Решение № 14503 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 77/2012 г.

Решение № 14503 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 77/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на Юлиян Атанасов Чолаков от гр. Варна, против решение № 2456/25.10.2011 г., постановено по а. д. № 2598/2011 г. по описа на Административен съд Варна (АСВн).

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, състав на АСВ е отхвърлил жалбата на Чолаков против решение ЗДОИ № 11/11 от 29.06.2011 г. (л. 20) на прокурор от Окръжна прокуратура Варна (ОПВн), с което същият е отказал да му предостави искана информация с негово заявление за достъп до обществена информация ЗДОИ вх. № 11/23.06.2011 г. (л. 23).

Недоволен от решението, Чолаков го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснати от съда съществени нарушения на процесуалния закон, нарушения на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната му, както и постановяване на решение по съществото на спора, с което се уважи първоначалната му жалба и му се присъдят направените разноски по делото пред двете съдебни инстанции.

Ответната страна - прокурор от ОПВн, не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура, дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе установената от АСВн фактическа обстановка. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на касационната жалба са правните изводи на съда. По елементите на фактическата обстановка, за които ВАС счита, че съществува спор или е налице необоснованост, той ще вземе становище.

ВАС констатира, че обжалваното решение ЗДОИ № 11/11 от 29.06.2011 г. (л. 20) на прокурор от ОПВн, съдържа общотеоретични разсъждения за характера на съдържащата се в актовете на Прокуратурата информация, вкл. основанията и приоритета при едновременното прилагане на ЗДОИ, Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). В решението не съществуват мотиви, свързани пряко и касаещи направените от Чолаков искания, формулирани в 3 точки, които ще се разгледат по-долу.

ВАС счита, че изводът на АСВн за липса на спор между страните относно факта, че "... върху постановление от 22.03.2010 г. на Софийска градска прокуратура е имало поставен гриф "за служебно ползване" се явява необоснован". Наличието на гриф за сигурност върху постановление от 22.03.2010 г. на Софийска градска прокуратура (СГП) за "Алея първа" не е от обстоятелствата, за които страните по делото са взели становище в процеса. От страна на касатора, това е поставен въпрос в т. 1 от заявлението му за достъп вх. № 11/23.06.2011 г. Ответникът в същото време, никъде не е взел отношение по този поставен въпрос в неговото решение ЗДОИ № 11/11 от 29.06.2011 г. или по делото пред АСВн. Нещо повече - той не е взел отношение и не е изразил становище дали изобщо съществува постановление на СГП от 22.03.2010 г., касаещо "Алея първа". По делото АСВн не е изяснил съществуването на този документ. Не е изяснено и какво е съдържанието на понятието "Алея първа", съществуващо в заявлението на Чолаков. Ако последното е служебно известно на АСВн, съставът е следвало да го съобщи на страните по реда на чл. 155 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна, касационната жалба се явява частично основателна.

Административен съд, Варна е приел, че "...следва да се прави разграничение между актовете на Прокуратурата, издадени при изпълнение на нейните чисто административни функции като част от държавния апарат и прокурорските актове, издадени във връзка с функцията и на орган на съдебната власт" (стр. 4, абз. 4 от решенията на АСВн). ВАС споделя този извод, който е законосъобразен и обусловен от цитираните норми на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, чл. 5, ал. 1 и 2 от ЗСВ и чл. 198, ал. 1 и чл. 213, ал. 1 от НПК. В същото време, ВАС констатира, че АСВн не е изследвал въпроса дали цялата искана от Чолаков информация е такава, свързана с работата на Прокуратурата (в частност - тази на СГП и/или ОПВн) "във връзка с функцията и на орган на Съдебната власт" или има и друга част, която касае дейността `и при изпълнението на чисто административни функции. Така, видно от текста на заявление вх. № 11/23.06.2011 г., исканата от Чолаков информация е формулирана в 3 точки: по т. 1 - поставян ли е гриф за сигурност върху въпросното постановление, колко пъти, от кого, кога и с какво ниво на класификация по чл. 28 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ); по т. 2 - удължаван ли е срокът на защита на същото постановление, колко пъти, от кого, кога и на какво правно основание по чл. 30, ал. 2, т. 4 от ЗЗКИ за всяко от удължаванията. Кои точно национални интереси са наложили такова удължаване; и по т. 3 - Ако постановлението не е било маркирано с гриф за сигурност или срокът му на защита по чл. 34, ал. 1 от ЗЗКИ е изтекъл, да му се предостави копие от него.

ВАС счита, че от така обособените в 3 точки искания на Чолаков за достъп до обществена информация, единствено поисканата с т. 3 от заявлението, съставлява "информация във връзка с функцията на Прокуратурата като орган на Съдебната власт". Само тази информация (и то ако действително съществува постановление от 22.03.2010 г. на СГП, касаещо "Алея първа" и постановено по предварително производство за разследване на въпроса дали е налице извършено престъпление от общ характер) би била информация, съставена при изпълнение на функции на орган на Съдебната власт. Останалата информация, търсена от Чолаков и посочена в т. 1 и 2 от заявлението му, касае общоадминистративна дейност на прокурор, свързана с опазване и защита на класифицирана информация съдържаща се в документа, на някое от основанията, посочени в чл. 28, ал. 2 и 3 от ЗЗКИ. Сами по себе си действията по преценка съществуването на класифицирана информация, поставянето на гриф за сигурност върху даден документ, съдържащ такава, авторът на грифа, дата на засекретяване и законовото основание за това, не са обстоятелства, които от своя страна също съставляват класифицирана информация, поради което достъпът до тях следва да бъде ограничен. Същите не са и чисто "прокурорски" актове, извършени при осъществяване на функциите на орган на Съдебната власт, а са такива по администрирането на прокурорската преписка, в хода на която е издаден акта.

По изложените съображения, ВАС счита, че делото е решено при непълнота на доказателствата в частта му относно съществуването на прокурорско постановление от 22.03.2010 г. на СГП, касаещо "Алея първа". За установяването на това обстоятелство не са представени пред касационната инстанция писмени доказателства от страните, а с оглед поставените по-горе проблеми, представянето на такива няма да бъде достатъчно.

Обжалваното решение на АСВн в частта му, касаещо исканията на касатора за предоставяне на достъп до обществена информация, формулирани в т. 1 и т. 2 от негово заявление вх. № 11/23.06.2011 г., се явява неправилно, като постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Следва в тази му част то да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, който да събере необходимите доказателства за цялостното изясняване на фактическата обстановка и се произнесе при съблюдаване указанията на ВАС по приложението и тълкуването на материалния закон.

По делото е направено искане от касатора за присъждане на направените от него разноски по делото. С оглед правните изводи на ВАС, то се явява частично основателно и следва да се уважи. По делото са представени доказателства за направени от Чолаков разноски пред ВАС общо в размер на 305,00 лв. от които 300,00 лева адвокатски хонорар и 5,00 лева - държавна такса. По компенсация и предвид обстоятелството, че ОПВн не е юридическо лице, следва да бъде осъдена Върховна касационна прокуратура, да заплати на Чолаков сумата 203,30 лева. Искането за присъждане на разноски за първата съдебна инстанция следва да бъде разгледано по компетентност от АСВн.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, ВАС