Решение № 4028 от 3.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9480/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Дикова от гр.София, чрез процесуален представител - адв. И.Алексиев, против решение 4917/19.07.2023 г., постановено по адм. д. 9632/2022 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата й против заповед 4581з-1820 от 29.09.2022 г. на Ректора на Академия на Министерство на вътрешните работи /МВР/. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че при издаване на атакуваната заповед не е допуснато нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, както и че Дикова не е била запозната с предложение рег. 4582р-6325/29.09.2022 г. за отстраняване от Център за специализация и професионална подготовка /ЦСПП/ - Пазарджик и че не са й искани обяснения, с което е било нарушено правото й на защита. Счита че в производството пред АССГ не са събрани категорични доказателства за вменените й нарушения, както и че съдът не е приел представените от Дикова доказателства за прием от нейна страна на успокоителни и антидепресанти. Иска обжалваното решение да бъде отменено и се отмени оспорената заповед. Претендира направените по делото разноски заплатени Д.Т. и адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Ректора на Академия на МВР, чрез процесуален представител гл.юрк.Л.Илиева, с писмен отговор и в с.з. оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на съдебното решение. Иска същото да бъде оставено в сила. При условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл.218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед 4581з-1820 от 29.09.2022 г. на Ректора на Академия на МВР, с която на осн. чл. 49, ал. 4, т. 4 от ЗМВР във вр. с предложение рег. 4582р-6325/29.09.2022 г. на Директора на ЦСПП Пазарджик при Академия на МВР и на осн, чл. 64, ал. 1, т. 2, б "а" и б. "в" във връзка с чл. 23, ал. 2, т. 3, предложение 4-то от Правилата за организацията и дейността на центровете за специализация и професионална подготовка и Центъра за бойна подготовка и спорт към Академия на МВР, утвърдени с МЗ 8121K-822/27.06.2022 г. Дикова е отстранена от ЦСПП преди завършване срока на обучение в курс за първоначално професионално обучение I.C.1.1.C - Курс за младши изпълнителски длъжности "Полицай", "Водач на оперативен автомобил II степен", "Младши автоконтрольор II степен" и Младши полицейски инспектор" в ЦСПП Пазарджик при Академия на МВР. Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, надлежно мотивирана, като мотивите се съдържат в Предложение с рег. 4582р-6325/29.09.2022 г., при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на материалния закон. След задълбочен анализ на относимата нормативна уредба ЗМВР, Наредба 8121з-344/25.07.2014 г. за назначаване на държавна служба в МВР и Правилата за организацията и дейността на центровете за специализация и професионална подготовка и Центъра за бойна подготовка и спорт към Академия на МВР, съдът е обосновал извода че Дикова е извършила нарушение на чл. 64, ал. 1, т. 2, б "а" от Правилата, като е допуснала повече от три отсъствия без уважителни причини / по две неизвинени отсъствия на 23.09.2022 г. и на 28.09.2022 г./, които констатации не са опровергани от последната, както и че е извършила нарушение на чл. 64, ал. 1, т. 2, б. "в" във връзка с чл. 23, ал. 2, т. 3, предл. 4-то от Правилата, предвид установеното на 28.09.2022 г. в 14:56 ч. наличие на алкохол в кръвта й - 3.56 промила, видно от извършената проба за алкохол в ЦСПП Пазарджик при Академия на МВР Алко Тест Дрегер 7510, с фабричен номер ARDM 0196. По изложените съображения съдът постановил оспореното решение. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционния съд е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Доводите му са логични и последователни и в съответствие с приложимото право, като към същите настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Правилни са изводите на съда, че оспорената заповед съдържа фактически и правни основания за издаването й и тъй като подробни мотиви са изложени и в Предложение с рег. 4582р-6325/29.09.2022 г. на Директора на ЦСПП-Пазарджик /въз връзка с което е издадена заповедта/, в случая са изпълнени изискванията на ТР 16/1975 г. на ОСГК на ВС. Следва да се посочи, че процесното производство не е дисциплинарно, поради което административният орган няма задължението да изисква обяснения от лицето, което се отстранява от курс за обучение. Приложение намират общите правила на АПК, като административният акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, което в случая е сторено. И настоящият състав счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието на предпоставките по чл. 64, ал. 1, т. 2, б "а" и б.в от Правилата за отстраняването на Дикова от ЦСПП-Пазарджик преди завършване на срока на обучение. Същата е допуснала повече от три отсъствия без уважителна причина, като в производството не са ангажирани доказателства от нейна страна, опровергаващи горната констатация, както и че е употребила алкохол на територията на ЦСПП. При липса на специален ред за установяване наличието на алкохол в кръвта на лица, които не са водачи на МПС, използването на технически средства, каквото е използвано и в случая, се явява допустимо. Дикова своевременно не е оспорила показанията на техническото средство, а в съдебното производство не е ангажирала и надеждни доказателства в подкрепа на твърденията й че е вземала антидепресанти. В тази насока първоинстанционният съд е дал възможност да се представят доказателства относно здравословното й състояние, каквито не са представени. Неоснователни са и доводите за необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на оспорения съдебен акт при разглеждане на спора и постановяване на съдебното решение не са допуснати процесуални нарушения, спазен е материалният закон и същото е обосновано с доказателствата по делото. По изложените съображения, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК Върховният административен съд, пето отделение,