Решение № 3865 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11528/2013 г.

Решение № 3865 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11528/2013 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Ина Лехнер, Емилия Стефанова Тодорова-Кръстева, Даниела Валентинова Серданова, Стефан Георгиев Паскалев, Бистра Георгиева Петкова, Цветанка Георгиева Разсуканова, Данаил Емилов Петрински, Маргарита Николаева Петринска и Владимир Красимиров Динев от гр. София, чрез пълномощник и процесуален представител адв. Мирчева срещу решение № 3792 от 05.06.2013 г. по адм. д. № 6464/2012 г. по описа на Административен съд-София град. С доводи за незаконосъобразност на решението и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество по реда на чл. 227 АПК с отмяна на процесната заповед като незаконосъобразна със законните последици. Ответникът "Болса" ЕООД, чрез адв. Петров излага доводи за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на обжалваното решение и моли за оставянето му в сила. Излагат се доводи, в писмено възражение по допустимостта на касационната жалба, с оглед липсата на активна процесуална легитимация на касаторите за оспорване на процесната заповед пред първата съдебна инстанция. Претендира разноски Останалите ответници - главен архитект на София, ЕС на бул. "Народно събрание" № 3 и "МК Ялта"-София не ангажират становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, като сочи редица процесуални нарушения, довели до немотивираност и несъответни правни изводи на изяснената по делото фактическа обстановка. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Неоснователно е възражението за недопустимост на жалбата, поради липса на легитимация у жалбоподателите по чл. 131 ЗУТ за оспорване на процесната заповед № РД-09-50-597/19.04.2010 г. на главния архитект на Столична община, тъй като касаторите са надлежни участници в производството пред първата съдебна инстанция /жалбоподатели/, а възражението на "Болса" ЕООД за недопустимост на жалбата им е оставено без уважение с влязло в сила определение. Безспорно е обстоятелството, че настоящите касатори, по жалба на които е образувано първоинстанционното производство са собственици на конкретни обекти в сградата в УПИ II-6,с която се предвижда "свързано застрояване" с новопредвидена сграда в УПИ III-7 по одобрения РУП с оспорената заповед, поради което легитимацията за оспорване на заповедта по чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ е налице. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящите касатори срещу заповед № РД-09-50-597/19.04.2010 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 6, чл. 113, ал. 2 и 4, чл. 31, ал. 4 и чл. 21, ал. 3 от ЗУТ и т. 10 по приложение към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО е одобрено изменение на плана за застрояване /ПЗ/ и работен устройствен план /РУП/ за УПИ III-7-"за обществено строителство", кв. 487,зона "А" на м. "Центъра" по плана на гр. София, съгласно приложения проект, неразделна част от заповедта. Прието е, че оспорения административен акт е издаден при спазена процедура, от компетентния орган, като възраженията за допуснати нарушения по уведомяване на заинтересованите лица са възприети като такива, непопадащи в категорията "съществени", водещи до отмяна на акта на това основание. Изложени са подробни мотиви от фактическа страна, като са обсъдени обяснителната записка към проекта, протоколите на ОЕСУТ, заявлението и спазване процедурата по чл. 136, ал. 2 във вр. с чл. 121, ал. 2 от ЗУТ във вр. с чл. 80, ал. 3 и чл. 84, ал. 1 от ЗКН. От приетите по делото първоначална, комплексна и тройна съдебно-технически експертизи, съдът е възприел констатациите на вещото лице арх. Манев, на които е изградил решаващия правен извод за законосъобразност на одобрената със заповедта застроителна разработка. Решение е незаконосъобразно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилно прилагане на материалния закон-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В нарушение на императивното изискване на чл. 150, ал. 4 ГПК, приложим субсидиарно по смисъла на чл. 144 АПК, за подписване протокола от съдебно заседание от председателя на съдебния състав, протоколът от последното съдебно заседание от 13.05.2013 г., в което е даден ход по същество не е подписан от административният съдия, което освен, че сочи на неговата невалидност, съставлява и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до отмяна на решението на това основание и в хипотезата на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. Освен изложеното е допуснато и друго съществено процесуално нарушение при постановяване на решението- правните изводи на съда са изградени изцяло върху констатациите на едно от вещите лица, изготвило първоначално заключение и участвало в тройната съдебно-техническа експертиза, последната подписана с особено мнение. Първоначалната експертиза е била надлежно оспорена с оглед компетентността и квалификацията на вещото лице, като е допусната тройна съдебно-техническа експертиза, приета без оспорване от страните и след подробни обяснения на вещите лица в съдебно заседание, проведено на 17.06.2011 г. Предвид това необоснованото некредитиране на приетата тройна съдебно-техническа експертиза по чл. 202 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и във връзка с приложените по административната преписка доказателства сочи на липса на комплексна преценка на доказателствата, водеща до необоснованост и незаконосъобразност на решението. Предвид изложеното, обжалваното решение като незаконосъобразно следва да бъде отменено като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, но не следва делото да бъде върнато за ново разглеждане по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, тъй като отмяната на първоинстанционното решение е втора - с решение на ВАС по адм. д. № 13249/20011 г. е отменено предходно решение № 3823/02.08.20011 г. по адм. д. № 3892/2010 г. на Административен съд-София град и делото е върнато за ново разглеждане, в което производство е постановено процесното решение. Изложеното сочи на приложимост на хипотезата на ал. 1, чл. 227 АПК, поради което се следва произнасяне по същество от настоящата инстанция. С оспорената заповед № РД-09-50-597/19.04.2010 г. на главния архитект на Столична община, на основание чл. 134, ал. 2, т. 6, чл. 113, ал. 2 и 4, чл. 31, ал. 4 и чл. 21, ал. 3 от ЗУТ и т. 10 по приложение към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО е одобрено изменение на ПЗ и РУП за УПИ III-7-"за обществено строителство", кв. 487,зона "А" на м. "Центъра", гр. София, съгласно приложения проект, неразделна част от заповедта. Видно от графичната част към заповедта /изм. на ПЗ и РУП/, заключението на приетата без оспорване тройна съдебно-техническа експертиза и мотивираното предложение, се предвижда запазване на основната сграда в УПИ III /паметник на културното наследство/ и ново строителство на сграда, непосредствено на северо-западната странична регулационна линия с показатели М+6+А, 2-етажно пристрояване с 5-етажно настрояване при покриване на калкана на съществуващата в УПИ II-6 сграда, както и едноетажно допълващо застрояване с тераса на юго-западната регулационна линия с УПИ IV и нова /топла/ двуетажна връзка към съществуващата основна сграда - паметник на културното наследство /"къща на Яблански"/. Безспорно е по делото обстоятелството, че производството пред административният орган е започнало по заявление на "Болса" ЕООД по ал. 2, чл. 113 ЗУТ, като със заповед № РД-09-50-871/24.07.2009 г. на главния архитект на Столична община по чл. 124, ал. 3 ЗУТ е допуснато изработването на изменение на ПУП за собствения на заявителя УПИ III-"за обществено строителство", кв. 487,зона "А" на м. "Центъра", с конкретните предписания, между които и тези за "охранителна зона на културно -исторически обект". Видно от приложеното писмо № 2210/28.10.2009 г. на директора на НИОНКЦ, проекта за изменение на ПУП и РУП-па за УПИ III-"за обществено строителство", кв. 487,зона "А" на м. "Центъра" са съгласувани, но при три условия: 1.да се осигури достатъчно пространство пред портика /мин. 5м./, 2.да се моделира застроителното петно със скосяване към югозападния ъгъл на сградата-културна ценност и 3. дворната ограда да се реставрира и експонира в общия архитектурен ансамбъл, тъй като е съществен и неделим архитектурно-художествен елемент от сградата-културна ценност. Тези забележки са мотивирани с "високата архитектурно -строителна и художествена стойност "на сградата като цялостен комплекс и емблематичното значение на главната й западна фасада, което налага предвиждане на максимална възможност за възприемането й от към бул. "Цар Освободител". С частично идентични забележки, проекта е върнат за преработка от ОЕСУТ по протокол № ЕС-Г-22/09.03.2010 г., по т. 29 - "да се осигури достатъчно пространство пред портика /мин. 5м./ и се моделира застрояването със скосяване на югозападния ъгъл на сградата-културна ценност". Освен това от ОЕСУТ по предходен протокол № ЕС-Г-8/26.01.2010 г., по т. 36 са дадени предписания за преработка с оглед осигуряване необходимите места за паркиране и съгласуване на проекта по чл. 19, ал. 4 от ЗУЗСО. Видно от приложените към процесната заповед графични части, неразделна част от заповедта за одобряване на изменението на ПЗ и РУП, първоначално внесения проект е преработен единствено по изискването за предвиждане на паркоместа, т. е. условията, визирани в съгласувателното писмо на НИОНКЦ по отношение на предвидената сграда на калкан със сградата в УПИ II-6 не са изпълнени, което води до липса на съгласуване по чл. 121, ал. 2 ЗУТ/в действащата редакция, бр. 61/2007 г./. Както е установила тройната съдебно-техническа експертиза, а това е видно и при съпоставка на графичните части, надлежно заварени /към писмо № 2210/28.10.2009 г. на директора на НИОНКЦ и към оспорената заповед/, калканно предвидената постройка по северо-западната странична регулационна линия няма отстъп от улично-регулационната линия, а е на самата нея, при пълно покриване калкана на съседната сграда, която също е на външната регулационна линия, т. е. новопредвидената сграда следва линията на наличната ограда и не се осигурява " достатъчно пространство пред портика /мин. 5м./" и "реставриране и експониране в общия архитектурен ансамбъл на оградата", в който смисъл са условията по съгласувателно писмо № 2210/28.10.2009 г. на директора на НИОНКЦ. Няма корекция и по второто изискване за "моделиране застроителното петно със скосяване към югозападния ъгъл на сградата-културна ценност". Предвид това, за тази постройката в УПИ III-7 не е налице съгласуване с НИОНКЦ, което сочи на нарушение изискванията по чл. 83 и сл. от ЗКН. По отношение на осигуряване достатъчно пространство пред портика /мин. 5м./ и моделиране застрояването със скосяване на юго-западния ъгъл е налице неизпълнение и на залегналите в протокол № ЕС-Г-22/09.03.2010 г., по т. 29 на ОЕСУТ забележки, което съставлява съществено нарушение на административната процедура. Изложеното е достатъчно основание за прогласяване незаконосъобразността на процесната заповед, в частта за предвидената калкана застройка и надстройка на северо-западната странична регулационна линия. С оглед служебното начало по чл. 168, ал. 1 АПК във връзка с чл. 146 АПК и изложеното в процесната заповед правно основание на чл. 113, ал. 2 и 4 ЗУТ следва да се визира и друго основание за незаконосъобразност, а именно: несъответност на тази норма /чл. 113, ал. 2 и 4 ЗУТ/ към одобрената застроителна разработка. Разпоредбата на чл. 113, ал. 1 ЗУТ дава легално определение на понятието "работен устройствен план" /РУП/ и условията за съставянето му, а процесната заповед не съдържа препратка към конкретни установявания относно предпоставките на чл. 36 ЗУТ, което е абсолютно изискуемо, тъй като безспорно не е налице втората хипотеза на нормата- "свързано застрояване в повече от два урегулирани поземлени имота". Обосновка по чл. 36 ЗУТ не се съдържа и в съпътстващата издаването на заповедта документация, което сочи на незаконосъобразност на заповедта и на основанието по чл. 146, т. 3 във връзка с 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В допълнение следва да се отбележи и констатираната от тройната съдебно-техническа експертиза липса на указание за конкретното предназначение на новопредвидената сграда "с общо осем вертикални нива, ситуирана на калкана със сградата в УПИ II-6" с оглед различните изисквания по Наредба № 2/2004 г. и във връзка с изискването по чл. 43, ал. 1 и 2 от ЗУТ за количество паркоместа, които след преработката на проекта са под минимума /18 към 25-42/. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него-постановено друго по същество, с което се отмени като незаконосъобразна заповед № РД-09-50-597/19.04.2010 г. на главния архитект на Столична община, в частта, с която е допуснато изменение на ПЗ и е одобрен РУП за УПИ III-7 досежно сградата на северо-западната странична регулационна линия на калкана на съществуващата в УПИ II-6 сграда с показатели М+6+А, 2-етажно пристрояване с 5-етажно надстрояване . В останалата част, одобрената разработка с оспорената заповед е законосъобразна, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изрично и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски по приложения списък от жалбоподателите Ина Лехнер, Емилия Стефанова Тодорова-Кръстева, Даниела Валентинова Серданова, Стефан Георгиев Паскалев, Бистра Георгиева Петкова, Цветанка Георгиева Разсуканова, Данаил Емилов Петрински, Маргарита Николаева Петринска и Владимир Красимиров Динев и изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, Столична община дължи направените разноски, съразмерно на уважената част, в общ размер на 650 лв, съставляващи э от надлежно внесения адв. хонорар от 1200 лв. и 50 лв -държавни такси. Възражение за прекомерност не е направено. Предвид изложеното и на основание чл. 227, ал. 1 във връзка с чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение