Решение № 16 от 9.02.2016 г. на ВКС по н. д. № 1598/2015 г.

Решение № 16 от 9.02.2016 г. на ВКС по н. д. № 1598/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Производството е образувано по жалба на защитника на турския гражданин подсъдимия Х. Б. адв. Ал. М. от САК против въззивна присъда № 5 от 18.09.2015 г., постановена по ВНОХД № 72/2015 г. на Специализирания апелативен наказателен съд с доводи за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и искане за изменянето й с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане на изпълнението на наложеното му наказание лишаване от свобода в размер от 3 години с подходящ изпитателен срок. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Подсъдимият Б. не взема участие в касационното производство, като чрез защитника си моли за уважаване на жалбата по изложените в същата съображения. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваната присъда в пределите на чл. 347 от НПК, като съобрази следното: С присъда от 14.11.2014 г. по НОХД № 1410/2014 г. на Специализирания наказателен съд подсъдимият Х. Б., гражданин на Република Турция, след провеждане на съкратено съдебно следствие по диференцираната процедура по реда на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК, е признат за виновен в това на 14.08.2014 г. на митнически пункт ГКПП "К. " да е пренесъл през границата на Република България без знанието и разрешението на митниците боеприпаси за огнестрелно оръжие - общо 31 176 броя патрони калибър 9/19 мм / para L. / на обща стойност 20 264 лв и на основание чл. 242, ал. 1, б. "г", пр. 5-то от НК при условията на чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК е осъден на 3 години лишаване от свобода и глоба в полза на държавата в размер на 10 000 лева. Със същата присъда подс. Б. е признат за виновен и в това, че по същото време и място е държал процесните боеприпаси за огнестрелно оръжие в голямо количество без надлежно разрешение, което се изисква по закон и на основание чл. 339, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, при условията на чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на 2 години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК двете наказания са групирани, като на подсъдимия е определено общо най-тежко наказание от 3 години лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от 5 години, към което на основание чл. 23, ал. 3 от НК е присъединено и наказанието глоба в размер на 10 000 лева в полза на държавата. На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 от НК от размера на наказанието лишаване от свобода е приспаднат срокът на предварителното му задържане по ЗМВР и по НПК, считан от 14.08.2014 г. до "18.08.2014 г. ". На основание чл. 242, ал. 7 от НК са отнети в полза на държавата незаконно държаните боеприпаси за огнестрелно оръжие, а на основание ал. 8 е постановено връщане на задържания товарен автомобил, в който те са били открити и иззети от митническите органи. В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски в размер на 1 038,71 лв. С оглед отлагането на изпълнението на наказанието лишаване от свобода съдът на основание чл. 309, ал. 2 (нова ал. 4 - ДВ бр. 42/2015 г.) от НПК с определение от 14.11.2014 г. е отменил постановената спрямо подсъдимия Б. мярка за неотклонение задържане под стража, който незабавно е бил освободен. На 25.11.2014 г. същият е напуснал Република България в направление Република Турция. Присъдата е била протестирана от специализираната прокуратура с оплакване за неправилно приложение на закона, довело до налагане на явно несправедливо наказание на подсъдимия и искане за изменянето й за увеличаване на размера на лишаването от свобода, както и отмяна на приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, като същото бъде изтърпяно ефективно в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим. Същата не е била обжалвана от подсъдимия или от неговите защитници адв. М. и адв. Ив. С. от САК. Въззивното производство пред Специализирания апелативен наказателен съд е протекло в отсъствие на подс. Б. на основание чл. 317 вр. чл. 269, ал. 3, т. 4, б. "в" от НПК, въпреки предоставената му възможност да се яви лично пред съда с отмяна на постановената му принудителна административна мярка, забраняваща влизането му в РБ за срок от 5 години и редовното му уведомяване за проведените съдебни заседания за събиране на писмени доказателства, без да е посочил уважителни причини за неявяването си за всяко едно от тях. С нова въззивна присъда № 5 от 18.09.2015 г. по ВНОХД № 72/2015 г. Специализираният апелативен наказателен съд е отменил първоинстанционната присъда в частта й относно осъждането на подс. Б. за престъпление по чл. 339, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и като го е признал за невинен, го е оправдал по това му обвинение, изменил е присъдата относно размера на наложеното на същия кумулативно наказание лишаване от свобода и глоба за престъплението по чл. 242, ал. 1, б. "г", пр. 5-то от НК, определяйки го на основание чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 от НК на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода и редуцирайки го с 1/3-та на 3 години, като е отменил приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и е постановил изтърпяването му при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, увеличавайки размера на глобата в полза на държавата от 10 000 лв на 20 000 лева, като е отменил приложението на чл. 23, ал. 1 от НК. В останалата част обжалваната присъда е потвърдена. В тежест на подсъдимия са присъдени още 704 лв разноски за превод на присъдата с мотивите и 15 лв направени по водене на делото пред въззивната инстанция, съгласно изискването на чл. 55, ал. 3 от НПК. Няма данни направените от СНС разноски за превода на турски език на първоинстанционната присъда - диспозитив и мотиви и на протеста на специализираната прокуратура в размер на 300 лева (л. 114 от НОХД) да са присъдени от първата инстанция, а въззивната също не е взела отношение по възлагането им на подсъдимия Б.. Не е отстранено по надлежния начин несъответствието при приложението на чл. 59, ал. 1 от НК, като не е конкретизиран срокът от 18.08.2014 г. до крайната на задържането на подсъдимия под стража, а именно до 14.11.2014 г., когато е отменена тази мярка за неотклонение и подсъдимият е бил освободен поради приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. След постановяване на въззивната присъда апелативният съд се е занимал с мярката за неотклонение и е постановил като такава "гаранция" в пари в размер на 5 000 лв. Касационната жалба на защитника на подс. Б. адв. М. визира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК с доводи за явна несправедливост на наложеното му наказание заради постановеното ефективно изтърпяване на лишаването от свобода с искане за изменянето й и приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. В тази насока са и развитите от защитника доводи в заседанието пред касационния състав. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира жалбата за подадена в законоустановения срок, от страна, имаща право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на основание чл. 346, т. 1 от НПК на редовна касационна проверка, поради което за допустима, а разгледана по същество - за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: На първо място следва да се посочи, че касираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК определя обхвата на касационната проверка. От друга страна, както при проведеното съкратено съдебно следствие на основание чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК законосъобразно в основата на осъдителната присъда са вложени установените от събраните на досъдебното производство доказателствени материали по безспорен и категоричен начин и изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, така и в хода на съдебното производство в двете инстанции не са били допуснати процесуални пропуски, които да са налагали, а и при касационната проверка да налагат намесата на настоящата инстанция заради съществени нарушения на процесуалните правила от рода на абсолютните. При очертаната фактическа рамка съдът правилно е приложил материалния закон, оневинявайки подс. Б. по обвинението по чл. 339, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, отричайки наличието на идеална съвкупност от двете предявени му от обвинението престъпления, със съответните последици от това за приложението на чл. 23, ал. 1 и 3 от НК. Единственото оплакване на касатора е за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия с въззивната присъда, след съответната редукция, наказание от 3 години лишаване от свобода, изразяваща се в отказа на апелативния съд да отложи изпълнението му на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Убедително съдът е отрекъл при индивидуализиране на това наказание от първостепенния съд да е било допуснато съществено процесуално нарушение поради противоречие между диспозитива и мотивите на контролираната присъда, от което да е останала неясна волята му за обема на дължимата се на дееца санкция. Изследвайки всички относими към отговорността му обстоятелства, съдът се е съгласил с упрека на протестиращия прокурор, че не са налице условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК. В тази насока е съобразил наличните смекчаващи обстоятелства, при чийто превес е отмерил размера на кумулативната санкция на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, при условията на чл. 54 от НК, редуцирайки го с 1/3-та на 3 години лишаване от свобода и определяйки размера на глобата на законния минимум от 20 000 лева. В тази насока няма наведени оплаквания от защитника на подсъдимия. Доводите на последния в жалбата и в съдебните прения да настоява за условното осъждане на подзащитния му визират наличието, според него, на всички предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. И в тази насока съдът е изложил пространни и законосъобразни съображения. Още при извеждането на фактите относно обективните и субективни елементи на престъплението по чл. 242, ал. 1, б. "г" от НК съдът е изяснил волята на законодателя да инкриминира извършеното от подс. Б. като престъплението "квалифицирана контрабанда" не защото е пренесъл (внесъл) през границата на страната каквито и да е "стоки и предмети за търговски или производствени цели в големи размери", а значителен брой патрони - боеприпаси за огнестрелно оръжие, които само поради своето предназначение и при опасността да бъдат употребени безконтролно, при липса на надлежно разрешение, определят съставомерността на деянието като престъпление по приложената материалноправна наказателна норма. Правилно е прието, че конкретното деяние се отличава с висока обществена опасност както заради "голямото количество" на пренасяните патрони (което удовлетворява този квалифициращ признак на престъплението по чл. 339, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, основателно отречено да е осъществено в съвкупност с контрабандата) и стойността им, но и заради дестинацията на превоза им към зона на военни конфликти с глобални негативни последици за страната ни и за цяла Европа, а и за родината на подсъдимия. На този фон неосъждането му досега и семейното му положение не са достатъчни за извод, че целите на чл. 36 от НК биха били постигнати и с условното му осъждане. Няма законова или житейска логика в изразеното от защитника възражение, че ако деецът би бил български гражданин, това би предопределило такова осъждане, което било практика на съдилищата, най-малкото заради липсата на връзка с конкретиката по настоящето дело. Настоящият касационен състав намира, че основателно въззивният съд не се е съгласил с извода на първостепенния за отлагане на изпълнението на наказанието лишаване от свобода и е отменил приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Няма основание за претендираното смекчаване на тежестта на това наказание на жалбоподателя и не е налице явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК с постановяване на ефективното му изтърпяване. Жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваната присъда следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд - първо наказателно отделение