Решение № 11229 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7898/2015 г.

Решение № 11229 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7898/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на И. Г. И. и началника на П. Р. управление-В. при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-В. (Пето РУ-В. при ОД на МВР-В.) срещу решение № 1056/11.05.2015 г., постановено по адм. дело № 42/2015 г. по описа на Административен съд - В. Касационният жалбоподател И. Г. И. обжалва съдебното решение като постановено при неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира разноски. Не изразява становище по другата касационна жалба. Касационният жалбоподател - началника на Пето РУ-В. при ОД на МВР-В. оспорва съдебното решение в частта, с която е изменена негова Заповед № 460з-16/04.12.2014 г. като срокът на наложеното дисциплинарно наказание е намален от шест месеца на три и в размера на присъдените разноски. Твърди, че в тази част съдебното решение противоречи на материалния закон. Иска да бъде отменена оспорената част от съдебното решение. Претендира разноски. Не изразява становище по другата касационна жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационните жалба са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими, а разгледани по същество касационната жалба на началника на Пето РУ-В. при ОД на МВР-В. е основателна, а тази на И. Г. И. е неоснователна. С обжалваното решение № 1056/11.05.2015 г., постановено по адм. дело № 42/2015 г. по описа на Административен съд - В. е изменена Заповед № 460з-16/04.12.2014 г., издадена от началника на Пето РУ-В. при ОД на МВР-В., с която на И. Г. И.-полицай в група "Охранителна полиция" е наложено наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта, като е определено дисциплинарното наказание да е за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Първоинстанционният съд е приел, че служителят е извършил описаното в оспорената заповед нарушение, но с оглед неговия малък професионален опит и липса на наложени други дисциплинарни наказания, както и защото от дисциплинарното нарушение не са настъпили вредни последици, целите на наказанието е възможно да бъдат постигнати и със същото наказание в минимален размер. Така постановеното съдебно решение противоречи на закона в частта, с която е намалено определеното дисциплинарно наказание. Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства АС-В. е установил фактическата обстановка по спора, а именно, че на 07.09.2014 г. при проверка на АП 516, съставен от И. Г. И. (старши на наряда) и негов колега, не се намира на разпореденото място, съгласно вариант 2 по маршрут 15 УП "Г. Т." за времето от 09,40 до 10,40 часа. Напускането на границите на обслужвания установъчен пункт е извършено без да е разрешение на ОДЧ. С това действие служителят е допуснал нарушение на чл. 61, т. 1 от И. I.-633/25.03.2014 г. за патрулно-постовата дейност на МВР (Инструкция), което показва пропуски при изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната му дейност. При анализа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е обсъдил всички доводи на И. И. и е достигнал до правилен извод относно обстоятелствата, при които е извършено и констатирано описаното в оспорената заповед нарушение. Настоящият съдебен състав възприема изцяло тези съображения на решаващия съд като е възможно да бъдат посочени и допълнителни факти, които потвърждават правилността на правните изводи. Видно от план за провеждане на инструктаж на служителите при ППД при Пето РУП, смяна 08.00 ч. До 20.00ч на 07.09.2014 г. (л. 34 от адм. д. 42/2015 г.) не е разпоредено точно на този ден да бъде извършена проверка за спазването на мярка "домашен арест". Според докладни записки № 1086/14 и № 10888/14 г., изготвени от И. И., са извършени две проверки на едно и също лице с наложена мярка "домашен арест" на 06.09.2014 г. в 10,50 ч. и в 10.25 ч. По делото липсват докладни записки за извършена проверка за спазването на мярка "домашен арест" на 07.09.2014 г., когато е констатирано неразрешено напускане на установъчния пункт от АП 516. По изложените от АС-В. съображения и допълнително посочените от касационната инстанция следва да се приеме за категорично доказано, че И. И. като старши на наряд е допуснал напускане на границите на обслужвания участък по смисъла на 61, т. 1 от Инструкцията. В случая при посочен маршрут и детайлно разписани местоположения за всяко време от наряда, следва да се приеме, че на индивидуализираните установъчни пунктове в съответния период е необходимо присъствие на патрула. Естествено е установъчните пунктове да се намират на територията на обслужваните участъци, но разпореденото изрично място, на което следва да се намира полицейския орган по време на неговото дежурство е допустимо да бъде напускано само след съгласуване и разпореждане на длъжностните лица, отговарящи за патрулно-постовата дейност. В случая е доказано, че И. И. не е получил разрешение за напускане на УП "Г. Т.", където не е намерен да присъства в определеното за това време, съгласно установения за маршрута му време. Причините за това поведение са без значение за квалифициране на поведението като нарушение. Посочените доводи за наличие на технически проблеми за получаване на разрешение от ОДЧ и изпълнение на друга служебна задача не са доказани по несъмнен начин, а и не представляват оневиняващи обстоятелства при категорична липса на необходимост точно в този момент да бъде напуснат установъчния пункт. Обосновано и в съответствие с процесуалните закони АС-В. е приел за установено, че при провеждане на дисциплинарното производство не са допуснати нарушения относно сроковете и безпристрастността на участниците в производството. Не са установени и допуснати процесуални нарушения, които да накърняват съществено правото на защита на служителя. Липсват каквито и да е доказателства за пристрастно поведение у лицата, които са извършили проверката и са констатирали напускането на установъчния пункт от АП 516. Следва изрично да бъде отбелязано, че И. И. е оспорвал като процедура и участници процедурата, която е констатирала нарушението му, но на практика не е оспорил обстоятелството, че не се е намирал на УП "Горна трака" във времето от 9.40 часа до 10.40 часа. Въпреки правилното установяване от първоинстанционният съд, че при издаване на оспорената пред него заповед са били налице предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" по чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР и в съответствие с чл. 199, ал. 2 от ЗМВР е предупреден И. И. за последиците при извършване на друго дисциплинарно нарушение, АС-В. е обосновал неправилни изводи относно приложението на чл. 206, ал. 2, предл. 2 от ЗМВР. Размерът на наказанието е определен правилно от дисциплинарнонаказващият орган при съобразяване тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Неоснователни са съображенията на АС-В. относно липсата на вредоносни последици и на други дисциплинарни наказания за намаляване на срока на наказанието. И. И. е с много малък професионален стаж, поради което липсата на други дисциплинарни наказания през този период от време в никакъв случая не може да смекчи обстоятелството, че е допуснал пропуски в изучаване и прилагане на служебната му дейност. В случая И. И. е определен за старши на наряда и с поведението си е поставил в неблагоприятно положение и неговия колега, който заедно с него е напуснал установъчния пункт без поискано съгласуване и получено разрешение от ОДЧ. По изложените съображения обжалваното съдебно решение като постановено в нарушение на закона следва да бъде отменено по касационната жалба на началника на Пето РУ-В. на ОД на МВР-В. и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде изцяло отхвърлена жалбата на И. Г. И. С оглед изхода на спора И. И. няма право на разноски, поради което съдебното решение на АС-В. следва да бъде отменено и в частта относно присъдените разноски. По водене на делото началникът на Пето РУ при ОД на МВР-В. не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора И. Г. И. му дължи сумата 300 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение