Решение № 1988 от 20.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11014/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните, чрез процесуален представител главен юрк. Д. Димитров, срещу решение 134/03.10.2022 г., постановено по адм. дело 191/2022 г., по описа на Административен съд (АС) - Кюстендил, с което съдът, по жалба на К. Белчински, е отменил Заповед РД 09-155/23.02.2021г. на министъра на земеделието и храните, в частта в която извън одобрения окончателен специализиран слой Площи, допустими за подпомагане (ПДП) за кампания 2020 г. са останали 34.41ха от парцел с идентификатор 65365-1061-12-1, находящ се в землището на гр. Сапарева Баня, община Сапарева Баня, област Кюстендил и 0.06ха от парцел с идентификатор 53254-225-4-1, находящ се в землището на [населено място], община Сапарева Баня, област Кюстендил, преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени от съда по тълкуване и прилагане на закона и Министерството на земеделието и храните е осъдено да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно, като постановено при допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че решението е в пълно противоречие с мотивите и указанията, дадени в отменителното решение на ВАС при първоначалното разглеждане на спора, като липсва анализ/изследване на представените доказателства по делото. Според касатора първоначално неизяснените въпроси продължават да не са уточнени, дори и след приемане на допълната съдебно-техническа експертиза. Счита, че размера на недопустимата площ в процесните парцели са правилно определени в оспорената заповед. Моли за отмяна на атакуваното първоинстанционно решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. В открито съдебно заседание касаторът не се представлява. С протоколно определение от 20.09.2023 г. Върховният административен съд, пето отделение, е допуснал поправка в списъка на лицата за призоваване, с оглед Постановление 92/09.06.2023 г. за изменение на Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация, обнародвано в ДВ, бр.50/09.06.2023 г., с което е настъпила промяна в името на касатора, поради което е заличил като касационен жалбоподател по делото министъра на земеделието и вместо него е конституирал министъра на земеделието и храните. Ответникът К. Белчински, чрез адв. Д. Табутова САК, оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмена молба. Моли същата да бъде оставена без уважение. Не претендира разноски. В открито съдебно заседание ответникът по касация не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Делото е във фаза на втора касация, след постановяване на Решение 5055 от 27.05.2022 г. по адм. дело 1418/2022 г. на ВАС, Пето отделение, с което е отменено Решение 232 от 01.11.2021 г. на АС- Кюстендил, постановено по адм. дело 121/2021 г. в частта му, с която е отменена заповед РД 09 -155/23.02.2021г. на министъра на земеделието, храните и горите, в частта й, в която извън обхвата на одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2020г., като част от СИЗП, са останали 34,41 ха от БЗС 65365 - 1061 -12 -1 и 0,06 ха и 0,06 ха от БЗС 53254 - 225 - 4 -1 и преписката е върната в тази част за ново произнасяне. По касационна жалба на министъра на земеделието и храните първоинстанционното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни указания, дадени в мотивите на решението. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд, след като е съобразил указанията на ВАС, дадени с Решение 5055 от 27.05.2022 г. по адм. дело 1418/2022 г. е приел, че оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен административен орган, но в противоречие с материалноправните разпоредби. Установил е, че с оглед приетите по делото основна и допълнителна съдебно-технически експертизи, събраните писмени и гласни доказателства по делото, площта от 34,41 ха от БЗС 65365 - 1061 -12 -1 и 0,06 ха от БЗС 53254 - 225 - 4 -1 са допустими за подпомагане съгласно критериите в Наредба 2/26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, издадена от министъра на земеделието, храните и горите (Наредба 2/26.03.2018 г., Наредбата). Приел е, че процесните два парцела , заявени от К. Белчински за 2020 година във вид на постоянни или временни пасища за паша на животни /пасища и мери за паша/ представляват постоянно затревени площи по начин на ползване по смисъла на чл. 8, ал.1, т. 1 и ал. 2 от Наредбата и заявените площи или части от тях не са трайно или временно неподходящи за подпомагане по см. на чл. 10 от Наредбата, както е приел административният орган. Относно имот с БЗС 65365-1061-12-1, находящ се в землището на гр. Сапарева Баня, област Кюстендил е установил, че БЗС е с надморска височина около 2400 метра, като терените, подходящи за паша са в по-равнинната му част. Съобразявайки тази надморска височина, липсата на дървесна растителност на такава височина и местоположението на парцела в Национален парк Рила съдът е приел, че състоянието на парцела почти не се изменя във времето. При така установеното е посочил наличие на критериите по чл. 8, ал. 2 от Наредбата за допустимост за подзпомагане на 34.41 ха. Разположението на допустимите части от парцела отговаря на изискването за мозаечно разположение по § 1, т. 5 от ДР на Наредбата. Не са налице забраните по чл. 10 от Наредбата. По отношение на БЗС 53254-225-4-1, находящ се в землището на [населено място], община Сапарева баня, област Кюстендил е приел, че 0.41 ха от БЗС-то представлява непочистен терен, без следи от земеделска дейност, зает от храстовидна растителност, къпини и плевели, но останалата част от 0.06 ха от парцела представлява постоянно затревена площ с плътна тревна покривка, използвана за паша. На посочената площ има не повече от 100 бр. храсти на ха, които са с мозаечно разположение по § 1, т. 5 от ДР на Наредбата. В парцела няма сгради, пътища, скали, скални участъци и ерозирали терени. Приел е, че спорната площ от 0.06 ха отговаря на изискванията по чл. 8, ал. 2 от Наредбата, като следва да бъде взето под внимание и местонахождение на имота във ФБ с НТП Смесено земеползване. С оглед извършената проверка на място от вещото лице на място през 2021г. съдът е приел, че процесния имот е във вид на постоянно затревена площ с плътна тревна покривка. Счел е, че предвид липсата на съществени промени във времето за БЗС-то относно неговата надморска височина са налице предпоставките допустимост съгл. чл. 8, ал. 2 от Наредбата. Не са налице забраните по чл. 10. Достигнал е до извода, че по отношение на оспорената заповед, в частта й относно 34,41 ха от БЗС 65365 - 1061 -12 -1 и 0,06 ха и 0,06 ха от БЗС 53254 - 225 - 4 -1, е в несъответствие с действително установените факти и обстоятелства, поради което я е отменил като постановена в нарушение на материалния закон. Решението е правилно. Обжалваното решение е обосновано съдът, в съответствие с предмета на спора пред него е изяснил релевантните за спора факти, въз основа на събраните по делото доказателства, като е изложил фактическите и правните си констатации аргументирано и подробно, поради което доводът в касационната жалба в тази връзка е неоснователен. При постановяване на решението е съобразен и материалния закон. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е мотивирана и не е допуснато нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. Предвид спецификата на административния акт с който се одобряват окончателни специализирани слоеве Физически блокове и Площи, допустими за подпомагане съдебната практика приема, че не е възможно в заповедта да се съдържат детайлни аргументи за всеки отделен парцел, поради което правилно съдът е приел, че мотивите за издаване на заповедта се съдържат в приложенията към нея. В случая съображенията за изключване на части от парцелите заявени от К. Белчински от одобрения окончателен специализиран слой ПДП за кампания 2020 се съдържат в приложения диск по делото, в точност таблици с данни за заявителя относно парцели с БЗС 65365 - 1061 -12 -1 и БЗС 53254 - 225 - 4 -1, с точно описание на причините. Правилен е изводът на съда, че административният орган не е доказал фактическото основание за невключване на частите от процесните парцели в одобрения специализиран слой площи допустими за подпомагане за кампания 2020г. зони с гъсто разположени храсти, скални участъци, ерозирали и оголени площи, основна територия с бедна растителност (над 2500 м надморска височина) заета от камъни, чакъл, скали, бедна почва и липсващи или неплътна покривка, като цялата източната част на парцел с БЗС 65365 - 1061 -12 -1 е заета от дерета/естествени водни канали, а относно БЗС 53254 - 225 - 4 -1 са налице непочистени и изоставени/пустеещи площи, без следи от земеделска дейност (паша или косене), заети с храстовидна и дървесна растителност, тръни и плевели), като тези твърдения на касатора са опровергани с относимите доказателства по делото, включително изготвените две СТЕ и съответно правното основание по чл.8, ал.2, от Наредба 2/2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи, което е довело до правилна преценка за материално - правна незаконосъобразност на оспорената част от заповедта. Съществена част от доводите в касационната жалба на административния орган по своята същност представляват оспорване на допълнителното заключението на съдебната експертиза, което е недопустимо да се прави пред настоящата инстанция. Административният орган е имал възможността да оспори експертизата, да направи доказателствени искания, като възрази срещу извършения от вещото лице оглед на място, както и срещу направения от него повторно дешифриране на ортофото картите за 2020 г., но това не е сторено в установения срок. В проведеното открито съдебно заседание на 19.09.2022 г., при изслушване на вещото лице по назначената СТЕ, е присъствал процесуалният представител на касатора, който не е имал въпроси към вещото лице, не е оспорил заключението и е заявил изрично да се приеме заключението. Ето защо АС - Кюстендил е направил обосновани изводи въз основа на събраните по делото доказателства и правилно е ценил заключението на приетата допълнителна СТЕ, като обективно и компетентно дадено, изводите от което не са оборени от страна на касатора с относимите доказателства, включително и предвид разпределението на тежестта на доказване. По тези съображения, изводът на АС-Кюстендил за нарушение на материалния закон при издаване на оспорената заповед, в разглежданата й част, се споделя изцяло от настоящата касационна инстанция. Решението е правилно, обосновано и постановено при липса на отменителните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,