Решение № 8906 от 06.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14287/2008 г.

Решение № 8906 от 06.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14287/2008 г., V о., докладчик съдията Жанета Петрова Борислав Кръстев Иванов е подал касационна жалба срещу решението от 10.10.2008 г. по адм. дело № 101/2008 г. по описа на Административния съд - Русе, с което е била отхвърлена жалбата му срещу заповед № з-297/29.01.2008 г. на директора на Областна дирекция "Полиция" - Русе за налагане на принудителна административна мярка по чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност. Направено е оплакване за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Директорът на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Русе, правоприемник на Областна дирекция "Полиция" - Русе е оспорил жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е основателна. Административният съд е установил, че с писмо № 75358/14.12.2007 г. до Областна дирекция "Полиция" - Русе, на основание чл. 182, ал. 2, т. 2а от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, публичен изпълнител при Териториална агенция - Русе на Националната агенция по приходите направил искане за налагане на принудителна административна мярка по чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност на Борислав Кръстев Иванов, управител на дружеството "Б и В" ООД със седалище и адрес на управление Русе. В писмото било посочено, че дружеството има задължения над 5000 лева, установени с ревизионен акт № 1800452/29.08.2007 г. и справка - декларация по ДДС № 1800-0924244/ 14.07.2007 г., за събирането на които били образувани две изпълнителни дела. Длъжникът нямал активи, с които да погаси задълженията си, не ги погасявал и не е представил обезпечение за тях. С писмо № ДС-6819/20.12.2007 г. началникът на група "Български документи за самоличност" при Областна дирекция "Полиция" - Русе уведомил Борислав Иванов за направеното искане и му дал възможност да направи възражение и да представи доказателства в 7 - дневен срок. С писмо № ДС-156/10.01.2008 г. Борислав Иванов възразил срещу искането с довода, че не управлява и представлява дружеството "Б и В" ООД, като представил удостоверение на Русенския окръжен съд в уверение, че с решение № 3589/28.18.2007 г. по фирмено дело № 1098/2001 г. в регистъра на търговските дружества били вписани следните промени за дружеството "Б&В" ООД заличаването на Борислав Кръстев Иванов и Веселин Цветанов Димов като съдружници, прехвърлянето на дружествените им дялове на Цанко Петров Цанов, промяна на правната форма на дружеството от дружество с ограничена отговорност на еднолично дружество с ограничена отговорност, промяна на наименованието от "Б&В" ООД на "Б и В" ЕООД, заличаването на Борислав Кръстев Иванов като управител на дружеството и вписването като управител на Цанко Петров Цанов. Със заповед № з-297/29.01.2008 г., на основание чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност, във връзка с постъпилото искане № 75358/14.12.2007 г. на Националната агенция по приходите, директорът на Областна дирекция "Полиция" - Русе наложил на Борислав Кръстев Иванов забрана за напускане на страната до отпадане на основанието, за задължения в особено големи размери, за които не било представено обезпечение. Назначената по делото икономическа експертиза установила, че дружеството "Б и В" ООД със седалище и адрес на управление Русе има публични задължения общо в размер на 456 865, 93 лева Административният съд приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на материалноправните разпоредби. Съгласно чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност, не се разрешава напускане на страната, а паспорти и заместващи документи не се издават на лицата, за които е поискана забрана по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2, буква "а" и по чл. 221, ал. 6, т. 1, букви "а" и "б" от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 2, б. "а" от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предвижда, че ако задължението е по-голямо от 5000 лв. и не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите, публичният изпълнител може да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи да не се разрешава на длъжника или на членовете на контролните или управителните му органи напускане на страната, както и да не се издават или да се отнемат издадените паспорти и заместващите ги документи за преминаване на държавната граница. Съдът счел, че към момента на издаване на заповедта били налице законовите предпоставки за прилагането на мярката. Дружеството "Б и В" ООД имало публични задължения над 5000 лева. Искането на публичния изпълнител било направено в момент, в който жалбоподателят бил управител на дружеството. Обстоятелството, че Борислав Иванов бил заличен като управител на дружеството, считано към датата на издаване на заповедта, било ирелевантно, тъй като членовете на органите на управление на юридическите лица отговарят лично, неограничено и солидарно с длъжника за неизпълнени данъчни задължения на юридическото лице в случай, че са укрили факти и обстоятелства, които по закон да били длъжни да обявят пред данъчната администрация или не са изплатили безспорно данъчно задължение и активите на юридическото лице са намалели през този период. Затова заличаването на лицата, членове на управителни и контролни органи на длъжника, не представлявало пречка за налагането на забрана за напускането на страната. Съдът счел, че не е било допуснато нарушение и с налагането на мярката на физическото лице Борислав Иванов, тъй като мярката по чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност се налага на физически лица. С тези мотиви административният съд отхвърлил жалбата срещу заповедта на директора на Областна дирекция "Полиция" - Русе. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Административният съд е обсъдил всички доказателства по делото и е дал отговор на оплакванията на жалбоподателя, включително и на това, че органът не е посочил качеството на лицето, на което се налага принудителната мярка. Погрешна е направеното от съда преценка, че административният орган не е допуснал нарушение, посочвайки Борислав Иванов за задължено лице. Вярно е, че принудителните административни мерки по Закона за българските документи за самоличност се налагат на физически лица, но направеното възражение е, че издавайки заповедта, органът посочил като длъжник Борислав Иванов, макар не той самият, а дружеството "Б и В" ООД да има задължения в големи размери. Ограничението, което се налага на физическото лице, е с оглед качеството му на управител на дружеството, и това е следвало да бъде отразено в съдържанието на заповедта. Административният съд е приложил неточно материалния закон и като е приел, че заличаването на жалбоподателя като управител на дружеството не е пречка за прилагане на мярката. Аргументите, които са изложени в решението, се основават на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 и 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. При излагането им обаче не е отчетено, че личната отговорност на член на управлението или на управител за задължения на дружеството възниква при наличието на определени предпоставки, които не са установени. Принудителната административна мярка по чл. 75, т. 5 ЗДСл има приложение спрямо длъжника или спрямо членовете на контролните или управителните му органи, така че ако лицето няма това качество, мярката не може да бъде наложена. Очевидно, прехвърлянето на дружествения дял на жалбоподателя и освобождаването му като управител на дружеството е било предприето, за да се осуети прилагането на мярката, но това негово поведение не може да бъде санкционирано, като се правоприлага в разрез с изискванията на закона. Налагането на ограничение за напускане на страната на членовете на контролните или управителните органи на длъжника има за цел да обезпечи погасяването на задължението, а това не може да бъде постигнато, ако се ограничи правото на лице, което не взема решенията, свързани с управлението на дружеството. Поради това касационната инстанция приема, че решението е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отмени заповедта на директора на Областна дирекция "Полиция " - Русе. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд