Решение № 12525 от 8.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6270/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на М. Ценов, приподписана от адв. А. Велев, с искане за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязло в сила решение 654/30.10.2020 г., постановено по адм. дело 742/2020 г. по описа на Административен съд - Хасково, потвърдено с решение 2686/26.02.2021 г., постановено по адм. дело 13176/2020 г. по описа на ВАС, Първо отделение. Молителят твърди, че решението е постановено при непълнота на доказателствата. Представя като новооткрото доказателство банково удостоверение, което се твърди, че не е приобщено по делото, тъй като ответната страна не е представила в хода на съдебното производство. С посоченото доказателство молителят счита, че се установява ново обстоятелство и същото променя фактическата обстановка, установена по административното дело, което би се отразило върху правнорелевантните факти по спора, поради което намира, че са налице основания за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 от АПК. Ответната страна заместник изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие, не изразява становище по молбата. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира молбата за отмяна за процесуално допустима - подадена е от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК - за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 240 от АПК, а разгледана по същество за неоснователна. С решение 2686/26.02.2021 г., постановено по адм. дело 13176/2020 г. по описа на ВАС, Първо отделение е оставено в сила решение 654/30.10.2020 г., постановено по адм. дело 742/2020 г. по описа на Административен съд Хасково. С последното е отхвърлена жалбата на М. Ценов против Акт за установяване на публично държавно вземане 01 6500/5909#2 от 27.07.2020 г., издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с който М. Ценов се изключва от подпомагане по мярка 212 Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони и дължи възстановяване на 25 % на получените до този момент компенсаторни плащания за необлагодетелствени райони в размер на 3 139,60 лв. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Друго изискване на закона е новите факти да имат съществено значение за правилното решаване на делото, така че ако са били налице, то крайният резултат, постановен от съда, би бил друг. В тази връзка институтът на отмяната не е средство за последващо коригиране на проявено процесуално бездействие от страна на страните. Отмяната като извънреден способ за защита срещу порочни съдебни актове съдържа изчерпателно и императивно основанията за това, като същите не могат да се прилагат разширително, тъй като засягат стабилитета на съдебния акт. В конкретния случай изискването новите обстоятелства, съществували към момента на постановяването на съдебния акт, да не са били известни на страната не е налице. Твъдението на М. Ценов, че не е налице плащане от страна на Държавен фонд Земеделие на сума в размер на 314,88 лева, за което пред настоящата инстанция се представя банково удостоверение, е обстоятелство, известно на лицето, видно от съдържанието на жалбите до първоинстанционният съд и касационната инстанция. Обслужващата банка, от която е издадено удостоверението, е посочена в заявлението, подадено от М. Ценов за подпомагане за кампания 2016. С оглед изложеното, тезата, че информацията досежно изплатените суми по поетия многогодишен ангажимент по мярка 212 Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони не е била известна на лицето, не може да бъде споделена. От друга страна, законодателят е имал предвид и новооткритите или новосъздадени документи, но само относно факти, за които в съдебния процес страните са твърдели за тях, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи или друго обективно препятствие (В този смисъл и Българско гражданско процесуално право, 9-то издание, Сиела Норма АД, София, 2012 г., проф.д-р Живко Сталев, проф.д-р Анелия Мингова, проф.д-р Огнян Стамболиев, доц.д-р Валентина Попова, гл.ас. Ружа Иванова, стр. 657). За молителят не е съществувала процесуална пречка или друго обективно препятствие да се снабди с представеното пред настоящата инстанция банково удостоверение и да изгради защитата си пред инстанциите по същество с оглед на неговото съдържание. Полагайки дължимата грижа и добросъвестност, лицето е имало възможност да прояви процесуална активност да се снабди с данни от банката при висящността на спора за липсата на осъщественото плащане за кампания 2016 в размер на 314,88 лева. Останалите изложени в искането за отмяна оплаквания са за неправилност на крайните изводи на решението, чиято отмяна се иска, представляващи отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК и те се предявяват в инстанционно касационно производство, каквото е било проведено пред ВАС, Първо отделение, но не е основание по чл. 239, т. 1 АПК. В това извънинстанционно производство съдът не разглежда оплаквания, свързани с неправилност на решението на по-долната съдебна инстанция и затова такива няма да се обсъждат от настоящия петчленен съдебен състав. С оглед гореизложеното следва да бъде прието, че не са налице основанията за отмяна по чл. 239, ал. 1 от АПК и направеното искане за отмяна на решение 654/30.10.2020 г., постановено по адм. дело 742/2020 г. по описа на Административен съд - Хасково, потвърдено с решение 2686/26.02.2021 г., постановено по адм. дело 13176/2020 г. по описа на ВАС, Първо отделение се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд , петчленен състав на Първа колегия,