Решение № 5527 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11401/2015 г.

Решение № 5527 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11401/2015 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на началника на МП "Пристанище Бургас Център" срещу Решение № 1270/17.07.2015 г., постановено по адм. д. № 2089/2014 г. по описа на Административен съд Бургас, като се иска отмяна на същото и да се потвърди решението му. Ответникът по жалбата взема становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че жалбата е основателна относно оплакванията за прогласената нищожност на административния акт, но неоснователна относно законосъобразността му. Върховният административен съд второ отделение приема, че касационната жалба е допустима и разгледана по същество е основателна относно прогласената нищожност на административния акт. С касираното решение Бургаският административен съд е прогласил нищожността на решение № 32-106402/10.09.2014 г. на началника на МП "Пристанище Бургас - център". За да постанови решението си съдът е приел, че оспореното решение, е издадено при липса на материална компетентност на началника на МП "Пристанище Бургас - център" и затова е нищожно. По осъщественият с ЕАД 12BG001007Н0007074/9.03.2012, внос митническите органи са извършили проверка при хипотезата на чл. 74 от ЗМ. В хода на тази проверка, според т. 1 и 2 на нормата, може да бъде извършван документен контрол на декларацията и придружаващите я документи и проверка на стоките, и вземане на проби за анализ или контрол. На 9.03.2012 г., от продукта е била иззета проба, в присъствието на митнически служител, от представител на "Сейболт България" ЕООД - дружество, извършващо качествен и количествен контрол на стоки, както и в присъствието на получателя "Лукойл Нефтохим България" АД, като за действията по вземане на проби е бил съставен протокол № 133/9.03.2012 г. Въз основа на извършен документен контрол на декларацията и придружаващите я документи, началникът на МП "Пристанище Бургас - център" е издал решение № 2083/4.04.2012 г. С последното, съгласно чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) 2913/92, е определил митническа стойност за стоката - 6 350 093,99 лв. и размера на дължимите за заплащане задължения по чл. 201 § 1, б. "а" от Регламент (ЕИО) 2913/92 и чл. 54, ал. 1 ЗДДС- мито 0,00 лв., и ДДС 1 270 018,80 лв. По делото няма спор, че определените с решението митни сборове и друга публични държавни вземания са били платени от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД. Този факт е описан дори в мотивите на обжалваното решение. Няма спор, че решение № 2083/4.04.2012 г. не е било обжалвано и е влязло в сила преди постановяване на процесното такова. С оспореното решение - № 32-106402/10.09.2014 г. началника на МП "Пристанище Бургас - център", отново въз основа на същата документна проверка на стоките, придружаващите документи и същата декларация, и резултатите от МЛЕ, е извършил промяна в тарифното класиране на стоката и въз основа на това, е определил нов размер на възникнало митническо задължение (6 458 045,60 лв.) и дължими държавни вземания по същата ЕАД, както следва: Мито (АОО)-107 951,60 лв.; Акциз (100)- 0,00 лв. и ДДС (В00) - 1 291 609,12 лв. Така по същество е бил издаден нов административен акт, с който се променя определеното вече с решение № 2083/4.04.2012 г. от същият орган митническо задължение и дължими държавни вземания по същата ЕАД, т. е. по същият внос. Двата административни акта - решение № 2083/4.04.2012 г. и решение № 32-106402/10.09.2014 г., са издадени в рамките на едно административно производство по реда на чл. 74 ЗМ - за проверка на приета ЕАД 12BG001007Н0007074/9.03.2012. В хода на тази проверка митническите органи са реализирали и двете, предвидени по закон правомощия - документен контрол на декларацията и придружаващите я документи и проверка на стоките, и вземане на проби за анализ или контрол. Затова, след като е извършил проверка на декларацията и придружаващите я документи, взел е проба за анализ и е издал решение № 2083/4.04.2012 г., с което е определил размер на възникнало митническо задължение и дължими държавни вземания, което решение е влязло в сила, началника на МП "Пристанище Бургас - център" не е имал материална компетентност да постановява друго такова решение, с което да определя нов, различен размер на вече определени задължения по ЕАД 12BG001007Н0007074/9.03.2012. След влизане в сила на индивидуалния административен акт, какъвто в случая е решение № 2083/4.04.2012 г., единствената правно допустима възможност за издателя му да го изменя е при хипотезата на чл. 91 АПК, в случай на оспорване на акта по административен ред. Решение № 2083/4.04.2012 г. обаче, не е било оспорено нито по административен, нито по съдебен ред. Не са били налице и предпоставки за изменението му по реда на чл. 99 АПК. Тук следва да се посочи, че дори по отношение на този акт да е била реализирана, която и да е от хипотезите на чл. 99, т. 1-7 АПК, то и тогава компетентен да определи нови митнически задължения и дължими държавни вземания по ЕАД 12BG001007Н0007074/9.03.2012, би бил началника на Митница Бургас, а не началника на МП "Пристанище Бургас - център". Издателят на оспорения акт е приел, при пълна липса на законови предпоставки за това, че следва да преразгледа собствения си стабилен административен акт - решение № 2083/4.04.2012 г. и да постанови нов по същото правоотношение, със същия предмет (по една и съща ЕАД, са определени различни по размер, но еднакви по вид задължения), по отношение на същия адресат, с който да преуреди правните последици от влязлото в сила първоначално решение, защото е постановил същото при липса на яснота относно всички релевантни за определяне на митнически задължения и дължими държавни вземания по ЕАД 12BG001007Н0007074/9.03.2012, факти, в хода на развилото се административно производство по реда на чл. 74 ЗМ. Доколкото началникът на МП не е бил компетентен да издава решение № 32-106402/10.09.2014 г., т. е. да се произнася втори път по същото административно производство след постановен и влязъл в сила предхождащ негов административен акт, съдът приема, че процесният акт е нищожен. Решението е неправилно. Според чл. 78 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността - МКО (за пълнота на съдържанието следва да се отбележи, че с Регламент /ЕО/ 450/2008 г. е приет нов Митнически кодекс на Общността, нар. "Модернизиран митнически кодекс -ММКО" като с него се предвижда поетапно влизане на ММКО в сила до 2013 г. Правната уредба на последващия контрол в ММКО се съдържа в чл. 27 от същия. Тази правна уредба се съдържа и в глава ХIV, раздел IV "Последващ контрол на декларирането" от Закона за митниците - от чл. 84 - до чл. 84м, включително. С чл. 78, т. 1, т. 2 и т. 3 от Митническия кодекс на Общността са въведени два вида последващ контрол на декларирането. Единият е проверка на декларацията, а другият е последващ контрол. Двата режима са възприети от българското законодателство и са доразвити в посочените по-горе разпоредби от ЗМ. Последващият контрол е свързан със спазването на изрично определена в закона процедура, изискваща уведомяване на пасивния субект по митническото правоотношение и осигуряваща активното му участие с оглед спазване на предоставените му от закона права. При повторната проверка на декларацията митническите органи са освободени от задължението да уведомят проверяваното лице. В разглеждания случай е очевидно, че се касае за повторна проверка по чл. 84, ал. 1 от ЗМ. Според тази разпоредба митническите органи могат по собствена инициатива (служебно) или по искане на декларатора да извършат повторна проверка на декларацията. Това е процедура, която обхваща сравняване на попълнената в декларацията информация (органът е приел декларираната стока от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД с опростена митническа декларация) и установяване на съответствието с приложените към нея доказателства, когато тази проверка е насочена към отстраняване на нередност, която не е резултат от неправомерно поведение на декларатора (в този смисъл е решение на СЕС по дело С-379/00 г., т. 21). За това е необходимо да се направи разграничение между двата процеса "повторна проверка на декларацията" и "последващ контрол". В случая от данните по делото се установява, че именно повторна проверка на декларацията е извършена. Този извод се подкрепя от фактите по делото, тъй като митническият орган е насочил действията си към изясняването съдържанието на ЕАД. Съпоставил е информацията в представената му митническата декларация от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД и съпътстващата стоката документи, като за целта е използвал получените резултати от експертизата, обект на лабораторен анализ, т. е. приел е несъответствие между посоченото от дружеството в декларацията и получения резултат от лабораторията в гр. Русе. При тълкуване разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗМ се установява, че когато при повторна проверка на декларацията или при последващ контрол се установи, че съответният митнически режим е приложен на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, като отчитат новите обстоятелства. Следователно и при двата вида проверка - при повторна проверка на декларацията и при последващ контрол могат да бъдат установени част от изброените несъответствия. При повторната проверка на декларацията законодателят никъде не е поставил изискването за издаване на заповед за възлагане на този вид проверка. Обратно е прието чл. 84в, ал. 1 от ЗМ, която е относима към последващия контрол и изрично е посочено, че тази проверка се извършва въз основа на заповед за възлагане. Повторната проверка на декларацията няма нарочно производство и може да бъде извършена както по инициатива на митническия орган, така и по искане на декларатора. За нейното провеждане не е въведено изискването от издаване на заповед, с която да се постави началото на това производство, което е различно от процедурата за осъществяване на последващ контрол по реда на чл. 84а от ЗМ, за която следва вече да бъде издадена заповед за започване на производството от съответния компетентен орган и съдържаща определените в чл. 84в, ал. 3 от ЗМ реквизити и мотиви. В случая с издаване на обжалваното пред инстанцията по същество решение № 32 - 106402/10.09.2014 г. на началника на митнически пункт "Пристанище Бургас център" е възникнало задължение за допълнително заплащане на митническото задължение по чл. 201, § 1, б. "а" от Регламент /ЕИО/ 2913/92 и на осн. чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, което е в резултат от поправката на декларацията при вече извършено тарифно класиране в нов код по КН 27079999, което решение подлежи на обжалване не по реда на чл. 99 от АПК, а по общия ред за оспорване на индивидуални административни актове по реда на АПК и притежава белезите на чл. 21 от същия кодекс (вж. решение на СЕС по дела С-430/2008 г. и С-431/2008 г., С-468/2003 г., С-379/2000 г.). Ето защо, административният съд при постановяване на атакувания съдебен акт е допуснал объркване между същността на двете процедури, като не ги е разграничил, а е приел, че и при двете митническият орган разполага с едни и същи правомощия. За пълнота следва да се отбележи, че последващата проверка, извършвана от митническия орган, приключва с издаване на писмен констативен доклад (имащ декларативен характер) по чл. 84л от ЗМ, който не е индивидуален административен акт, а е предпоставка за издаването на такъв. С оглед на гореизложеното, в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, съдът е приел, че за издаване на решение № 32 - 106402/10.09.2014 г. на началника на митнически пункт "Пристанище Бургас център", мълчаливо потвърден от началник Митница Бургас, следва да се приложи процедурата по чл. 99 от АПК, както и тази по чл. 84а и сл. от ЗМ, уреждащ последващия контрол и произтичащата от неговото провеждане процедура по чл. 84в от ЗМ и чл. 84л от ЗМ. Също така необосновано административният съд е обявил за нищожно решение № 32 - 106402/10.09.2014 г. на началника на Митнически пункт "пристанище Бургас - център", мълчаливо потвърдено от началник Митница Бургас, поради което оспореният съдебен акт, при условията на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, следва да бъде отменен. Първоинстанционният съд е обявил нищожността на оспорения административен акт с диспозитива на решението, но в мотивите към същото е изложил съображения относно неговата законосъобразност. Събирал е доказателства относно това, като освен писмените доказателства е изслушал две съдебнохимически експертизи. При това положение настоящата инстанция може да се произнесе относно законосъобразността на акта, след отмяната на решението за неговата нищожност. Спорът между страните се свежда до правилното приложение на материалния закон при тарифното класиране на процесния продукт, описан в митническата декларация като "тежки масла, смазочни масла; други масла - предназначени да претърпят специфична преработка". Жалбоподателят, в кл. 33 на декларацията, е класирал тарифно продукта в код 2710 19 71, докато митническия орган приема, че същия продукт, поради преобладаването на ароматните съставки тегловно спрямо неароматните, следва да бъде класиран под код 2707 99 99. Ответникът по касационната жалба е класирал тарифно продукта в митническата декларация с код 2710 19 71, защото произхода му на нефтено масло определя това тарифно класиране и поради това, че до този момент всички продукти с такъв произход и такъв химичен състав са класирани в тази подпозиция, без да са налични възражения от страна на митническата администрация. В подкрепа на този факт е и писмо изх. № 26-Л-12/6.02.2015 г. на Министерство на икономиката на РБ, в което е посочено, че до 4 април 2013 г. продукти с характеристиките на процесния са се класирали в позиция 2710. Митническият орган не е доказал, че при процесния продукт ароматните съставки преобладават над неароматните. МЛЕ дава заключение на база изследване на ограничени параметри на продукта и като приема, че понятията "ароматни съставки" и "ароматни въглеводороди" са идентични. Обратното, посочва СЕС в т. 2 на диспозитива на Решение С-330/13: " Понятието "ароматни съставки", фигуриращо в глава 27 от Комбинираната номенклатура, представляваща приложение I към Регламент № 2658/87, изменен с Регламент № 1006/2011, трябва да се тълкува