Решение № 5824 от 2.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Русанова срещу решение 573/15.12.2022 г. по адм. дело 513/2022 г. на Административен съд Плевен. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в противоречие на материалния закон. Претендира от съда отмяната му и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба кметът на община Долна Митрополия в писмен отговор чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед РД-09-103/25.05.2022 г. на кмета на община Долна Митрополия, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено на жалбоподателката в качеството й на собственик да премахне незаконен строеж Стопанска постройка, находящ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) VIII-1397, кв. 166 по действащия регулационен план на гр. Тръстеник, като изграден без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Процесната заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ по отношение на строеж от шеста категория. Спазена е установената от закона писмена форма при наличие на всички необходими реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Строежът е достатъчно ясно индивидуализиран с необходимите белези и характеристики. Не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила, включително при съставянето или връчването на констативния акт. За констатираното от длъжностните лица строителство липсват строителни книжа. Процесният строеж не е търпим предвид изграждането му след 2009 г. Правилно като адресат на заповедта е посочена оспорващата в качеството й на собственик на строежа, а непосочването на съпруга й е несъществено нарушение. Така постановеното решение е правилно. Настоящата инстанция не приема възраженията на касатора за съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорената заповед. В aдминистративното производство са съставени множество констативни протоколи, а в последствие и констативен акт 3/12.04.2022 г., в който изграденият строеж е подробно описан с окомерна скица, описани размери и местоположение на строежа, както и приложен снимков материал. Присъствието на жалбоподателя по време на проверката е отразено в акта, но същата не го е разписала и липсват и подписите на двама свидетели при отказ за подписване от присъствалия собственик. Изложеното не представлява съществено нарушение на процедурата, тъй като липсва законово изискване за съставяне на констативния акт в присъствието на нарушителя, доколкото и с преписката е представено постъпило срещу акта възражение, което е обсъдено в издадената заповед. Констативният акт представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с материална доказателствена сила. Неговата истинност не е оспорена пред съда по реда на чл. 193 ГПК. Липсва законово изискване и за представяне на заповедта за назначаване на комисията, осъществила проверката на имота. По отношение определянето в заповедта за премахване на оспорващата като неин единствен адресат, съгласно § 3, ал. 1 Допълнителните разпоредби на Наредба 13 от 23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях на органите на Дирекцията за национален строителен контрол, адресат/адресати на заповедта са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. Жалбоподателката е определен като адресат на заповедта в качеството й на собственик на строежа, в каквато насока са и нейните твърдения и представен нотариален акт, обективиращ стопанска постройка в имота. От изложеното следва, че не е била налице пречка заповедта да бъда насочена срещу жалбоподателката, в качеството й на собственик, а според част от собствените й твърдения и като извършител. По отношение възражението за неучастието на нейният съпруг в протеклото административно производство, доколкото същият е разполагал със собственически права по отношение на процесния обект, той е разполагал със самостоятелно право да обжалва издадената заповед. Констатираният от служителите на администрацията незаконен строеж според отразеното в констативен акт 3 от 12.04.2022 г. представлява завършена селскостопанска постройка от дървена конструкция и външна обшивка от дъски, с едноскатен покрив, покрит с керамични цигли, дължина на постройката 8,25 м, изведена от окомерната скица ширина на обекта от 1,27 в южната част и от 2,10 м в северната, височина на постройката от 1,75 м до 2,75 м, застроена площ 13 кв. м. (според окомерната скица сочените параметри включват само дървената конструкция от постройката, без параметрите на ограденото от мрежата пространство), допряна до стената на полумасивна жилищна сграда, изградена в УПИ VII-1398, кв. 166 по регулационния план на гр. Тръстеник. От съставените констативни протоколи от 27.08.2021 г. и 15.02.2022 г. се установява отглеждането в обекта на папагали. При огледа на вещото лице се установява, че постройката представлява клетка за птици волиера, с бетонова основа, конструкция от бетонирани в основата метални тръби, винкели и стоманобетонови оградни колове, оградено с оградна мрежа, с дължина в план 8,50/4,00 м, като в североизточната част са изградени дъсчени клетки за папагалите, които са с дървени колони, дъсчена обшивка и едноскатен покрив с винилово покритие. Противно на възраженията на оспорващата, извършеното не притежава характеристиките на преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ. За определянето на обекта като преместваем или строеж следва да се съди от неговите характеристики, както и от предназначението му. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗУТ преместваеми са обектите за увеселителни, административни, търговски и други обслужващи дейности или за временно обитаване при бедствия. Характеристиките на обекта са обусловени от естеството на използваните материали, начина на неговото изграждане и свързването на съоръжението с терена. Според нормата на § 5, т. 80 ДР ЗУТ двете основни характеристики на преместваемите обекти са възможността за преместване в пространството без загубване на индивидуализацията и годността за ползване по предназначение и монтажа, респективно демонтажът да не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на терена. От съвкупния анализ на доказателствата по делото е невъзможно нареденият за премахване строеж да бъде квалифициран като преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Същият според начина на неговото изграждане и характера на използваните строителни материали не може да бъде преместен в пространството, без преди това да бъде напълно разрушен, по който начин би загубил целостта и индивидуализацията си като един обект. Освен това предназначението на обекта на стопанска постройка за отглеждане на папагали също не позволява категоризирането му като преместваем такъв, доколкото попада извън кръга на тези по чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Съгласно изложените параметри, потвърдени и от заключението на вещото лице, констатираното законосъобразно е определено като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Според разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице са компетентни да издадат заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. В съставения констативен акт и заповедта недвусмислено е посочено, че обектът представлява стопанска постройка за отглеждане на птици, т.