Решение № 7861 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2843/2017 г.

Решение № 7861 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2843/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. П. П. от гр. П. срещу решение № 134 от 2.02.2017 г., постановено по адм. д. № 1683/2016 г. по описа на Административен съд гр. П., Х състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението. Претендират се и разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. П., в отговор от 6.03.2017 г., чрез юрисконсулт Минкова, моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд гр. П. е отхвърлил жалбата на В. П. П. от гр. П. срещу решение № 2153-15-153 от 17.06.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. П., с което е потвърдено разпореждане № 7610134505/ протокол № 2140-15-150 от 26.02.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - гр. П.. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Съдът е обосновал правните си изводи въз основа на доказателствата по делото, разгледани в тяхната съвкупност и с оглед относимостта им към действащите правни норми, които са приложени правилно. Настоящият касационен състав изцяло споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, поради което същите не следва да бъдат възпроизвеждани отново. Ето защо в тези мотиви се излагат допълнителни съображения, с оглед съдържанието на касационната жалба. Предметът на спора по първоначалното дело се е формирал относно осигурителния стаж за периода 25.09.1997 г. до 17.08.2001 г., за който жалбоподателят е претендирал да бъде зачетен като такъв по чл. 69, ал. 4 КСО. От раздел II на договор за кадрова военна служба № 1075 от 2.10.1996 г. се установява, че срокът му включва 5 години на обучение и 10 години за изпълнение на кадровата военна служба след завършване на обучението. В раздел III от договора са регламентирани правата и задълженията на страните по време на обучението. Последното се провежда във ВВВУ "Г. Б." - гр. Д. Митрополия по специалността "летец-пилот за ВВС", с продължителност на срока за обучение 5 години, считано от 13.09.1996 г. - т. 1 от същия раздел. Според т. 3.1 от раздел III месечното възнаграждение на обучаемия включва заплата за длъжност "курсант" и заплата за военно звание "курсант". Отпуските по т. 6.1 и 6.2 се ползват по ред, определен в Правилника за военните училища. В раздел IV от цитирания договор са регламентирани правата и задълженията на страните по време на изпълнение на кадровата военна служба, която видно от т. 11 започва след завършване на обучението. З. П. това е датата 14.08.2001 г., на която с решение № 1 на държавната изпитна комисия е придобил специалност "летец-пилот за ВВС". В т. 19 от договора изрично е записано задължение на министъра на отбраната да приеме П. на кадрова военна служба, като кадрови офицер в 30-дневен срок след успешното завършване на обучението. От цитираните текстове на договора 2.10.1996 г. се налага изводът, че периода, в който лицето е длъжност "курсант" не се счита за кадрова военна служба. Съгласно чл. 119, ал. 1 Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. (ЗОВСРБ), отменен от 12.05.2009 г., с договора за кадрова военна служба се определят срокът на службата, правата, задълженията и изискванията, които не са установени с този закон, и отговорностите при неизпълнението на договора. Според чл. 122, ал. 2 ЗОВСРБ, редът и допълнителните условия при сключването на договора се регламентират с Правилника за кадровата военна служба. Действително разпоредбата чл. 211 ЗОВСРБ, на която се позовава касационния жалбоподател, предвижда при пенсиониране прослуженото време на кадрова военна служба да се зачита за трудов стаж от първа категория, но в процесния период П. не е бил на кадрова военна служба. Съгласно чл. 98, ал. 2 ЗОВСРБ, обучаваните във висшите военни училища в редовна форма на обучение за нуждите на Министерството на отбраната са курсанти. Разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗОВСРБ определя курсантите като военнослужещи с особен статус. В чл. 138, ал. 1 и 2 ЗОВСРБ се съдържа разграничаване между военните звания и присвояваните от курсантите във висшите военни училища звания. Според чл. 94, ал. 2 ЗОВС, в ред. обн. - ДВ, бр. 35 от 2009 г. в сила от сила от 12.05.2009 г., както и последващите му редакции, съдържащи се в ал. 1 от същия текст, военните академии и висшите военни училища прилагат разпоредбите на Закона за висшето образование, доколкото в този закон и в актовете за създаването им не е предвидено друго. В чл. 94, ал. 2 ЗОВСРБ, изм. - ДВ, бр. 23 от 2011 г., в сила от 22.03.2011 г., изрично е посочено, че във военните академии и висшите военни училища се извършва специализирано обучение, придобива се квалификация и професионална подготовка. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Правилника за кадровата военна служба изрично посочва, че за срока на обучение гражданинът, сключил договор за кадрова военна служба, е със статут на обучаващ се и се подготвя за изпълнение на кадровата военна служба. Следователно нормата на чл. 18, ал. 2 ПКВС е в съответствие с цитираните разпоредби на ЗОВСРБ, регламентиращи статута на обучаващите се във висши военни училища курсанти. За срока на обучение последните нямат статут на кадрови военнослужещи и по отношение на тях не са приложими нормите, регламентиращи пенсионните права на кадровите военнослужещи. С оглед разпоредбата на § 9, ал. 1 ПЗР на КСО, следва да бъдат съобразени текстовете на чл. 81 и чл. 37 ППЗП, в сила до 1.01.2000 г., чиито изисквания са спазени от административния орган. Спазени са и изискванията на чл. 9, ал. 7 КСО и чл. 44, ал. 1 НПОС. § 8 от ПЗР на КСО няма приложение по случая, тъй като се отнася до пенсиите и добавките към тях, получавани към 31 декември 1999 г., отпуснати по отменени закони, а П. не е имал отпусната пенсия към цитираната дата. Според чл. 17, ал. 1, т. 1 НПОС, в ред. обн. ДВ, бр. 21/2000 г., за осигурителен стаж при пенсиониране на лицата по чл. 69 КСО се зачита изслуженото време на кадрова военна служба. От представената пред касационната инстанция летателна книжка се установява, че през м. ноември 1998 г. и през м. септември 1999 г. П. е участвал в полети като обучаем (виж графа "летял като..."), а от 1.11.1998 г. до 12.06.2000 г. е изпълнявал учебно-тренировъчни парашутни скокове, свързани с летателна дейност. Тези доказателства категорично установяват липсата на самостоятелна летателна дейност със съответстващите й тежест и рискове. И това е така, тъй като към тези периоди лицето не е притежавало летателна правоспособност и не е било кадрови военнослужещ от летателен състав. Липсата на 15 години на длъжности от летателния състав, изключват приложението на разпоредбата на чл. 69, ал. 4 КСО. Стигайки до изводи за законосъобразност на оспорения административен акт по аналогични съображения, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила, поради липса на касационни основания. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8/2017 г.), чл. 37 и чл. 24 ЗПП, в полза на ответника се присъжда сумата 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Разноски в полза на касационния жалбоподател не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,