Решение № 13248 от 26.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6193/2020 г.

Решение № 13248 от 26.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6193/2020 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Столична община, чрез адв. Г. Попов срещу решение № 1104/19.02.2020 година на Административен съд София град по адм. д. № 4007/2019 година, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № РД-02-36-357/15.03.2019 година на заместник-министър на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на управляващия орган по Оперативна програма "Региони в растеж 2014 – 2020 година" за определяне на финансова корекция. Релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон в следните пунктове: 1. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че административният акт е издаден от компетентен орган. Твърди, че съгласно чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Обжалваното решение като подписано от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството, без отбелязване, че същият действа в качеството му на ръководител на управляващия орган, бил нищожен. 2. Оспорва като неправилни изводите на съда да осъществяване от Столична община на сочените нарушения на: – чл. 2, ал. 2 и чл. 70, ал. 12, вр. чл. 63, ал. 1, т. 10 от Закона за обществените поръчки (ЗОП); - на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 59, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП); - и на чл. 70, ал. 5, изр. 2, ал. 7, т. 1, 2, 3, б. "б" и чл. 2, ал. 2 от ЗОП и чл. 33, ал. 1, изр. 2 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП). 3. Сочи допуснати от съда съществени процесуални нарушения при определяне на вещото лице по делото. Адв. А. Каръмчева нямала необходимите специални знания, за да отговори на поставените й въпроси. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се прогласи нищожността на оспорения административен акт, а при условията на евентуалност – да се отмени същия като незаконосъобразен. Претендира разноски по делото.

Ответникът, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на управляващия орган по Оперативна програма "Региони в растеж 2014 – 2020 година" оспорва касационната жалба като неоснователна. Адв. П. Пешковски в писмен отговор излагат подробни съображения за правилност на обжалваното съдебно решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав намира, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес.

При служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК съставът мотивира валидност и допустимост на обжалваното съдебно решение.

Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на Столична община срещу решение № РД-02-36-357/15.03.2019 година на заместник-министър на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на управляващия орган по Оперативна програма "Региони в растеж 2014 – 2020 година". С последното, на основание чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ на Столична община е определена финансова корекция в размер на 5% от допустимите средства от ЕСИФ по договор № BG16 RFOP001-1. 041-0001-C01-S-07 с изпълнител "БГ НОВА" АД. В хода на производството по чл. 70 и следв. ЗУСЕСИФ, финализирал с оспорения акт, ръководителят на управляващия орган по програмата е констатирал три нарушения, съответно на: – чл. 2, ал. 2 и чл. 70, ал. 12, вр. чл. 63, ал. 1, т. 10 от Закона за обществените поръчки (ЗОП); - на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 59, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП); - и на чл. 70, ал. 5, изр. 2, ал. 7, т. 1, 2, 3, б. "б" и чл. 2, ал. 2 от ЗОП и чл. 33, ал. 1, изр. 2 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП). Всяко от нарушенията е квалифицирано като нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ. Всяко от нарушенията е определено като нередност по т. 9 от Раздел I към Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г., в редакцията й към 15 март 2019 година (Наредбата за посочване на нередности). За всяка от нередностите е определен при използване на пропорционалния метод процентов показател корекция – 5%, като на основание чл. 72, ал. 4 ЗУСЕСИФ на Столична община е наложена една финансова корекция в размер на 5% върху допустимите средства от ЕСИФ по договор № BG16 RFOP001-1. 041-0001-C01-S-07 с изпълнител "БГ НОВА" АД.

За да отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и в съответствие с целта на закона.

Решението е правилно:

По възраженията за допуснати от съда съществени процесуални нарушения във връзка с определяне на вещо лице по допуснатата по делото експертиза:

При извършена проверка, касационният състав констатира, че в съдебно заседание на 06.06.2019 година адв. Попов от името на Столична община е направил искане за допускане на съдебно-техническа експертиза. За да мотивира искането си, адв. Попов е посочил, че съдът няма специални знания да определи дали поставените от възложителя изисквания към експертите "технически ръководител на обекта" и "отговорник по качеството" са съобразени с предмета, сложността, обема и стойността на поръчката, както и дали поставените изисквания са адекватни на дейностите по поръчката. Предвид това, поставените от адв. Попов въпроси към вещото лице са именно за съответствие на поставените изисквания към сочените експерти с предмета на поръчката, нейната сложност, обем и стойност. С определение в откритото съдебно заседание на 06.06.2019 година съдът допуска изготвянето на съдебно-техническа експертиза с поставените от адв. Попов въпроси, като с определение от 27.06.2019 година съдът назначава за вещо лице по делото инж. А. Каръмчева. Изготвената от това вещо лице съдебно-техническа експертиза дава заключение за прекомерност на поставените от възложителя критерии за подбор в частта относно изискванията към "техническия ръководителя на обекта" и "отговорника по качество". В становище на л. 415 по делото, Столична община оспорва заключението на вещо лице, като излага съображения за некомпетентност на вещото лице. В съдебно заседание на 23.01.2020 година съдът изслушва заключението на вещото лице, приема заключението по допуснатата експертиза като доказателствено средство по делото и отхвърля искането на адв. Попов да бъде определено друго вещо лице, което да отговори на същите въпроси. Възражението на процесуалния представител на Столична община досежно компетентността на вещото лице е в насока, че същото е вписано в списъка на вещите лица със специалност "Технология на металите и металообработваща техника, оценител на машини, съоръжения и машини", като при изготвяне на заключението си не се е запознало и е и нямало компетентността да се запознае с инженерните проекти, които определят предмета, обхвата и сложността на дейностите по поръчката.

Възражението е неоснователно:

Дейността по назначаване на експертиза по делото включва две самостоятелни фази: Първата е свързана с допускане на експертиза, а втората с определяне на вещо лице, което да я изготви. Последователността на действията на съда по допускане на експертиза и определяне на вещо лице са от важност, доколкото, за да се отговори на въпроса досежно компетентността на вещото лице да изготви определена експертиза, следва да се постави въпроса, дали има необходимост от допускане на експертиза по делото. Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК съдът допуска експертиза, когато по делото се установи необходимост от изясняване на въпроси, за които са необходими специални знания от областта на науката, изкуството и занаятите.

При изясняване на процесуалната същност на съдебната експертиза като доказателствено средство на първо място следва да се отговори на въпроса, кой е допустимият предмет на проверка в рамките на експертното заключение? Отговорът се свързва единствено с факти, които подлежат на установяване и доказване в съдебното производство. Спектърът от знания, необходими на експерта, за да изясни сочените факти, трябва да се простира извън правото и да попада в областта на науката, изкуството и занаятите. Поставените от процесуалния представител на жалбоподателя въпроси в съдебно заседание на 06.06.2020 година касаят правилното приложение на правни норми и са свързани със знания в областта на правото, поради което се явяват недопустими за обсъждане от вещо лице.

Проверката за законосъобразността на поставените изисквания към сочените експерти, както с оглед съответствието на изискването с нормативната база, така и с оглед съответствието на изискването със сложността на поръчката се прави от съда. За обосноваване на изводи относно ограничителния характер на изискванията не са необходими специални знания от областта на науката, изкуството или занаятите. Напротив, изводите могат да бъдат направени от съда въз основа на информацията в писмените доказателствени средства, представени по делото. Не без значение за недопустимостта на поставената експертиза е и фактът, че констатираното от органа нарушение по т. 1. 2 от оспорения акт не е за неотносимост на критериите към предмета и сложността на поръчката, а за поставяне на изисквания, които не са съобразени с действащата нормативна база и са неясни. Многократно в решенията си съставите на ВАС са посочвали, че при поставяне на изисквания към експерти за образователен ценз, възложителят следва да се ръководи от изискванията на нормативно ниво за упражняване на дейността. При претендирана сложност в предмета на поръчката, същият възложител може да поставя по-високи критерии за опит в изпълнение на поръчки от сходен вид и тип сложност, но и във втората хипотеза същият няма допустима правна възможност да постави изискване за по-висок образователен ценз. Последният сам по себе си не гарантира по-качествено изпълнение. Същото се предопределя от обследване на опита, знанията и качествата на експерта.

Предвид гореизложеното, възражението на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения от съда при определяне на вещото лице е неоснователна. Тъй като експертизата с така поставените въпроси не е необходима за изясняване на спора по делото, безсмислено е да се поставя въпроса за компетентността на вещото лице да я изготви. Фактът, че съдът я е допуснал, също не може да се третира като съществено процесуално нарушение, тъй като изводите на съда от правна страна са верни като краен резултат, въз основа на останалите събрани по делото доказателствени средства, и без да е необходимо позоваване на експертното заключение. Напротив, в съдебния си акт първоинстанционният съд е посочил, че "по същество заключението на вещото лице касае преценка на правни въпроси, при което същото няма да се вземе предвид при решаване на делото".

По възраженията за неправилно приложение на материалния закон:

1. На първо място касаторът претендира нищожност на оспорения акт предвид факта, че същият бил подписан от Д. Николова в качеството й на заместник-министър на Министерството на регионалното развитие и благоустройство, а не в качеството й на ръководител на управляващия орган по Оперативна програма "Региони в растеж 2014 – 2020 година".

Настоящият касационен състав намира възражението за неоснователно:

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган.

На 26.09.2018 г., със Заповед № РД-02-36-1179 (приложена на л. 67 по делото), издадена на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 5, ал. 4 и чл. 5, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и чл. 9, ал. 5 ЗУСЕСИФ и чл. 9, ал. 1 и 2 ЗФУКПС, министърът на регионалното развитие и благоустройството определя Д. Николова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, за ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020 г. " като й възлага: 1) да ръководи и организира дейността на Управляващия орган; 2) да представлява Министерството на регионалното развитие и благоустройството при сключване на административни договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) по ОПРР и допълнителни споразумения към тях; 3) да издава заповеди за предоставяне на БФП, както и всички индивидуални административни актове по смисъла на ЗУСЕСИФ; 4) да подписва искания за средства и финансова информация до Министерството на финансите; 5) да упълномощава лицата, които се разпореждат със средства на бюджетни разпоредители и инициират бюджетни платежни нареждания чрез СЕБРА; 6) да подписва документите, пряко свързани с програмата; 7) да организира и провежда процедури по реда, определен в ЗУСЕСИФ или за отхвърляне на проектно предложение и прекратяване на процедурите, както и да издава всички други актове, свързани с процедурите по предоставяне на БФП; 8) да осъществява посочените функции въз основа на финансов план за бюджетна линия по приоритетна ос "Техническа помощ" на ОПРР.

Същата заповед, освен че е представена и приета като доказателство по делото, е цитирана и като основание за издаване на решение № РД-02-36-357/15.03.2019 година. Вярно е твърдението на касатора, че актът е подписан от Д. Николова с отбелязване, че същата е в качеството си на заместник-министър на регионалното развитие и благоустройство. Не може да се пренебрегне обаче факта, е актът е издаден на основание чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, регламентиращ правомощието на ръководителя на управляващия орган по програмата да издава актове за определяне на финансови корекции и във връзка със Заповед № РД-02-36-1179/26.09.2018 година. В случая именно със Заповед № РД-02-36-902 от 25.08.2017 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството, в качеството си на ръководител на администрацията, в чиято структура се намира Управляващият орган на Оперативна програма "Региони в растеж" – чл. 28, ал. 1, т. 1 от Устройствения правилник на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, е определил за ръководител на управляващия орган заместник-министъра. Това дори и да значи, че той не му е делегирал правомощията си на ръководител на управляващия орган, а е упражнил правомощието си по чл. 9, ал. 5 ЗУСЕСИФ да определи ръководителя на управляващия орган, се касае за неточност, но не и за обосноваване на порок нищожност на акта. Последният порок се характеризира с такава степен на засягане на волята на издателя на акта, която я прави невалидна. В случая такъв порок липсва. Оспореният пред АССГ акт е издаден от заместник-министъра на РРБ в качеството му на ръководител на управляващия орган по ОПРР 2014 – 2020 година на основание чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Съдът е конституирал като ответник по делото именно заместник-министъра на РРБ в качеството му на ръководител на управляващия орган по ОПРР 2014 – 2020 година, като издател на оспорения акт, поради което и липсва порок, касаещ неправилно конституиране на страните по делото.

1. Страните не спорят, че Столична община е бенефициер по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № от ИСУН BG16 RFOP001-1. 041-0001-C01. При изпълнение на договора, общината провежда процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет: "Реконструкция на трамваен релсов път по ул. "Каменоделска" от кръстовището с бул. "К. Стоилов" до крайно трамвайно ухо "Орландовци". Процедурата финализира с подписване на договор за възлагане на обществена поръчка № BG16 RFOP001-1. 041-0001-C01-S-07 с изпълнител "БГ НОВА" АД.

1. По сигнал за нередност № 901, регистриран в Регистъра на сигнали и нередности в Главна дирекция "Стратегическо планиране и програми за регионално развитие", ръководителят на управляващия орган на ОПРР 2014 -2020 година извършва проверка на процедурата по реда на ЗОП, финализирала с така изписания договор, като констатира три нарушения:

• На чл. 2, ал. 2 и чл. 70, ал. 12, вр. чл. 63, ал. 1, т. 10 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), представляващо нарушаване на забраната за включване на критерии за подбор като показатели за оценка;

• На чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 59, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), представляващо въвеждане на необосновано ограничителни изисквания към експертите "технически ръководителя на обекта" и "отговорник по качество";

• На чл. 70, ал. 5, изр. 2, ал. 7, т. 1, 2, 3, б. "б" и чл. 2, ал. 2 от ЗОП и чл. 33, ал. 1, изр. 2 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП), представляващо незаконосъобразна методика за оценка.

В изпълнение на задълженията си по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ ръководителят на управляващия орган по програмата дава на бенефициера Столична община 14-дневен срок за възражения, като на основание чл. 73, ал. 3 ЗУСЕСИФ представените с писмо изх. № СОА18-ПП04 - 1-[104]/28.02.2019 година възражения са обсъдени. В тази насока правилни са изводите на АССГ за липса на допуснати в хода на процедурата съществени процесуални нарушения.

1. Досежно правилното приложение на материалния закон:

Касационната инстанция споделя изводите на АССГ за правилно приложение на материалния закон от страна на административния орган:

1. 1. За нарушението на чл. 2, ал. 2 и чл. 70, ал. 12, вр. чл. 63, ал. 1, т. 10 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), представляващо нарушаване на забраната за включване на критерии за подбор като показатели за оценка:

Предвид факта, че споделя изводите на първоинстанционния съд от правна страна, касационният състав, без да повтаря същите, уточнява, че нарушението по тази точка се свежда до нарушаване на забраната на чл. 70, ал. 12 ЗОП. Съгласно последната, възложителите нямат право да включват критериите за подбор като показатели за оценка. Касаторът не оспорва този факт, а чрез възраженията си цели да мотивира както необходимост от въвеждане на критерий за подбор по чл. 63, ал. 1, т. 10 ЗОП – прилагане на система за управление на качеството, така и необходимост от едновременното въвеждане с това на показател за оценка, свързан с представяне на мерки за осигуряване на качеството при изпълнение на поръчката. Възраженията не следва да бъдат обсъждани предвид това, че нормотворецът императивно не допуска включване на критериите за подбор като показатели за оценка. Анализирането на възраженията би имало значение, ако нормотворецът допускаше преценка на възложителя, предвид възможността за обосноваване на тази преценка. Тъй като забраната е императивна и непреодолима, формалното й нарушаване обосновава извод за нарушение на чл. 2, ал. 2 и чл. 70, ал. 12, вр. чл. 63, ал. 1, т. 10 от Закона за обществените поръчки като елемент от фактическия състав на нередността по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ.

1. 2. За нарушението на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 59, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), представляващо въвеждане на необосновано ограничителни изисквания към експертите "технически ръководителя на обекта" и "отговорник по качество":

По отношение на "техническия ръководителя на обекта" е поставено изискване за висше образование с образователна степен магистър по определена специалност, каквото ограничително изискване на нормативно ниво не е поставено. Касационният състав споделя изводите на първоинстанционния съд и на РУО, че компетентността на лицата, изпълняващи длъжността "технически ръководител" се преценява съобразно разпоредбите на Закона за устройство на територията. Съдебната практика на ВАС е еднопосочна обосновавайки, че обемът и сложността на поръчката предполагат евентуално завишени изисквания за придобит опит (какъвто в случая е обезпечен в достатъчна степен), но не и за по-висок образователен ценз, който ЗУТ не предвижда за техническите ръководители. От друга страна поставеното изискване към същия ръководител да познава трудовото законодателство и това за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд е неясно, тъй като за участника не е ясно какви доказателства следва да представи, за да отговори на изискването за търсеното "познание".

По отношение на "отговорника по качество" също е поставено изискване за образователна степен в противоречие с нормативно заложените изисквания за изпълнение в Закона за Камарата на строителите. Чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗКС поставя изискване единствено за технически способни лица, поради което и изискването за образователна степен "магистър" или "бакалавър" е в противоречие с нормативно заложените изисквания, като по този начин необосновано ограничава участниците.

Както по-горе във връзка с аргументите досежно възражението за процесуални нарушения съдът посочи, възраженията на касатора за определяне на сочените критерии за подбор са в насока сложност на предмета на поръчката, който налага поставянето им. Напротив, съставите на ВАС категорично приемат, че по-високият образователен ценз, изискван от възложителите не обезпечава нуждата от качествени и опитни експерти. Това се осъществява единствено чрез поставяне на изисквания за опит в изпълнение на поръчки със сходен предмет, формиращ и експертизата на предлаганото лице. И по отношение на този експерт, възложителят е поставил освен необосновано ограничителни и неясни критерии, предвид изискването за "познание", без да е ясно по какъв начин ще се доказва същото.

Тъй като заложените критерии относно изискванията към двамата експерти са необосновано ограничителни и неясни, правилен е изводът на АССГ за осъществяване на нарушението на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 59, ал. 2 от Закона за обществените поръчки, като елемент от фактическия състав на нередността по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗОП.

1. 3. За нарушението на чл. 70, ал. 5, изр. 2, ал. 7, т. 1, 2, 3, б. "б" и чл. 2, ал. 2 от ЗОП и чл. 33, ал. 1, изр. 2 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП), представляващо незаконосъобразна методика за оценка.

Формулата, по която се изчислява "Комплексната оценка" за всеки участник включва три показателя: П1 – "Техническо предложение на участника за изпълнение на поръчката; П2 – "Общ срок за изпълнение"; ПЗ – Ценово предложение за изпълнение на поръчката. Оценката по първия показател е с тежест до 60 т., като включва три подпоказателя: Х1 – Мерки за осигуряване на качество при изпълнение на строителството; Х2 – Социални характеристики, свързани с изпълнението на договора; ХЗ – Екологични характеристики, свързани с изпълнението на договора. Констатираният от органа порок във връзка с формулирането на изискванията по посочените подпоказатели са свързани с допускане на субективно оценяване. Така: По подпоказател Х1 максимален брой точки ще получи участник, който предложи допълнителни мерки над базовите, като в зависимост от броя предложени допълнителни мерки, се определя различен брой точки. Така привидно, показателят насочва към оценка на основните мерки, а се оказва, че за предимство в офертите ще се счита предлагането на допълнителни мерки, без да е ясно по какъв начин те ще допринесат за качественото изпълнение на поръчката. По подпоказател Х2 отново освен базовите мерки за получаване на максимален брой точки участниците следва да посочат и допълнителен брой мерки, като броят допълнителни мерки определя броя получени точки. От една страна единствено на преценката на участниците е какви допълнителни мерки да предложат, а от друга страна – не се доказва как тези мерки допълват и допринасят за качественото постигане на резултата. По подпоказател ХЗ броят точки се присъжда в зависимост от броя на идентифицираните отпадъци. Първо, участникът следва да направи анализ на строителните отпадъци; второ – да даде предложения за третирането на отпадъците. И двете дейности обаче са нормативно регламентирани, като вместо да оценява качеството на изпълнението, възложителят оценява изброяването на строителни отпадъци и описанието на тяхното третиране. По този начин, методиката за оценка освен, че не позволява оценка на качеството на изпълнението, залага оценяване на пълнотата и начина на представяне на информацията в противоречие с чл. 33, ал. 1 ППЗОП. Така създадена, субективната методика е в нарушение на чл. 70, ал. 5, изр. 2, ал. 7, т. 1, 2, 3, б. "б" и чл. 2, ал. 2 от ЗОП и чл. 33, ал. 1, изр. 2 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки.

Като е достигнал до аналогични правни изводи, първоинстанционният съд правилно е приложим материалния закон.

Дефиницията за нередност, съгласно чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 година включва във фактическия състав на нередностите, представляващи основание за определяне на финансова корекция като административна мярка, и увреждането или възможността за увреждане на бюджета на Европейския съюз.

В конкретната хипотеза, за всяко от твърдяните нарушения на националното законодателство, органът е аргументирал финансовото му отражение върху бюджета на общността. Правилен е изводът на АССГ, че предвид така осъществените състави на нередности по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ, всяка една от тях субсумира хипотеза на т. 9 от Раздел I към Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г., в редакцията й към 15 март 2019 година (Наредбата за посочване на нередности).

За всяка от нередностите органът правилно и мотивирано е определил при използване на пропорционалния метод процентов показател корекция – 5%, като на основание чл. 72, ал. 4 ЗУСЕСИФ на Столична община е наложена една финансова корекция в размер на 5% върху допустимите средства от ЕСИФ по договор № BG16 RFOP001-1. 041-0001-C01-S-07 с изпълнител "БГ НОВА" АД.

Предвид гореизложеното, касационният състав обосновава правилност на обжалвания съдебен акт. Не се установяват релевираните възражения за пороци на акта по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс.

Предвид изхода на делото, на Министерство на регионалното развитие и благоустройството следва да се заплатят разноските по делото в размер на 7 911, 84 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд