Решение № 3692 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13643/2019 г.

Решение № 3692 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13643/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на здравеопазването чрез неговия пълномощник срещу решение № 11956/19.08.2019 г. по адм. д. № 10516/2017 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба М. Василев чрез своите процесуални представители намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед посочените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М. Василев срещу заповед № РД-15-707 от 25.07.2017 г., издадена от министъра на здравеопазването, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на М. Василев, считано от 27.07.2017 г., за длъжността "главен експерт", с придобит ранг ІV - старши в дирекция "Управление на държавното участие в търговските дружества" на Министерство на здравеопазването. Издаването на заповедта е мотивирано с ПМС № 148 от 24.07.2017 г. (обн. ДВ бр. 60/2017 г.) и утвърдено длъжностно разписание на МЗ, в сила от 25.07.2017 г., поради съкращаване на длъжността. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспореният акт е издадена от министъра на здравеопазването, който е компетентният орган. Същият е постановен в предвидената от закона форма – съдържа реквизитите по чл. 108 ЗДСл – същият е писмен и в него са посочени правното основание за прекратяването, дължимите обезщетения и придобитият ранг на държавния служител. Обжалваната заповед обаче е издадена в противоречие с материалния закон и неговата цел. С новото длъжностно разписание липсва съкращаване на длъжности, предвид запазването на щатни бройки, което е едно от условията, за да се приеме наличие на такова по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. В случая броят на служителите в администрацията е запазен като същевременно броят на служителите, заемащи длъжността "главен експерт" е увеличен, предвид факта, че по новото щатно разписание дирекцията, в която е заемал длъжност жалбоподателят е закрита, но е създадена дирекция "Търговски дружества и собственост", като в същата са предвидени два отдела, като общият брой на служителите, заемащи длъжност "главен експерт" е увеличен. От тези обстоятелства следва еднозначен извод, че длъжността като позиция, заемана от Василев не е съкратена реално. Не е налице и същностна промяна във функционалните задължения и задачи на длъжността, поради което не е налице и изискването за премахване на длъжността като съвкупност от функции, задачи и задължения. При постановяване на обжалваната заповед са нарушени и принципите на чл. 4 и чл. 6 АПК. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Установено е безспорно по делото, че съгласно длъжностното разписание от 17.07.2017 г. общата численост на персонала в Министерството е била 279 бройки, а в дирекция "Управление на държавното участие в търговските дружества" - 15 служители. В дирекцията е имало общо 4 щатни бройки, предвидени за длъжност "главен експерт" (без да са обособени отдели в дирекцията). Съгласно новото длъжностно разписание на министерството, в сила от 25.07.2017 г. щатните бройки в МЗ са останали непроменени - също 279. Извършено е частично преструктуриране на администрацията на МЗ. Вместо съществувалата дирекция "Управление на държавното участие в търговските дружества", е създадена нова дирекция: "Търговски дружества и собственост" с общо 17 щатни бройки, със създадени два нови отдела в нея: отдел "Управление на собствеността" с 3 щатни бройки за "главен експерт" и отдел "Търговски дружества" с 2 щатни бройки за "главен експерт", т. е. общо 5 щатни бройки. Видно е, че при сравнение на двете длъжностни разписания щатните бройки за длъжността "главен експерт" са се увеличили с 1 щатна бройка от 4 на 5 в дирекция "Управление на държавното участие в търговските дружества" в сравнение с новосъздадената дирекция "Търговски дружества и собственост", разпределени в цитираните новосъздадени отдели ("Управление на собствеността" – 3 щ. бр. и "Търговски дружества" – 2 щ. бр.). От заключението на вещото лице се установява, че функциите и задълженията, залегнали в длъжностната характеристика на жалбоподателя, са идентични и се констатират в най - голяма степен в една от двете длъжностни характеристики на "главен експерт" в новия отдел "Управление на собствеността" на новосъздадената дирекция "Търговски дружества и собственост", Спряма така установените релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон. Разпоредбата на чл. 106, ал. 1 от ЗДСл съдържа четири правни основания за прекратяване на служебното правоотношение. Три от посочените правни основания са и фактическите такива, които по закон съставляват основание за издаване на заповед за прекратяване на служебното правоотношение. В тези хипотези, включително и в настоящата, в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение не следва да се сочат други факти. В случая правното основание за прекратяване на служебното правоотношение е съкращаване на длъжността. Разпоредбата изисква да е налице реално съкращаване на заеманата длъжност като намаляване на заетите бройки, тоест да е отпаднала като нормативно определена позиция в длъжностното разписание на съответната администрация и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. В случая законосъобразен е изводът на съда, че не е налице реално съкращаване на длъжността "главен експерт". На първо място, не е налице намаляване на бройките за длъжността "главен експерт", а е налице увеличаване на бройките за тази длъжност от 4 на 5 щатни бройки при сравнение на двете длъжностни разписания между съществувалата дирекция "Управление на държавното участие в търговските дружества" и новосъздадената дирекция "Търговски дружества и собственост", като същевременно са увеличени щатните бройки от 15 на 17 човека. След като не е налице реално намаляване на бройките за длъжността "главен експерт", то не е налице и реално съкращаване на тази длъжност. В разглеждания аспект правилен е изводът на решаващия съд, че изискванията за реално съкращаване на длъжността са кумулативни и включват отпадането на длъжността като нормативно определена позиция и отпадането й като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. В настоящия казус нито една от двете кумулативно предвидени предпоставки не е налице. По принцип длъжностната характеристика следва да отразява рамките на дейността, която трябва да се осъществява на конкретната длъжност. От сравнението на длъжностната характеристика на жалбоподателя с тази за длъжността "главен експерт" в отдел "Управление на собствеността" в новосъздадената дирекция "Търговски дружества и собственост" се установява в голяма степен идентичност на функциите, на дейността, която се осъществява. В разглеждания смисъл правилно е заключението на първоинстанционния съд, че констатираните разлики между съдържанието на длъжността, заемана от жалбоподателя и новосъздадената длъжност не сочат на преустановено изпълнение на присъщите професионални функционалности на съкратената длъжност, а прехвърлянето им в длъжността "главен експерт" в новия отдел "Управление на собствеността" на новосъздадената дирекция "Търговски дружества и собственост". Това обуславя извода, че длъжността не е престанала да съществува като система функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. На последно място настоящата инстанция споделя извода на решаващия съд, че е нарушен принципа на съразмерност и законност, тъй като действията на административния орган са в противоречие с целта на закона за подобряване на работата чрез оптимизиране на функциите и числеността на отделите. Предвид изложеното, като е отменил обжалваната заповед като материалнонезаконосъобразна, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и обжалваното решение като съответно на материалния закон и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски в размер на 800 /осемстотин/ лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,