Решение № 12445 от 3.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8305/2025 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ- София-град, против Решение 24998 от 22.07.2025г. на Административен съд-София град по адм. дело 5160/2025г. С него се отменя Решение 1040-21-234/16.04.2025г. на директора на ТП на НОИ - София град и задължителни предписания ЗД-1-21-01858498/19.02.2025г. на главен инспектор по осигуряването. С предписанията се постановява да се заличат данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за Б. К. Г. за периодите 01.02.2013г. до 31.10.2023г., от 01.12.2023г. до 31.12.2023г., от 01.02.2024г. до 31.12.2024г. с вид осигурен 01, декларация образец 1. Поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Б. К. Г., в качеството на управител и представляващ на КОПИКАН ЕООД, с ЕИК831271242, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], чрез процесуален представител адвокат Янев, взема становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения, изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалваното съдебно решение, обжалвания съдебен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Б. К. Г. в качеството му на управител и представляващ КОПИКАН ЕООД против цитираното решение на директора на ТП на НОИ София- град, с което се потвърждават задължителните предписания, дадени на КОПИКАН ЕООД. Предписанията и решението се мотивират с обстоятелството, че подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от дружеството с основание за осигуряване трудова дейност по трудов договор между дружеството, представлявано от управителя Б. К. Г. от една страна и от друга, Б. К. Г. в качеството на физическо лице не отразяват действително отношение между страните, тъй като трудов договор сам със себе си е недействителен. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил решението и предписанията. Приел, че валидността на трудов договор се установява по друг ред по инициатива на Инспекцията по труда поради, което не може да бъде предмет в настоящето производство. Решението е правилно. Въпросите относно допустимостта управител в дружество с ограничена отговорност да работи едновременно и по трудово правоотношение със същото дружество е спорен и е развит в теорията и съдебната практика. На първо място, в съдебната практика е безспорно, че отношението на управителя с дружеството е мандатно, не е трудово, независимо дали е налице договор изобщо или договор за управление, или с друго наименование. Това правоотношение възниква от избора на управителя и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право. Това правоотношение,/правно положение при ЕООД/ е основание за осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/. Този въпрос обаче не е предмет на предписанията и решението на директора на ТП на НОИ и не е ясно в случая дали е налице осигуряване на това основание. От друга страна, въпросът дали може управителят да договаря сам със себе си като сключва трудов договор в случая, не може да е предмет на настоящия съдебен контрол, както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. В случая не се обсъжда и не предмет на мотивите на административния орган дали е налице основание за осигуряване на основание чл. 4, ал. 1 , т. 7 КСО, на което управителят е задължително осигурен за случаите по чл. 4, ал. 1 КСО, което основание да се съвместява и с друго основание за осигуряване. По важен е въпросът, че управителят упражнява дейност в качеството на управител след избора му и регистрацията в търговския регистър, когато възниква основанието по чл. 4, ал. 1 , т. 7 КСО. В случая въпросът дали да бъдат заличени данните с основание трудово правоотношение, както се посочи е въпрос след установяване валидността на това трудово правоотношение, който спор е гражданско правен. В случая предписанията са дадени на дружеството явно само в качеството му на осигурител и работодател на Б. К. Г., а не на Б. К. Г. в качеството му на самоосигуряващо се лице, какъвто е управителят на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО и правилно съдът се е ограничил само тези фактически и правни предели на спора. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 600 лева за настоящата инстанция, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221 ,ал. 2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение