Решение № 7151 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1290/2019 г.

Решение № 7151 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1290/2019 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "Бат Секюрити" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. С. срещу решение № 6799 от 19.11.2018 г., постановено по адм. дело № 312 по описа за 2018 г. на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу разпореждане № 21228 от 15.11.2017 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, потвърдено с решение № 1040-21-568/18.12.2017 г. на Директора на ТД на НОИ - С.-град. И. съображения за необоснованост, нарушения на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на чл. 55, ал. 2, т. 1 и ал. 3 от КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт С.-град е оспорил касационната жалба в писмени бележки. Ответникът Р. С. от [населено място] е оспорил касационната жалба. Ответниците М. С. от [населено място] и А. Б. от [населено място], [област], не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд С. – град е решение № 1040-21-568 от 18.12.2017 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), С. - град и потвърденото с него разпореждане № 21228 от 15.11.2017 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което е приета за трудова злополуката, станала на 11.06.2017 г. и причинила смъртта на осигуреното лице С. С. – сътрудник - охрана в "Бат Секюрити" ЕООД, при връщане от работното място до основното място за живеене. За да отхвърли жалбата на осигурителя "Бат Секюрити" ЕООД, Административен съд С. – град е приел, че по силата на фикцията по чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО самото отиване и връщане до работното място се обхваща от общата формула "увреждане по повод на работата" и се приравнява на трудова злополука. Решението е необосновано и неправилно. Пострадалото лице е работило на длъжност "сътрудник - охрана", на обект "Бежански лагер – Регистрационно-приемателен център" в гр. С., кв. Овча купел, а е живеело в [населено място], махала [махала], [община]. Фактическата обстановка, при която е станала злополуката, се установява чрез анализа на събраните по делото доказателства: доклад на началник гара Б., протокол за оглед на местопроизшествие, съдебно-медицинска експертиза на труп, протоколи за разпит на шестима свидетели, постановление за прекратяване на наказателно производство рег. № 2472/26.10.2017 г. на Окръжна прокуратура – П. и др. В деня на злополуката лицето било нощна смяна, около 6. 25 ч. напуснало поста и около 07. 05 ч. негов колега го закарало с автомобила си до гара Горна баня. По пътя спрели да закупят алкохол, който употребили под навеса на гарата. Към 7. 30 ч. взели "още по 200 гр. водка", а в 8: 00 ч. С. С. се качил на бързия влак за Б.. Разпитана като свидетел в досъдебното производство № 61/2017 г. по описа на ОДМВР - П., съпругата М. С. е дала показания, че съпругът й обикновено се е прибирал около 8. 00 часа и след като в деня на злополуката закъснявал, тя след 8. 30 часа започнала да му звъни на мобилния телефон. Влакът е пристигнал на гара Б. в 08: 40 ч., а С. С. тръгнал към дома си не по надлеза, а през релсите в междугарието. Около 9. 35 ч. бързият влак по линия С. – К. го е блъснал в т. нар. зона на отчуждение, докато е лежал по корем на релсите без да реагира на подадения от локомотивния машинист звуков сигнал. Според заключението на съдебно-медицинската експертиза на труп смъртта се дължи на гръдно-белодробна и гръбначно-мозъчна травма, довели до състояние, несъвместимо с живота. Химическото изследване е установило, че С. С. е бил в тежка степен на алкохолно опиянение към долната граница - 2. 54 промила (протокол за химическа експертиза № 282/28.06.2017 г.). В заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза е посочено, че концентрацията на алкохол в кръвта над 2. 50 промила засяга централната нервна система и води до пълна дезориентация, което е попречило на пострадалия да реагира на звуковия сигнал. Горната фактическа обстановка не дава основание за прилагане на разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО, съгласно която трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и чл. 4 а по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до: основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер Няма данни, че минаването през релсите в тежка степен на алкохолно опиянение и спирането в зоната на отчуждение на железопътната инфраструктура са представлявали "обичайния път", по който осигуреното лице е отивало до работното място и се е връщало до мястото си на живеене. Не е установено злополуката да е настъпила поради неблагоприятно и независещо от лицето стечение на обстоятелствата като ежедневна умора, внезапна загуба на равновесие, отвличане на вниманието и др. В обратния смисъл са данните, сочещи за забавяне и отклонение от обичайния път за отиване и връщане от работното място по субективни причини. Необходимо е също така да се има предвид, че разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО не може да се тълкува и прилага изолирано от фактическия състав на понятието за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Трудова злополука е внезапното увреждане, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Предвижването на работника/служителя от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер е приравнено на трудова злополука поради това, че обслужва явяването на работа за изпълнение на трудовите функции на заеманата длъжност или въобще извършване на работа в интерес на предприятието. В случая фактът, че работникът по време на връщането от работа се е забавил и е употребил количество алкохол, водещо до несъвместимо с трудовите му функции тежко алкохолно опиянение, също дисквалифицира характера на злополуката като трудова. Поради това увреждането не попада "в общата формула "увреждане по повод на работата", както е приел първоинстанционният съд и не може да се приравни на трудова злополука. Оспорените административни актове са материално незаконосъобразни и подлежат на отмяна. Решението на Административен съд С. – град, с което жалбата на осигурителя е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което жалбата бъде уважена. Разноски не са претендирани. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,