Решение № 14127 от 29.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8552/2013 г.

Решение № 14127 от 29.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8552/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и "EВН България Електроразпределение" ЕАД против Решение № 5589 от 22.04.2013 г., постановено по адм. дело № 12844/2012 г. на Върховния административен съд, IV отделение, с което по жалба на "Светоел" ЕООД, гр. Созопол е отменено Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 32, ал. 4, чл. 30, ал. 1, т. 13 и чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за енергетиката (ЗЕ) във връзка с § 197, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени за количествата продадена електрическа енергия, в ЧАСТТА по раздел II, т. 2 - за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-010/30.03.2011 г., с фотоволтаични модули над 5 кWp. И двете жалби се мотивират с отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, поради което се иска отмяна на атакуваното решение. Ответникът по касационната жалба - "Светоел" ЕООД, чрез процесуален пълномощник, оспорва същите. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Настоящият петчелен състав на Върховния административен съд, като взе предвид релевираните касационни основания и извърши дължимата преценка по чл. 218, ал. 2 от АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество същите са основателни поради недопустимост на обжалваното съдебно решение при наличие на основание по чл. 159, т. 6 от АПК, настъпило в хода на съдебното производство. Този извод следва от извършената от настоящия състав служебна проверка в деловодната система на съда, при която се установи, че с Решение № 12582/01.10.2013 г. по адм. дело № 7228/2013 г. на петчленен състав на ВАС е оставено в сила Решение № 4753/04.04.2013 г. по адм. дело № 12424/2012 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което по жалба на "Разлог Солар" ЕООД, е отменено Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 32, ал. 4, чл. 30, ал. 1, т. 13 и чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за енергетиката (ЗЕ) във връзка с § 197, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени за количествата продадена електрическа енергия, в ЧАСТТА по раздел II, т. 2. С неговото постановяване, спорът за законосъобразността на Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. в обжалвания му идентичен раздел II, т. 2 е разрешен със сила на пресъдено нещо, която съобразно разпоредбата на чл. 177, ал. 1, изр. 2 от АПК има действие по отношение на всички. Аргумент в тази насока е и новелата на чл. 297 от ГПК, приложим в настоящото производство по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, съгласно която влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Следователно то е задължително и за настоящия състав в спора относно законосъобразността на същия административен акт. Формираната сила на присъдено нещо на Решение № 12582/01.10.2013 г. по адм. дело № 7228/2013 г. по описа на Върховния административен съд е абсолютна отрицателна процесуална пречка за надлежното упражняване както на правото на оспорване, така и на правото на касационна жалба, поради което обжаваното съдебно решение на тричленния състав, с който спорът е разрешен по същество, се явява недопустимо. Спрямо него е налице касационното основание по чл. 209, т. 2 от АПК, за което настоящият състав следи служебно, а неговото констатиране налага обезсилване на обжалваното решение и прекратяване на производството по делото. Така мотивиран, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия