; ДОО - за самоосигуряващи се от 01.01.2014 до 31.12.2019; Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се от 01.01.2014 до 31.12.2019; Универсален пенсионен фонд - за самоосигуряващи се от 01.01.2014 до 31.12.2019 г. Директорът на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП е потвърдил РА, в частта за непризнатия данъчен кредит в размер на 63 283.93 лв., ведно с начислени лихви в размер на 7 558.84 лв. и в частта за установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на главница 1 747 лв. и лихва в размер на 367. 87 лв. и за 2019 г. в размер на главница 800 лв. и лихва в размер на 87.12 лв. Предмет на спора пред първоинстанционния съд е бил ревизионния акт само относно непризнатото право на данъчен кредит на С. Димитрова в размер на 63 283.93 лв., ведно с начислени лихви в размер на 7 558.84 лв. по осем фактури, издадени от Мони 29 ЕООД. В останалата потвърдена част, РА не е обжалван по съдебен ред. С ревизионния акт, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, на ревизираното лице е отказано право на приспадане на данъчен кредит, поради направен извод за липса на реални доставки, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС и чл. 69, ал. 1 ЗДДС, във вр. с чл. 9 ЗДДС, в общ размер на 63 283.93 лв., ведно с начислени лихви в размер на 7 558.84 лв. по осем фактури, издадени от Мони 29 ЕООД. По време на ревизията е установено, че едноличен собственик на капитала и управител на Мони 29 ЕООД е ревизираното лице С. Димитрова. По време на ревизията са представени спорните осем фактури с предмет аванс по договор за СМР; Договор от 08.03.2017 г., сключен между ревизираното лице, като възложител и Мони 29 ЕООД, като изпълнител, с предмет възлагане на абсолютно всички необходими проектни и СМР на жилищна сграда, находяща се в гр. Пловдив, [улица], както и всички правни и технически действия за изграждане на предвидената триетажна с мансарда етаж жилищна сграда, в т.ч. да извърши проектиране във всички части, да входира проектите, да подава и получава всякакви документипред държавни и административни органи, във връзка с строителството и въвеждане на сградата в експлатация и която сграда следва да се изгради съгласно надлежно издадената скица виза и действуващата нормативна уредба . В чл. 2 от договора е уговорено на какъв етап се предава сградата и е посочено, че са договорени изрично и материали (л. 1623, т. 5, л. 2140, т. 7, л.91 адм. дело); приемо-предавателен протокол (ППП), без дата и подписи, с преповторени точки от договора (л. 88, адм. дело); оборотни ведомоати (л. 1622, т. 5); главна книга; анал. регистър. По време на ревизията доставчикът Мони 29 ЕООД е заявил, че е ползвал подизпълнител - Елитстрой 11 ЕООД. В тази насока са представени: договор от 08.03.20.17 г. със същия предмет като договора сключен с ревизираното лице. В т.1.3. от договора е посочено, че работите по т.1.1 се изпълняват въз основа на одобрената предпроектна документация на бъдещата сграда, копия от която е представена на изпълнителя (л. 1703, т. 6, л. 2142, т. 7, л. 236 адм. дело); анекс към договора (л. 1627 гръб, т. 5, л. 1706 гръб, т. 6); фактури с предмет аванс по договор за СМР от 08.03.2017 г., съгласно договор (л. 1628 гръб л. 1632, т. 5, л. 1708 - л. 1709, л. 1753 гръб - л. 1757, т. 6); спецификация на сградата (л. 1706, т. 6); четири броя трудови договори, сключени между Елитстрой 11 ЕООД и физически лица (л. 2156 л. 2159, т. 7, л. 2184 л. 2185 гръб, т. 8). Управителят на Елитстрой 11 ЕООД е дал обяснения, че за изпълнение на СМР, са използвани две фирми - подизпълнители - Инвестстрой - Нео ЕООД и Бук Инженеринг ЕООД. В тази насока са представени: фактури, издадени от Инвестстрой - Нео ЕООД с предмет плащане по договор (л. 1724, л. 1726, л. 1728, л. 1730, т. 6) и договор (л. 1724 гръб, л. 1727, л. 1729, л. 1731, т. 6); фактури, издадени от Бук Инженеринг ЕООД, с предмет окончателно плащане по договор (л. 1733, л. 1735 гръб, л. 1738, л. 1740 гръб, л. 1743, т. 6), договор (л. 1733 гръб, л. 1736, л. 1738 гръб, л. 1741, л. 1743 гръб, т. 6) и ППП - общо формулирани (л. 1735, л. 1737 гръб, л. 1745 т. 6). По време на ревизията е установено, че на 11.10.2019 г. за процесната сграда е издаден Акт (обр. 14) за завърщване на сградата на етап груб строеж. Представено е Разрешение за строеж 107/05.05.2017 г. и Удостоверение за степен на завършеност 19-П-10819/11.10.2019 г. Органите по приходите са обсъдили събраните по делото доказателства и са установили, че първият аванс от С. Димитрова е платен на 09.03.2020 г., като преди тази дата, на 11.10.2019 г. е издаден Акт (обр. 14) за завършване на сградата на етап груб строеж, което предполага приключването на голяма част от СМР и съставяне на документи, доказващи завършен етап на строителство. Прието е, че в издадените фактури от Мони 29 ЕООД не са посочени конкретни параметри на доставките, както и приключени етапи на строителство, въпреки, че според приходните органи по-голямата част от фактурите са издадени след датата на издаване на Акт обр. 14. При съвкупната преценка на събраните в ревизионното производство доказателства от приходните органи е прието, че не са извършени доставките по фактурите, издадени от Мони 29 ЕООД, тъй като от страна на С. Димитрова, както и от страна на прекия доставчик Мони 29 ЕООД и предшестващия такъв - Елитстрой 11 ЕООД не се представят доказателства, които да доказват реалното извършване на доставките именно от тези доставчици. Пред административния съд е приета комплексна Съдебно-техническа и счетоводна експертиза (СТСЕ), която съдът е кредитирл, като обективно и професионално изготвена. Разпитан е като свидетел О. Каведжи. За да отмени РА в оспорената му част, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Според съда фактурираните доставки от Мони 29 ЕООД са реални, тъй като още в хода на ревизията и от ревизираното лице и от доставчиците подизпълнители са били представени както заверени копия на процесиите фактури, така и други писмени доказателства, свързани с осъществяване на доставките - договори за възлагане на СМР, ППП, сключени между Елитстрой 11 ЕООД и Бук Инженеринг ЕООД, фактури, фискални бонове, счетоводни справки за отразяване на доставките, декларации по ЗДДС. Според съда, отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че липсва кадрова обезпеченост на доставчиците, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С-324/11 и съединени дела С - 80/11 и С - 142/11. Посочено е, че съдебната практика на СЕС и ВАС безпротиворечиво приема, че не може получателят да отговаря за действията, респ. бездействията на своите доставчици, включително да доказва тяхната обезпеченост за извършване на доставките. Според съда от събраните писмени и гласни доказателства, както и от заключението на комплексната СТСЕ се установява, че всяка една от посочените фирми, които се явяват подизпълнители (Елитстрой 11 ЕООД, Инвестстрой - Нео ЕООД и Бук Инженеринг ЕООД) са реалните изпълнители на процесиите СМР. Съдът е приел, че брутната разгъната застроена площ на сградата е 1037.76 кв. м. Съгласно чл. 3 от Договор за строителство (СМР) между С. Димитрова и Мони 29 ЕООД - При осъществяване предмета на договора, което се констатира с приемо-предавателен протокол и издаване на Акт 15, възложителят ще изплати на изпълнителя възнаграждение в размер на 305 евро/кв.м. върху брутната разгъната застроена площ, на навопроектираната сграда без включен ДДС. Стойността на СМР на сградата, определящо дължимо възнаграждение от 305 евро на кв. метър е 316 516.80 евро, равностойност на 619 053.05 лв. Спорните фактури, издадени от Мони 29 ЕООД са с предмет на доставка аванс по договор за СМР, поради което не е платена цялата договорена сума. Според чл. 2 от Договор за строителство (СМР) сключен между С. Димитрова и Мони 29 ЕООД, предаването на обекта между страните е съгласно степента на завършеност и изпълнение с точно описани материали. Крайната степен на завършеност е формулирана в 17 пункта. За процесната сграда има наличен Акт образец 14 от 30.03.2019 г. Според съда липсата на приемно-предавателен протокол между С. Димитрова и Мони 29 ЕООД не води до извод за неизвършени СМР, тъй като такъв следва да се състави едва след издаване на Акт 15, който не е спорно, че не е издаден. Съдът е намерил за доказано обстоятелството, че по силата на сключените договори за изработка Инвестстрой - Нео ЕООД и Бук Инженеринг ЕООД са предоставили на подизпълнителя Елитстрой 11 ЕООД работна ръка и кадри, за да може то да изпълни задълженията си към доставчика Мони 29 ЕООД. Направен е извод, че в случая намира приложение правната норма на чл. 25, ал. 7 ЗДДС, според която когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане. По делото не е било спорно, че на прекия доставчик не е платена цялата сума по договора, тъй като обекта не е предаден с издаден Акт 15. Решението е неправилно. Спорът по делото е бил не дали сградата е построена и на какъв етап, а от кой действително е са били извършени строително-монтажните дейности. Настоящият състав намира, че в представения договор, сключен между ревизираното лице и Мони 29 ЕООД, доставките са договорени прекалено общо. Предмета на договора е възлагане на абсолютно всички необходими проектни и СМР, както и всички правни и технически действия за изграждане на предвидената триетажна с мансарда етаж жилищна сграда, в т.ч. да извърши проектиране във всички части, да входира проектите, да подава и получава всякакви документи пред държавни и административни органи, във връзка с строителството и въвеждане на сградата в експлатация и която сграда следва да се изгради съгласно надлежно издадената скица виза и действуващата нормативна уредба .. В тази насока по делото не са представени никакви проекти или други доказателства за входирани документи. В чл. 2 от договора е уговорено на какъв етап се предава сградата и е посочено, че са договорени изрично и материали, които никъде не са уточнени по вид, количество, марка и конкретни характеристики. Действително в договора са посочени 17 точки за различни етапи на строителство, но същите са общо формулирани. Всички представени фактури са с предмет на доставка аванс по договор СМР, което също не внася яснота за конкретните извършени услуги. Представеният ППП е без дата и без подписи и в същия са преповторени буквално посочените 17 точки в договора. Никъде не са посочени конкретни параметри на твърдените за извършени услуги. Неправилен е извода на първоинстанционния съд, че ППП е следвало да се състави чак след издаването на Акт 15. След като са издадени фактури за извършени услуги, следва да може да се определи какъв е бил конкретния вид на извършените доставки към дата на издаване на всяка фактура. Акт 15 е част от техническата, строителна документация на обекта и не касае извършените доставки, по които се претендира да е възникнало право на данъчен кредит. За нуждите на отчитането на фактурите е следвало да бъде съставен приемо-предавателен протокол или друг документ, от който да е видно изпълнението на услугата. Наличието на акт 15 може да е доказателство за това, ако е съставен към момента на предаване на резултата от услугата, но в конкретния случай това не е сторено. Ето защо предстоящото съставяне на акт 15 не може да е доказателство за реалност на осъществените СМР. По делото не е спорно обстоятелството, че ревизираното лице е управител и едноличен собственик на капитала на прекия доставчик Мони 29 ЕООД, поради което ревизираното лице следва да разполага с доказателства въз основа на които да може да се установи реалното извършване на доставките. Няма възможност, при наличието на тази неяснота в придружаващите фактурите документи да бъде проследена връзката с конкретно извършените услуги. От представените доказателства не се установяват и твърденията на прекия доставчик Мони 29 ЕООД, че СМР са извършени от Елитстрой 11 ЕООД, който е използвал работна ръка и кадри от Инвестстрой - Нео ЕООД и Бук Инженеринг ЕООД, за да може да изпълни задълженията си към доставчика Мони 29 ЕООД. Сключения договор между Мони 29 ЕООД, като възложител и Елитстрой 11 ЕООД, като изпълнител е идентичен със сключения договор между ревизираното лице и прекия му доставчик. В т.1.3 от договора е посочено, че работите описани в т.1.1 се изпълняват въз основа на одобрената предпроектна документация на бъдещата сграда, копия от която е представена на изпълнителя (л. 1703, т. 6, л. 2142, т. 7, л. 236 адм. дело). По делото не е представена такава документация, липсват и каквито и да е други доказателства за вида и предаването на фактурираните доставки. Както в договора, така и във фактурите не са посочени конкретни параметри на доставките, за да може да се разбере какви услуги са извършени. Този въпрос по никакъв начин не се изяснява и от представените договори, фактури и ППП от подизпълнителите Инвестстрой - Нео ЕООД и Бук Инженеринг ЕООД на Елитстрой 11 ЕООД. Касаторът правилно се позовава на влязло в сила Решение 1664 от 09.08.2021 г. по адм. дело 3317/2019 г. на Административен съд Пловдив, с което на Елитстрой 11 ЕООД е отказано право на данъчен кредит по издадените фактури от двамата му доставчика, тъй като е прието, че Бук Инженеринг ЕООД и Инвестстрой Нео ЕООД не са реалните извършители на строеж и CMP за същия обект. Настоящият състав намира, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал закоючението на вещото лице по СТСЕ, тъй като същата не допринася по никакъв начин за изясняването на спора по делото. В случая не е спорно, че сградата е изградена, а от кой реално са извършени СМР. Спорният по делото въпрос не се изяснява и от показанията на разпитания свидетел, тъй като в случая не може да се установи конкретния предмет на фактурираните доставки. От представените по делото доказателства, преценени в съвкупност, не се налага извод за реалност на процесните доставки на услуги. Действително непредставянето от страна на доставчика на документи, установяващи кадровата, техническа и материална обезпеченост за извършване на процесните доставки, не може да бъде тълкувано в ущърб на ревизираното лице и да постави под въпрос правото му на данъчен кредит по доставките, както нееднократно е приемал ВАС, позовавайки се на практика на СЕС. В случая обаче ревизираното лице е едноличен собственик на капитала и управител и на прекия доставчик, поради което същото е трябвало да разполага с нужните доказателства, за да установи, че доставките са реални. По време на ревизията и пред съда не е са представени никакви проекти или протоколи, от които да се установят някакви параметри на доставките. Яснота в тази насока не дават и представените доказателства от предходни доставчици. Настоящият състав намира, че от съвкупната преценка на всички доказателства по делото не се устаноява, че спорните доставки са реални. Само от наличието на договор и фактури не може да се направи обоснован извод, че конкретните доставки са извършени от издателя на фактурите. Основната материално правна данъчна норма, на която ревизираният получател по доставките може да се позове е тази на член 168, б.а от Директива 2006/112 на Съвета от 28 ноември 2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, която гласи: Доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице. Посочената разпоредба на вторичното право на ЕС, която има директен ефект, е точно транспонирана с разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), съгласно която Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. От тълкуването на нормите следва, че предпоставките във фактическия състав на възникване на правото на приспадане на платен ДДС по облагаема доставка са следните: -доставката е реално извършена или предстои да бъде извършена. -доставката е между данъчно-задължени лица. -предметът на доставката, получен от претендиращия приспадането, се използва за целите на облагаемите му сделки. Реалността на доставката е фактически въпрос, който следва да се преценява за всеки отделен случай конкретно. Лицето, което иска да си приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. В цитираното Решение на СЕС по дело С-154/20, т.33 ясно е казано, че данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. От друга страна, именно данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчнозадължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20, EU:C:2021:910, т. 38 и цитираната съдебна практика). Това е проявление на общото доказателствено правило, че всеки е длъжен да докаже фактите, от осъществяването на които черпи изгодни правни последици. Националната юрисдикция, в съответствие с националните правила на доказване трябва да направи глобална преценка на фактите, за да прецени налице ли са основания за признаване на претендираното право на приспадане. (вж. Решение на СЕС от 18 юли 2013г. по дело С-78/12, Евита К, ECLI:EU:C:2013:486., т.37). При обоснованите фактически установявания за недоказана реалност на доставките, материалният данъчен закон е тълкуван и приложен неправилно от първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде отхвърлена жалбата на ревизираното лице срещу РА. С оглед изхода на спора, решението следва да бъде отменено и в частта за разноските. Касаторът е претендирал присъждане на разноски по делото в размер на 6 557.60 лв. за всяка инстанция, както и направени разноски за държавна такса в размер на 566.74 лв. Настоящият състав намира, че претендираното юрисконсултско възнаграждение е в размер надвишаващ, посочения в Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В полза на касационния жалбоподател се дължат разноски в общ размер на 13 201.58 лв, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 317.42 лв. за всяка съдебна инстанция, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, в. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и заплатена държавна такса в размер на 566.74 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение