Решение № 10424 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6403/2025 г.

ВАСОсмо отделение28.10.2025 г.докладчик Мария Тодорова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 1589/16.05.2025 г. постановено по адм. дело 64/2025 г. по описа на Административен съд Велико Търново.

ОСЪЖДА А. Ц. Ц., [ЕГН] да заплати на Национална агенция за приходите разноски за касационна инстанция в размер на 200 лв. (двеста лева).

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ Членове: /п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА /п/ МАРИЯ ТОДОРОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Ц. Ц. против Решение 1589/16.05.2025 г. постановено по адм. дело 64/2025 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за регистрация по ЗДДС 040422404001342/13.09.2024г. на инспектор по приходите при ТД на НАП -Велико Търново, потвърден с Решение 1/09.01.2025г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика / ОДОП / - Велико Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционния акт, като необоснован и постановен в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че не е доказан действително реализиран доход от осъществени услуги по смисъла на чл. 46 от ЗДДС и не са изяснени характеристиките на приетите за осъществени доставки. Оспорват се изводите на съда за мястото на изпълнение на извършените от лицето доставки. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на друг по съществото на спора, с който да се отмени административният акт. Претендират се разноски. В условие на алтернативност касаторът прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника възнаграждение за процесуално представителство. Ответната страна - директора на Дирекция ОДОП - Велико Търново, чрез юрк. Мундова в писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира присъждане разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на осмо отделение, приема, че касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Велико Търново е бил Акт за регистрация по ЗДДС 040422404001342/13.09.2024г. на инспектор по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение 1/09.01.2025г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Велико Търново при ЦУ на НАП. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Със Заявление за регистрация по ЗДДС с вх. ДДС.0000-0143336/30.08.2024 г., А. Ц. Ц. е посочил, че за него са налице обстоятелства за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, поради реализиран облагаем оборот в размер на 1 366 770.39 лв. Към заявлението е приложена Справка за реализиран общ оборот от А. Ц. Ц. за последните дванадесет месеца общо в размер на 1 366 770,39лв. Във връзка с подаденото заявление е разпоредено да се извърши проверка относно наличието на основания за регистрация по ЗДДС. До Ц. е отправено искане за представяне на документи и писмени обяснения, в отговор на което са представени писмени обяснения, в които Ц. е посочил, че няма издадени фактури за продадените стоки и услуги, няма договори за наем на търговски обекти, извършва дейността си от домашния си адрес в гр. Велико Търново, [адрес], няма договори с клиенти и доставчици, няма договор за счетоводно обслужване, извършва търговия с ценни книжа на международни борси - АЕВ (Нидерландия NL). BVME (Италия IT). IBIS (Германия DE). NASDAQ (САЩ/USA). NYSE (САЩ/USA) чрез инвестиционен посредник Интерактив Брокерс", като мястото на изпълнение на доставките е на територияга на ЕС и трети страни Нидерландия, Италия, Германия и САЩ и попада в обхвата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Представил е три броя извлечения от сметка в Уни Кредит Булбанк" АД, съдържащи транзакции за периода от 03.07.2023 г. до 30.08.2024 г.; месечни отчети за дейността от акаунта в Интерактив Брокерс", справка за получените доставки и разплащания по тях за периода от 01.09.2023 г. до 31.08.2024 г. с нулеви данни, Справка за формиране на облагаем оборот по смисъла на чл. 96. ал. 1 от ЗДДС за периода от 01.09.2023 г. до 31.08.2024 г. и др. След анализ на представените доказателства, приходният орган е издал оспорения акт за регистрация по ЗДДС 040422404001342 13.09.2024 г. на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, с който е регистрирал А. Ц. Ц. по ЗДДС. С Решение 1/09.01.2025г. директора на Дирекция ОДОП - Велико Търново при ЦУ на НАП е потвърдил оспорения акт за регистрация по ЗДДС. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт за регистрация на дружеството по ЗДДС е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Съобразил е, че между страните са безспорни релевантните факти, като спорът са концентрира върху приложението на материалния закон. Съдът е анализирал приложимата нормативна уредба, събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства и заключението на съдебната технико-икономическа експертиза като формирал краен извод че А. Ц. Ц. е извършвал независима икономическа дейност по чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, а именно търговия с финансови инструменти чрез инвестиционен посредник и е достигнал облагаем оборот над 100 000 лева, като е прието, че мястото на изпълнение на извършените от лицето доставки е на територията на страната, поради липса на доказателства за противното. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Административният съд е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е в съвкупност доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Видно от употребения израз всяко лице , в кръга на задължените лица попадат и физическите лица, доколкото извършваната от тях дейност отговаря на критериите за независима икономическа дейност по ал. 2 и не попада в изключенията на ал. 3 на същата разпоредба. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС определя независимата икономическа дейност като дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги . Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Тълкувайки понятието "редовно" в контекста, в който е употребено следва, че за да е независима икономическа дейност, извършваната дейност следва да е системна през определен период от време. На следващо място съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, уреждаща предпоставките за задължителна регистрация по ЗДДС, в приложимата редакция, всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 100 000 лева или повече, достигнат за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, като сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка, доставки на финансови услуги по чл. 46 и доставки на застрахователни услуги по чл. 47. Според определението дадено в чл.12, ал.1 от ЗДДС, облагаема доставка , е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. В настоящия случай следва да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд, че А. Ц. е извършвал независима икономическа дейност по чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, а именно търговия с финансови инструменти чрез инвестиционен посредник и е достигнал облагаем оборот над 100 000 лева. Неоснователни и необосновани се явяват възраженията изложени в касационната жалба за липса на доказаност на реализирания оборот от лицето за разглеждания период. Следва да се посочи, че данните за оборота се извеждат освен от посочените данни в заявлението подадено от Ц. и от представените месечни Отчети за дейността (Aclixib Statement), на cтp. 3. раздел .Касов отчет" (Cesh Report), където се съдържа информация за извършените месечни сделки по продажби Trades (Sales). На следващо място правилно е прието, че мястото на изпълнение на извършените от лицето доставки е на територията на страната, поради липса на доказателства за обратното. В тази връзка следва да се посочи, че за да се определи дали доставката на услуги е на територията на страната, следва да се вземат предвид разпоредбите на чл. 21 от ЗДДС, които регламентират мястото на изпълнение при доставка на услуга. Когато доставчикът извършва финансови услуги към данъчно задължени лица, установени извън България, мястото им на изпълнение е извън страната на основание чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, поради което те не се считат за облагаеми доставки и не се включват в облагаемия оборот за регистрация. Във всички останали случаи, когато физическото лице извършва доставки на финансови услуги към данъчно незадължени лица или към данъчно задължени лица, установени в България, то следва да се регистрира на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС при достигане на облагаемия оборот за регистрация. В тази връзка освен, че А. Ц. излага противоречащи твърдения, същият не представя доказателства в подкрепа на това, че получатели по сделките са данъчно задължени лица. При липса на такива доказателства, които да дадат възможност за проверка на статута на получателите, правилно е прието от съда, че мястото на изпълнение на доставките е на територията на страна, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДДС. В конкретния случай решаващият състав обосновано е съобразил, че сделките по чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС са освободени доставки, но когато са свързани с основната дейност на лицето, участват при формиране на облагаемия оборот за задължителна регистрация по закона, съобразно разпоредбата на чл.96, ал.2, т.2 вр. чл. 96, ал. 3, предложение първо от ЗДДС. Настоящият касационен състав счита за неоснователни и възраженията за липса на мотиви относно параметрите на отделните сделки. Доказателства съдържащи тези данни следва да се намират именно у А. Ц. Ц., който не е спазил задължението си по чл. 116. ал. 1 от ДОПК да ги представи нито в хода на административното нито в хода на съдебното производство. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и за това, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, претенцията за присъждане на разноски в полза на НАП София следва да бъде уважена до размер по чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ от 200 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение