Решение № 11633 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7055/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ВПД директор на ОДМВР Ловеч против решение 838 от 23.04.2024 г., постановено по адм. д. 434/2022 г. по описа на Административен съд гр. Ловеч. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 АПК и моли за отмяната му. Ответникът В. Б. М., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отменя заповед 295з-2763/11.11.2022 г. на ВПД директора на ОДМВР Ловеч, с която на основание чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. 2 ЗМВР, на В. Б. М. е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Обсъжда събраните по делото доказателства и прави извод, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Констатира, че действията на служителя осъществяват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал.2, т. 1, пр. 3 ЗМВР, за които на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание порицание . Излага съображения, че описаното в заповедта нарушение не може да се квалифицира като такова по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. 2 ЗМВР и прави извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда за противоречие на оспорения административен акт с материалния закон. Описаните в заповедта фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание, а именно, че В. М., в посочените в административния акт ден и времеви периоди, по време на изпълнение на служебните си задължения насочва в обектива на монтираната в купето на служебния автомобил камера 02, концентриран лъч светлина от външен светлинен източник, в следствие на което е нарушена нормалната работа на камерата и същата не предава картина в необходимия обем и качество, не осъществява състава на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. 2 ЗМВР. Действията на служителя не могат да се квалифицират като нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. 2 ЗМВР злоупотреба с доверие. За да е осъществен фактическият състав на злоупотреба с доверие , следва служителят, на който е възложено изпълнението на определени функции и задачи, да се възползва умишлено и неправомерно от служебното си положение и това да е насочено към извличане на определена облага материална или нематериална за него или трето лице, към поставяне себе си или другиго в по-благоприятно положение чрез неправомерно използване на служебното положение или оказаното доверие. В случая не е доказано служителят при осветяване на камерата в служебния автомобил и нарушаване на нормалната й работа да е осъществявал това за посочените цели. Действително служителят извършва нарушение на служебните си задължения, но същите не могат да се квалифицират като тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. 2 ЗМВР. Установено е, че М. извършва дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 3 ЗМВР, което е посочено и в оспорената заповед, но за това дисциплинарно нарушение се предвижда дисциплинарно наказание по чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР порицание . Следователно заповедта е издадена в противоречие с материалния закон, тъй като от страна на служителя не е осъществено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. 2 ЗМВР и не са налице основания за налагане на дисциплинарно наказание на това основание. Ето защо като прави извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед Административен съд гр. Ловеч постановява решение в съответствие с материалния закон. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите за заплатени следва да се осъди ОДМВР Ловеч да заплати на В. Б. М. сумата 1500 лв., представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,