като по-широко от понятието "ароматни въглеводороди". По-широкото понятие е ароматни съставки, а ароматните въглеводороди са елемент на ароматните съставки, но има и други. По Приложение А се определя съдържанието на неароматните въглеводороди и по презумпция остатъкът до 100 % се приема, че са ароматни въглеводороди и така отразен резултатът в митническата лабораторна експертиза не е коректен. Категоричната позиция на вещото лице по съдебните експертизи е, че по принцип мазутът е такъв продукт, при който може ароматните съставки да преобладават тегловно над неароматните, но съществуват хипотези при които това съотношение е възможно тегловно да не е такова, в зависимост от нефтения продукт от който е дестилиран съответния мазут. Такова изследване МЛЕ не е правила, поради което съдът е приел за недоказана констатацията на митническия орган, в оспореното решение, че при процесния продукт ароматните съставки преобладават над неароматните. По делото е представено предложение на генералния секретар на Европейската комисия до Съвета на Европейския съюз за приемане на регламент на съвета за суспендиране на мита, приложими към вноса на някои тежки масла и други продукти. Според обяснителния меморандум към предложението целта на самото предложение за приемане на Регламент на Съвета, е суспендирането на автономните общи митнически тарифи върху някои стоки, съдържащи се в глава 27 (тежки масла), които понастоящем са класифицирани под код 2707 99 99. Според същия меморандум, съгласно бележка 2 към глава 27 "масла в които теглото на неароматните съставни компоненти надвишава това на ароматните попадат под заглавие 2710, следователно продуктите се ползват с освобождение от мито, когато са преминали през някакъв конкретен процес. Но масла в които теглото на ароматните съставни компоненти надвишава това на неароматните се класират от април 2013 г. под заглавие 2707 и подлежат на мито от 1,7 %. Според обяснителния меморандум, техническите характеристики на въпросните продукти са дадени в ОБ към КН на подзаглавие 2707 99 91 и 2707 99 99. Тези бележки са изменени през април 2013 г. за да уточнят обхвата на продуктите покрити от заглавие 2710 и за да изчистят противоречие между обяснителните бележки към КН и бележка 2 към глава 27." Предложителят е направил заключение, че маслата се класират в различни подразделения и получават различно тарифно класиране. В интерес на икономическите оператори и двата вида масла, независимо от ароматното им съдържание, когато са предназначени за преминаване през "конкретен процес", както е дефинирано в Допълнителна бележка 5 към глава 27 от КН (вакуумна дестилация, крекинг, реформинг и т. н.) и подлежат на крайна употреба, изложена в Регламент на комисията № 2454/93, трябва автоматично да бъдат освободени от мито. Според т. 2 от самия проект за Регламент на Съвета, някои масла и други продукти, в които теглото на ароматните съставни компоненти надвишава това на неароматните до април 2013 г. също бяха класифицирани под заглавие 2710, като така се ползваха с третиране като освободени от мито за неопределен период. Според точка 3 от Предложението за Регламент от 4.04.2013 г. тези масла и други продукти следва да се класифицират под заглавие 2707. На 19.05.2015 г. регламентът е приет. Този факт е допълнителен косвен аргумент в подкрепа на тезата, че до 4.04.2013 г. маслата и другите продукти, в които теглото на ароматните съставни компоненти надвишава това на неароматните, също се класифицира в позиция 2710, независимо от посочената характеристика. Така сочи и цитираното по-горе писмо изх. № 26-Л-12/6.02.2015 г. на Министерство на икономиката на РБ, адресирано до ответника по касационната жалба. Процесния внос е извършен преди 4.04.2013 г. и следва да бъде тарифно класиран в позиция 2710, тъй като според химическите му характеристики и основно според неговия произход това е позицията, която най-точно го описва. В случая е била налице установена практика по прилагане на закона и постигане на целите му, с която издателят на оспорения акт не се е съобразил и по този начин е нарушил правата на жалбоподателя. Това е така, защото не е спорно между страните, че "Лукойл Нефтохим Бургас" АД в продължение на години, е внасял продукти с характеристики, аналогични на тези на процесния и ги е класирал тарифно в код 2710 19 71. Промяната на тарифното класиране митническият орган е извършил при липса на каквито и да е било нови обстоятелства - нова законова регламентация или промяна в характеристиките на продукта. Всичко това, предпоставя категоричен извод за незаконосъобразност на издадения акт. Ето защо настоящия състав, след отмяната на решението, постановява ново, с което отменя изцяло оспорения административен акт, поради което и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд - второ отделение