Решение № 15994 от 22.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1340/2017 г.

Решение № 15994 от 22.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1340/2017 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна дирекция, подадена чрез юрисконсулт К. Г., против решение № 2280 от 30.11.2016 г., постановено от Административен съд - П. по адм. д. № 2967/2015 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд относно установените двойно заявени площи и счита, че съдът е извършил недопустим косвен съдебен контрол, позовавайки се на нищожност на представени договори за аренда и се е произнесъл по облигационни отношения, с което е решил спор за материално право. Изразява становище за допуснато нарушение при прилагането на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да потвърди оспореното уведомително писмо. Претендира присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции - внесен депозит за вещо лице и юрисконсултски възнаграждения. Ответникът - Д. Н. Д., гр. П., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото от анализа на доказателствата по делото е установено, че неправилно административният орган е зачел правното действие на приложените договори за аренда, като е приел, че удостоверяват права на ползване по отношение на имотите, които се отнасят за П. К., респ. такива не са представени от страна на жалбоподателя, поради което застъпването по отношение на същите е отстранено изцяло в полза на физическото лице, което е довело до прилагане разпоредбата на чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., като парцелите, застъпването по отношение на които е разрешено изцяло в полза на Козарев, са изключени от процедурата по чл. 18 от същия нормативен акт. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - РА за допустима - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 2280 от 30.11.2016 г. е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финаннсово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. изх. № 02-160-6500/14802 от 28.09.2015 г. на Зам. изпълнителен директор на Д. фон "Земеделие", в ЧАСТТА му с която е отказано изплащането на суми както следва: 2 246,89 лева по Схемата за единно плащанне на площ (СЕПП), 878,94 лева по Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в райони, различни от планинските (НР2) и 853,22 лв. по Схема за преразпределинтелно плащане (СПП) по заявлението на Даскалов с УИН 16/100614/46097 за камнпанния 2014 г. Със същото решение административната преписка е върната на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за произнасяне по подаденото от Д. Н. Д. Общо заявление за плащания на площ с УИН № 16/100614/46097 в посочените му части относно подпомагането по Схемата за единно плащанне на площ (СЕПП), Плащанния по схемата за преразпределително плащане (СПП) и Схемата за плащания на земеделски стопанни за райони с ограничения, различни от планинските райони (НР2), съобразно мотивите на решението. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд е счел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентния за това орган, в предвидената за това писмена форма и при спазени административно производствени правила, но при неправилно приложение на материалния закон. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че съгласно чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. /в приложимата редакция/, когато при извършване на кръстосани проверки Разплащателната агенция установи застъпване (пресичане на границите) на два или повече блока на земеделски стопанства, изпраща на кандидатите, които са ги заявили, уведомителни писма за установените застъпвания, като уведомителните писма съдържат таблица за установените застъпвания и в тези случаи кандидатът за подпомагане следва да се яви в срок от 20 работни дни от получаване на уведомителното писмо в съответната ОПМСП. При неявяване в този срок РА след прилагане на процедурата по чл. 18 от визираната наредба, отказва да му изплати субсидия за застъпените площи и му налага санкция съгласно чл. 58, ал. 2 от Регламент № 1122/2009, а според ал. 3 този срок може да бъде удължен при форсмажорни обстоятелства. Първостепенният съд се е позовал на нормата на чл. 17, ал. 6 от приложимата наредба, която регламентира, че когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени документи по чл. 2а ал. 2, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, и когато никой от кандидатите не е предоставил такива документи, Разплащателната агенция след прилагане на процедурата по чл. 18 отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати и им налага санкции съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. Първоинстанционният съд е възприел приетата по делото съдебно-техническа експертиза, чрез която е установено, че значителна част от установените застъпвания са с имоти, декларирани за подпомагане от лицето П. С. К., като в по-голямата си част при прилагане на чл. 17, ал. 8 от Наредба № 5 същите са разрешени в негова полза, като е прието, че Козарев в дадения му за това срок е представил документи по смисъла на чл. 2а ал. 2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., удостоверяващи правата му на ползване. Съдът е констатирал, че като документ, удостоверяващ правото му на ползване на голямата част от спорните земеделски земи Козарев е приложил Договор за аренда от 27.05.2012 г. с арендодател Кооперация "Земеделска кооперация "П." - с. П., със срок на договора 2 години и втори Договор за аренда от 27.05.2012 г., също с арендодател Кооперация "Земеделска кооперация "П." - с. П., със срок на договора 2 години, по отношение на които съдът е преценил, че не съответстват на изискванията за форма, регламентирани в Закона за арендата в земеделието и административният орган погрешно е зачел правното действие на описаните по-горе договори, като е приел, че удостоверяват права на ползване по отношение на имотите, за които се отнасят за П. К., и съответно такива не са представени от страна на жалбоподателя, поради което застъпването по отношение на същите е отстранено изцяло в полза на физическото лице, което е довело до прилагане разпоредбата на чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. Тоест застъпването, по отношение на които е разрешено изцяло в полза на Козарев са изключени от процедурата по чл. 18 от приложимата наредба. Първоинстанционният съд е развил тезата, че ответният орган принципно правилно е разгледал представените титули за права на ползване, с оглед зачитане на тяхното действие. Решаващият състав на Административен съд - П. е счел, че определяща в случая е преценката на съда по този въпрос и е извел заключение, че горепосочените два договора от 27.05. 2012 г. от една страна се квалифицират като нищожни съглашения по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. От друга страна съдът е приел, че изобщо липсват "договори за наем" от дата 27.05.2012 г., доколкото цитираните два договора са озаглавени "договори за аренда". В тази връзка първоинстанционният съд е разсъждавал по отношение на възможността за "конвертиране" на договорите и досежно естеството на договорите за наем на земеделски земи, по който въпрос е образувано Тълкувателно дело № 2 от 2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС. О. тук е извел заключение за неправилно установяване правото на ползване при установените застъпвания по отношение на имотите, предмет на представените от Козарев договори за аренда, по реда на чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., за неправилно установяване на "определените площи" по смисъла на чл. 2, ал. 23 от Регламент № 1122/2009 г., както за неправилно приложение на чл. 58, ал. 2 от Регламент № 1122/2009 г. (респ. чл. 16, ал. 5 от Регламент № 65/2011 г. за мярката НР2) и отказ за подпомагане на Д. Н. Д. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно и допустимо постановено, но е неправилно. От фактическа страна първоинстанционния съд е установил, че Д. Н. Д. е кандидатствал с общо заявление за плащания на площ с УИН № 16/100614/46097 за финансово подпомагане по СЕПП, СПП, по Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя (СНДП), НР2, Агроекологични плащания (АЕП) и Схема за подобряване качеството на плодове и зеленчуци (СППЗ). С процесното Уведомително писмо административният орган се е произненсъл по така подаденото общо заявление за подпомагане в частите му по СЕПП, СПП и НР2, поради което и съображенията в това изложение от фактическа и правна страна се излагат касателно тези три мерки. Заявлението е подадено на 14.05.2014 г., съответно обработено на 26.05. 2014 г., като според окончателните данни от таблица на използвани парцели 2014 г., Д. Д. заявява за подпомагане 5 бр. парцела от системата ИСАК с обща площ от 29,83 ха, разположени в 4 бр. БЗС в землището на с. П.. Като правно основание за ползването на заявените за подпомагане парцели, респ. БЗС е посочено съответно "договор за наем" и "договор за аренда". Спонред резултатите от извършена автоматична проверка на въведените даннни от 26.05.2014 г. няма открити несъответствия. Също така, за нуждите на производството по заявлението на Даскалов са изготвени и съответните карти на БЗС . В рамките на извършените кръстосани проверки е прието за установено нанлинчие на площи за подпомагане, заявени от повече от един земеделски стопанин. До жалбоподателя е изпратено Уведомително писмо за площи, деклариранни от повече от един кандидат с Изх. № 02-160-6500/13232 от 22.08.2014 г., към което е приложена таблица на установените застъпвания. По делото липсват приложени доказателства за датата на връчването му на адресата, като на копието приложено на л. 151 - гръб е на лице отбелязване, че е получено на данта 10.09.2014 г. На 3.10.2014 г. Даскалов се е явил, като е потвърдил част от устанновените двойно декларирани площи - така данните от попълненото Приложение към уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат. Като правно основание за ползването на потвърдените парцели е посочено съответно "договор преаренда" и "договор за наем", в която връзка са приложени Договор за наем на земеделска земя № 3 от 1.10.2013 г. и Договори за преареннда на земеделска земя от 23.06.2009 г., 2.07.2009 г., 11.07.2008 г. 23.06.2009 г. и 23.06.2009 г., които договори за преаренда са с нотариална заверка и са вписани в Службата по вписванията по надлежния ред. Междувременно с Уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат с Изх. № 02-160-6500/13234 от 22.08.2014 г., и приложена към същото писмо таблица на установени застъпвания, е уведомен и М. Д., за установеното застъпване, и е изискано от същия потвържданане на заявени от негова страна БЗС за подпомагане през 2014 г. Същото е връчено чрез упълномощения му представител на дата 14.09.2014 г. На 3.10.2014 г. Д. Д. в качеството си на пълномощник на М. Д. се е явил, като е потвърдил част от установените двойно декларирани площи - така данните от попълненото Приложение към уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат. Като правно основание за ползването на потвърдените парцели е посочено съответно "договор преаренда" и "договор за наем", в която връзка са приложени Договор за наем на земеделска земя от 1.10.2013 г. и Договори за преарендоване на земеделска земя от 11.07.2008 г. и, 26.08.2010 г., които договори за преарендоване са с нотариална заверка на подписите и са вписани в Службата по вписванията по надлежния ред. С Уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат с Изх. № 02-160-6500/13804 от 22.08.2014 г., и прилонжена към същото писмо таблица на установени застъпвания, е уведомен и П. К., за установеното застъпване, и е изискано от същия потвърждаване на заявени от негова страна БЗС за подпомагане през 2014 г. Същото е връчено на датата 14.09.2014 г. На 9.10.2014 г. лицето се е явило, като е потвърдило част от устанонвените двойно декларирани площи - така данните от попълненото Прилонжение към уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат. Като правно основание за ползването на потвърдените парцели е посочено "договор за аренда", в която връзка са приложени Договор за аренда от 27.05.2012 г. с арендодател Коопенрация "Земенделска кооперация "П." - с. П., със срок на договора 2 стопански години /л. 239 и сл./; втори Договор за аренда от 27.05.2012 г., също с арендодател Кооперация "Земеделска кооперация "П." - с. П., със срок на договора 2 стопански години /л. 286 и сл./; трети Договор за аренда от 27.05.2012 г. с арендодател Кооперация "Земеделска кооперация П." - с. П., със срок на договора две стопански години /л. 293 и сл./, които договори не са с нотариална заверка на подписите, респ. не са вписани; 10 бр. договори за наем от 2013 г., съобразно клаузите на които посоченните физически лица - наематели, предоставят на П. К., в качеството му на наемател, за временно и възмездно ползване конкретно индивидуализирани недвижими имоти, всички те находящи се в землището на с. П., за срок от една стопаннска година, в един от които е посочено, че е за стопанската 2012/2013 г. Съответно е съставен и Списък на потвърдени кадастрални имоти и предостанвени за тях документи /л. 313-гръб и сл./, подписан от П. К. С. З. № РД-09-807/5.12.2014 г. и № РД-46-287/06.03.2015 г. на Министъра на земеделието и храните е одобрен окончателният специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 и е предаден на ДФ "Земеделие" - РА за извършнване на окончателна оторизация по заявленията за директни плащания за кампанния 2014. Последвало е издаването на процесното Уведомително писмо, с което на Д. Д. е отказано финансово подпомагане по СЕПП, СПП и НР2. От изложените съображения от фактическа и правна страна в същото това Уведомително писмо е видно, че административният орган след прилагане на пронцедурата за изясняване принадлежността на площи, заявени от повече от един кандиндат, съобразно установеното от разпоредбите на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, се е позовал на чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, съответно чл. 12 от Нанредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащане на зенмеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г., които разпоредби са идентични и според които се отказва финансово подпомагане относно площта, за която не са представени документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5 или са представени и от друг кандидат, участващ в застъпването, за което кандидатът е уведомен с писмо; и на чл. 17, ал. 6 от същата наредба в приложимата редакция, според която коганто за една и съща площ, за конято е установено застъпване, са предоставени докунменти по чл. 2а, ал. 2, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, и когато никой от кандидатите не е предоставил такива документи, Разплащателната агенция след прилагане на процедурата по чл. 18 отказва изплащането на субсидии за застъпенната площ на всички кандидати и им налага санкции съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. По делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, като вещото лице е дало основно и допълнително заключение. От изготвеното заключение на вещото лице по допуснатата СТЕ става ясно, че в по-голямата си част установените застъпвания са с имоти, декларирани за подпомагане от П. К., като в повечето случаи при прилагане на чл. 17, ал. 8 от Наредба № 5 от 27.02.2008 г., същите са разрешени изцяло в полза на жалбоподателя, при отчитане на обстоятелството, че именно същият е предостанвил документи по смисъла на чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., удостоверяващи правото му на ползване на спорните имоти - конкретно договори за преаренда на земеделски земи с нотариална заверка на подписите, респ. вписани и в Агенцията по вписванията /така и табличната част на основното заключение на в. л./, което довело и до частично изплащане на субсидии, в която част пронцесното Уведомително писмо не е оспорено. Всъщност от заключението на вещото лице, което е кредитирано изцяло от съда като компетентно дадено и неоспорено от страните във фактическите си констатации и сторени въз основа на тях експертни изводи, а и отделно от това като съответно на представения доказателствен материал по делото, е видно също танка и че единствено в полза на П. К. на основание чл. 17, ал. 8 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. са разрешени застъпвания по отношение на имоти, за които Даскалов не е предоставил документи по смисъла на чл. 2а ал. 2 от цитирания подзаконов нормативен акт и не е потвърдил същите, докато Козарев ги е потвърдил, респ. е прието че е депозирал и изискуемите се документи по смисъла на цитираната правна норма. Касае се за площ в общ размер на 0,568 ха /така допълнителнното заключение на венщото лице, в съвкупната му преценка и с основното заклюнчение, вкл. приложениянта към него/. Общата площ, застъпванията по отношения на която не са били разрешени в полза на никой от земеделските производители /в случая Даскалов, Козарев и/или М. Д./, по подаденото процесно заявление за подпомагане за 2014 г. от Даскалов е 3,82 ха /така допълнителното заключение на вещото лице/, като след прилагане на процедурата по чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2008 г. /в посочената по-горе приложима редакция/ е останала застъпена площ в размер общо на 1,568 ха. Или общо наддекларираната за подпомагане площ по СЕПП, СПП и НР2 за 2014 г. е приета от 2,14 ха /1,568 ха + 0,568 ха/. При това вярно установяване на правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е извел необосновани правни изводи. Това е така, защото административният орган притежава правомощие да преценява само формалната редовност на представените документи и не е оправомощен от законодателя да изяснява в това производство кои твърдения и на кой кандидат са доказани. Видно от приложената по делото административна преписка и приетата по делото експертиза органът е провел предвидената процедура като е изпратил уведомително писмо за констатирано застъпване до всички бенефициенти, като вследствие на това лицето П. К. надлежно се е явил и е приложил документи по чл. 2а ал. 2 от Наредба № 5/2009 г., удостоверяващи правото му на ползване върху застъпените площи, докато ответникът по касационната жалба не е представил изискуемите документи в указания му срок. Изложените съображения на първоинстанционния съд за недействителност на двата договора, сключени между П. К. и Кооперация "З. К. П." - с. П., удостоверяващи правото на ползване по смисъла на чл. 2а от Наредба № 5/2009 г. съставляват релевиран спор за материално право между частноправни субекти, касаещ правото им на ползване върху определени имоти. Този материално- правен спор е граждански по характер, с оглед на което е невъзможно и недопустимо разрешаването му от административния орган в рамките на административната процедура, нито пък от съда в хода на съдебното административно производство. Ето защо касационният съдебен състав приема, че административният орган е спазил изискването на чл. 17 от Наредба № 5/2009 г. /в приложимата редакция/, като е отказал субсидия за застъпената площ на Д. Д. От съществено значение в случая е обстоятелството, че лицето Козарев, чиито договори са обсъждани от първоинстанционния съд и по отношение на които последният е счел, че същите са нищожни поради липса на форма, не е страна в настоящия процес и не разполага в каквито и да е способи за съдебна защита. Поради това Козарев е лишен от възможност да ангажира доказателства в настоящото производство и да участва при разглеждането от първоинстанционния съд на сключените договори между него и Кооперация "З. К. П." - с. П., която кооперация също не е страна в настоящото производство. Следва да се има предвид и това, че първостепенният съд си е позволил да обсъжда възможността за "конвертиране" на посочените договори и да се произнася по отношение характера на договорите за наем на земеделски земи, по който въпрос е образувано Тълкувателно дело № 2 от 2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС, както е вписано и в мотивите на обжалваното решение. Наличието на висящо тълкувателно дело възпрепятства произнасянето по този въпрос от страна на гражданските съдилища, което в още по-голяма степен се отнася до административните съдилища, за които е недопустимо разрешаването на материално-правни спорове в рамките на съдебния административен процес. Цитираното тълкувателно дело вече е приключило с Тълкувателно решение № 2/2015 г., постановено на 20.07.2017 г. и с т. 2 от него е постановено, че договорът за наем с предмет отдаване под наем за възмездно ползване на земеделска земя, към който са приложими разпоредбите на ЗЗД, е действителен, независимо от наличието на специална законова регламентация относно реда и начина на отдаване за възмездно ползване на обекти, посочени в чл. 1, ал. 3 от специалния Закон за арендата в земеделието /ЗАЗ/. В т. 3 от горепосоченото тълкувателно решение ОКГТК на ВКС е постановено, че сключеният не в предвидената в ЗАЗ форма договор за възмездно ползване на земеделска земя се конвертира в действителен договор за наем, ако са налице предпоставките на конверсията. Следователно решаващият състав на Административен съд - П. неправилно и без правно основание е обсъждал и се е произнасял по горепосочените два въпроса, които изцяло са от компетентността на гражданските съдилища, като погрешно е счел за нищожни договори, сключени между лица, които не са страни в настоящото съдебно производство. Касационният жалбоподател като административен орган правилно е приложил материалния закон - чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. /в релевантната редакция/, като установените застъпвания са разрешени в полза на лицето П. К., който в дадения му за това срок се е явил и е представил необходимите документи по чл. 2а ал. 2 от Наредба № 5, удостоверяващи правата му на ползване. Безспорно е установено, че представител на Д. Д. не е представил изискуемите документи, поради което по отношение на последния земеделски производител Разплащателната агенция законосъобразно е отказала изплащането на претендираните субсидии за застъпената площ и му е наложила санкции в съответствие с чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. Като е достигнал до обратния извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което обстоятелство налага отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване спора по същество с отхвърляне оспорването на Д. Н. Д. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции следва да се уважи общо за сумата 400 лв., от които 200 лв. са внесен депозит за съдебно-техническа експертиза и по 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение пред Административен съд - П. и пред ВАС, който размер е определен съобразно изискванията на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,