Решение № 4328 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6597/2017 г.

Решение № 4328 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6597/2017 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Й. С. Т. от с. С., срещу Решение № 53/19.04.2017 г., постановено по административно дело № 260/2016 г. по описа на Административен съд К. С него е отхвърлена жалбата на Й. С. Т. срещу Решение № 2153-09-36 от 7.07.2016 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - К. и потвърждаващото Разпореждане № 5904212822 от 19.04.2016 г. на длъжностно лице по "Пенсионно осигуряване" ("ПО") при ТП на НОИ - К. В касационната жалба се поддържат доводи, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, касаторът моли за отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество чрез уважаване на първоначалната жалба. Претендира се присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - К., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото събрани пред първата инстанция, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която първоинстанционното съдебно решение е неблагоприятно. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: С Решение № 53 от 19.04.2017 г., постановено по административно дело № 260/2016 г., Административен съд К. е приел, че не са налице основания за отмяна на Решението на директора на ТП на НОИ - К. и е отхвърлил жалбата на Й. С. Т. срещу решението. От фактическа страна по делото се установява, че със заявление вх. № 2113-09-187/26.02.2016 г. Й. Т. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С Разпореждане 5904212822 от 19.04.2016 г., е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стажа и възраст. Пенсионният орган е приел към датата за заявлението за пенсия - 26.02.2016 г., че Й. Т. има навършена възраст 56 години, 10 месеца и 05 дни и положен осигурителен стаж до 31.12. 2015 г. както следва: 1) осигурителен стаж от първа категория труд - 05- 11 месеца -00 дни; 2) осигурителен стаж от втора категория 11 г. -05м. -03 дни; 3) осигурителен стаж към трета категория 09 г. -00 месеца -07 дни. Общият осигурителен стаж на лицето, превърнат към трета категория труд съгласно чл. 104 от КСО е 33 години, 1 месец и 28 дни, поради което на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО, лицето няма право на исканата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като няма необходимият сбор точки - 100, а има 90. При произнасянето си съдът правилно е приел, че за периода от 1.01.1981 г. до 01.05.1984 г., трудът и осигурителният стаж на Й. Т. е от втора категория на основание т. 53б от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП - отм./. Този извод е основан на обстоятелството, че положеният от Тръмбев труд за цитирания период е в "ДАП" С. Д., съгласно представеното удостоверение - образец УП-3 № 121/23.04.2004 г. от община Д.. За времето от 01.01.1981 г. до 01.05.1984 г. не са налице предпоставките по т. 66а от ПКТП (отм.), тъй като не са налице доказателства, че жалбоподателят е бил работник от "технологичен автомобилен транспорт" при открит рудник "Х. Б.". По отношение на трудовия стаж на лицето за периода 01.06.1998 г. -05.08.1998 г. е счетено, че през същия трудът му е от втора категория по чл. 53б от ПКТП /отм/., поради това, че няма доказателства дали труда е положен на длъжността "шофьор на Краз, Татра, Белаз" в "Бобов дол транспорт" АД, гр. Б. дол. Осигурителният стаж на Й. Т. за периода от 1.01.1990 г. до 01.05.1993 г. за труда, положен на длъжността "шофьор на "Белаз", е приет за правилно зачетен като такъв от първа категория на основание т. 66а от ПКТП (отм.). За другия спорен по делото период - от 1.05.1993 г. до 31.12.1998 г., при извършената в "Архивохранилището" с. Н. проверка вещото лице е открило налична документация, касаеща трудовите правоотношения на работниците с ДАП "Бобов дол" и "Бобов дол транспорт" АД. Установено е, че са съхранени месечни сметки и нарядни листове за периода, съдържащи информация за полагания от Тръмбев труд като шофьор, вида на управляваното превозно средство, начисленията за трудово възнаграждение, за обектите и характера на полагания труд. За периода от м. 08.1998 г. до края на периода - 31.12.1998 г. не са налице данни за трудов и осигурителен стаж на жалбоподателя. При тези фактически установявания обосновано първоинстанционният административен съд достига до правния извод, че касаторът Й. Т. не отговоря на изискванията за придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което издаденият в този смисъл административен акт е законосъобразен. Спорът по делото е свързан с категоризацията на труда през периодите 01.05.1984 г. -01.01.1990 г.; 01.05.1993 г. -01.07.1993 г.; 01.07.1994 г. -01.09.1994 г.; 01.08.1995 г. -01.09.1995 г.; 01.10.1995 г. -01.11.1995 г.; 01.05.1996 г. -01.04.1997 г.; 01.05.1997 г. -01.06.1998 г.; 05.08.1998 г. -31.12.1998 г. и за периода от 01.06.1998 г. до 05.08.1998 г. относно категорията на положения труд в зависимост от условията на полагането му и характера на работата. С касационната жалба се поддържат доводите, наведени и пред административния съд, които са обсъдени в обжалваното решение и правилно са приети за неоснователни. Представените в съдебното заседание пред настоящата касационна инстанция писмени доказателства - служебна бележка от 1987 г. и писмо от 7.01.1988 г., сочещи на трудови правоотношения на работника, не доказват категорията труд, при която той фактически е извършвал заеманата от него длъжност. Съгласно относимата материалноправна норма към датата на заявлението в съответната редакция на чл. 69б, ал. 2 от КСО, лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако не са придобили право на пенсия по чл. 168 или когато са променили осигуряването си по чл. 4в и са: навършили възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст. В случая спорните периоди от време правилно не са зачетени за трудов стаж. К. Н. за пенсиите и осигурителния стаж, така и в действащия през процесните периоди Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП, отм.), предвиждат установяване на осигурителния стаж с трудови или осигурителни книжки, съответно и/или с документ, издаден от осигурителя. Посочените документи следва да са издадени въз основа на изплащателните ведомости на предприятието. По делото е било безспорно установено, че трудовата книжка на жалбоподателя е изгубена. След съвкупната преценка на събраните от първоинстанционния съд писмени, гласни доказателства и заключението на вещото лице по съдебно счетоводните експертизи - основна и допълнителна, административният първоинстанционен съд е достигнал до верен извод, че упоменатите по-горе спорни периоди не могат да се зачетат за трудов стаж от категорията труд, която Й. Т. посочва. В съответствие с чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, административният съд правилно е разпределил доказателствената тежест на страните в съдебния процес. В тежест на жалбоподателя е било да докаже основателността и съществуването на своето материално право, което той претендира по чл. 69б от КСО, в този смисъл и да установи причината, поради която трудовата му книжка е изгубена. В чл. 40, ал. 1 НПОС е посочено, че осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а в ал. 3 е предвидено, че документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Следователно, първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето са ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в тях. Съобразно неоспореното от Й. Т. заключение на приетата единична основна и допълнителна ССЕ, за периодите, които не са зачетени за трудов стаж, в предадените от предприятието архиви няма месечни сметки и нарядни листове. Измежду представените от жалбоподателя фишове не се намират такива, относими към цитираните месеци и години. За периодите от време, за които има доказателства по делото, вещото лице е посочило, че за тях лицето има приет от съответната категория трудов стаж. Имено за тези периоди се отнасят представените по делото пред първата инстанция фишове за работни заплати с данни след 1990 г., относно изпълняваната от лицето работа като шофьор на товарен автомобил. Решаващият съд е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. В случая при зачитане на спорния период за трудов стаж от първа категория и съответното му превръщане по реда на чл. 104 от КСО, сборът от осигурителния стаж и възраст на лицето е по - малък от необходимия - 100. Не е налице и 10 години стаж при условията на първа категория труд. Не са доказани предпоставките по чл. 69б, ал. 2 от КСО във връзка с чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО, които да правят основателна жалбата на Тръмбев и да обуславят материалното му субективно право на пенсия. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата съдебна инстанция констатира, че решението на Административен съд К. е валидно и допустимо. Не се доказаха сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на осн. чл. 143 от АПК на Й. С. Т. не се дължат поисканите по делото разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,