е. строеж от допълващото застрояване от шеста категория, за издаването на разрешение за строеж на какъвто по реда на чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ не е необходимо одобряването на инвестиционни проекти. По отношение тезата на касатора за липса на необходимост от снабдяване на строителни книжа за такъв обект, разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗУТ е относима единствено към изискването за одобряване на инвестиционни проекти за изрично изброените в нея обекти, но не освобождава жалбоподателя от задължението за сдобиване със строително разрешение, поради непопадането на констатираното строителство в хипотезите на чл. 151, ал. 1 ЗУТ. Неоснователно е възражението, че установеното представлява текущ ремонт по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, за който не се дължи разрешение за строеж. Така направеното твърдение в жалбата, за да бъде прието от съда, следва на първо място да бъдат представени някакви строителни книжа за обекта, които да доказват неговото законно изграждане в определен вид, като в последствие по смисъла на § 5, т. 43 ДР ЗУТ на строежа да е извършено подобряването и поддържането в изправност или вътрешно преустройство, при които не се засяга конструкцията на сградата, не се извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата и не се променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. Приемане на противното би означавало извършването на текущ ремонт на незаконно строителство да води до неговото узаконяване. Фигурирането на стопанска постройка сред описанието на продадените обекти в съдържанието на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот вписан в Служба по вписванията вх. рег. 5038 от 22.04.2009 г., акт 52, том Х, дело 2045/2009 г. е относимо към правото на собственост върху обекта и евентуално служи за определяне на момента на неговото изграждане. В тази връзка в самата жалба е посочено, че към 2009 г. (или след 2009 г., в други становища на оспорващата) покривната конструкция на обекта е била частично разрушена и по него са извършвани строително-монтажни работи. За тази промяна макар и от оспорващата да се твърди липса на промяна в предназначение на обекта (отново противоречащо на твърдението на оспорващата за преустройство на обекта от навес във волиера), или на нейния обем, вид, конструкция и закрепване, при липса на каквито и да е строителни книжа за съществувалата преди това стопанската постройка или за констатираната на място, както и неспособност на вещото лице да отговори на този въпрос, не може да се установи различно от установеното с констативния акт състояние на обекта преди извършените от нея дейности. Представеното по делото от оспорващата архитектурно становище на проектант, че обектът представлява волиера за отглеждане на птици от една страна не може да замести изискуемото по закон разрешение за строеж и от друга касае обстоятелство, за което по делото не е налице спор. Възразяването в касационната жалба срещу определянето на строежа като такъв от шеста категория по съществото си е бланкетно и лишено от правен смисъл. За строежите от тази категория е предвиден облекчен режим за издаване на разрешение за строеж, при който не е необходимо одобряването на инвестиционни проекти и постройката не следва след това да се въвежда в експлоатация. Следователно, евентуалното определяне от съда на строежа в различна категория би поставило като допълнително условие за жалбоподателката представяне и на инвестиционни проекти за него. Неоснователни са и доводите, че изграденото не представлява постройка, доколкото според касатора законът изисква такъв обект да има стени и покрив, а процесното има оградна мрежа, частична дъсчена стена и покрив частично изпълнен и винил. Изложената теза, вероятно визира легалната дефиниция за сграда или постройка по § 1, т. 1б от Допълнителните разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър - самостоятелен строеж на основното или на допълващото застрояване по ЗУТ, трайно прикрепен към земята, с отделени от външната среда организирани вътрешни пространства и с функционално предназначение съгласно класификатора, определен с наредбата по чл. 31 ЗКИР. Оплакването е неоснователно, доколкото за издаването на заповед по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е необходимо установяването на строеж, което е по-широко понятие от посочените сграда или постройка. В този смисъл в легалната дефиниция за строеж в § 5, т. 38 ДР ЗУТ сграда и постройка фигурират като само два примера за строеж, като такива могат да бъдат и обекти без стени и покрив. Така изложените от касатора възражения не доказват и наличието на неяснота в предмета на административния акт, което да представлява нарушение на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК. В случая, след като не се спори по делото, че разрешение за строеж не е издадено, строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Характеристиката на изграденото като незаконен строеж е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде преодоляна само ако спрямо незаконния строеж са налице предпоставките на търпимост по § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ, които обхващат единствено строежи, изградени до 31.03.2001 г., като освен това следва да са допустими по подробните устройствени планове и разпоредби, действали по времето, когато са извършени, или по сега действащите планове и разпоредби на ЗУТ. Самото становище на оспорващата на изграждане на обекта във вида, в който е констатиран от служителите в общинска администрация, през или след 2009 г., безспорно показва, че строежът не е бил изграден в този си вид към 31.03.2001 г. Незаконното строителство е реализирането и в противоречие с нормативно заложените минимални отстояния по чл. 42, ал. 3 ЗУТ от 3 м до вътрешната граница на имота, като в случая обекта е разположен по регулационната граница със съседния имот, непосредствено до полумасивна жилищна сграда в съседния имот, без стените им да се покриват на калкан по смисъла на чл. 42, ал. 2 ЗУТ. Предвид наличието на тези абсолютни отрицателни предпоставки за приемане на строежа за допустим, разпоредбите за търпимост не намират приложение и незаконният строеж следва да бъде премахнат. Предвид изложеното, съдът правилно е приложил материалния закон спрямо релевантните факти, не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна и оспореното решение като материалнозаконосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,