Решение № 4586 от 11.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1022/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. 2010 ЕООД, представлявано от управителя Л. Гигова, чрез адв. С. Гергьовски от Софийска адвокатска колегия против решение 720/20.11.2023 г., постановено по административно дело 400/2023 г. по описа на Административен съд - Монтана. С него e отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение 12/311/00607/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция изх. 01- 2600/6601#20 от 22.02.2023 г. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено при наличието на всички касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК- нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развива подробни съображения в тази насока и претендира за отмяна на обжалваното решение и разрешаване на спора по същество с отмяната на решението за налагане на финансова корекция, както и за присъждане на направените в производството разноски за двете инстанции. Ответната страна - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" оспорва касационната жалба. Моли за оставяне в сила на обжалваното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211 от АПК и срещу решение, което подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение 12/311/00607/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция изх. 01- 2600/6601# 20 от 22.02.2023 г., издадено от зам. изпълнителен директор па Държавен фонд "Земеделие"/ДФ3/, с което на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, чл. 70, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба 30/11.08.2008 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване на неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., както и предвид влязло в сила съдебно решение 5223/01.06.2022 г. на ВАС, с което на търговеца е определена финансова корекция в размер на 56 391. 34 лева. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил оспорването против решението за определяне на финансова корекция с мотиви, че то не страда от някой от пороците по чл. 146 от АПК. Съдът е приел, че решението е постановено от компетентен административен орган- заместник изпълнителен директор на ДФЗ, надлежно оправомощен от изпълнителния директор на ДФЗ, при спазване на процедурата за администриране на нередности и извършване на финансови корекции, предвидена в раздел ІІІ от глава V на ЗУСЕФСУ, приложима в конкретната хипотеза на основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП. Съдът е приел, че административният орган е приложил правилно материалния закон, тъй като безспорно е установено наличието на основанието на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ за извършване на финансова корекция. Съдът е приел за доказано, че жалбоподателят не е изпълнил конкретни финансови показатели, заложени в бизнес плана си и административният орган законосъобразно е издал решението за финансова корекция на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ и по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ. Изложени са и мотиви за правилното определяне на размера на финансовата корекция по отношение на нарушението съобразно Приложението към Правилата. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Изложените от първоинстанционният съд мотиви относно законосъобразността на решението за определяне на финансова корекция се споделят изцяло от касационната инстанция и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно от АПК Върховният административен съд препраща към тях. Съобразно установената от административния съд фактическа обстановка, жалбоподателят е сключил с Държавен фонд "Земеделие" Договор 12/311/00607 от 20.10.2014 г. /наричан по-долу Договора, по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. и анекс от 30.07.2015 г. към него, с предмет "Изграждане и обзавеждане на къща за гости в УПИ І, кв. 35, с. Горна Ковачица, община Чипровци", по силата на които на дружеството е била одобрена и изплатена финансова помощ в размер на 266 397, 75 лева. В периода 26.06.2019 г. до 27.06.2019 г. била извършена проверка на място на бенефициера, при която било установено неизпълнение на финансовите показатели на одобрения бизнес план поради което е издаден Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/, които бил отменен с решение 267/09.06.2021 г., постановено по адм. д. 168 по описа за 2021 г. на АС - Монтана. Съдът е посочил, че при констатирането на нередност по определението на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013, на основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕФСУ, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от закона. Това решение е оставено в сила с решение 5223/01.06.2022 г., постановено по адм. д. 8630 по описа за 2021 г. на Върховен административен съд. С писмо изх. 01-2600/6601#4 от 22.07.2022 г. "Л. 2010" ЕООД, е уведомено, че се открива производство по налагане на финансови корекции. Констатирано е неизпълнение на финансовите показатели, залегнали в одобрения с договора за подпомагане бизнес план, на базата на които проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него. При проверката е установено, че изпълнението на бизнес - плана средноаритметично за три пълни финансови години (2016, 2017 и 2018) е в размер 17. 52%. Касационната инстанция намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя за неправилност на изводите на съда, касаещи компетентността на издателя на акта. Възраженията относно срока по чл. 73, ал. 3 и чл. 11 АПК, настоящият съдебен състав счита за неоснователни, тъй като съдът обосновано е приел, че този срок не влияе на законосъобразността на акта. При извършената в рамките на периода на мониторинг проверка на място е констатирано неизпълнение на поети по договора задължения. Самата проверка е израз на контролните правомощия на управляващия орган. Фактическото основание за издаване на акта е неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план на дружеството приходи за периода 2016 г. - 2018 г. В мотивите на административния акт установеното нарушение е квалифицирано като неизпълнение на заложените в одобрения бизнес - план индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ. Направените както от органа, така и от съда изводи за икономическата нежизнеспособност на проекта по смисъла на чл. 16, ал. 2 във вр. с § 1, т. 6 от ДР на Наредба 30/2008 г. се обосновават изцяло от доказателствата по делото. При тези данни административният орган законосъобразно е квалифицирал посочените нарушения като такива по т. 4. 12 и 4. 18 от договора. След като получателят на помощта не е изпълнил свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, съобразно нормата на чл. 46, ал. 1 от Наредба 30/2008 г., РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Съдът е извършил подробна преценка относно приложимите в случая норми за определяне на размера на финансовата корекция и е приел, че финансовата корекция следва да бъде определена съобразно Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г. В случая е констатираното нарушение, свързано с неизпълнение на одобрения проект, непостигане на нивата на показатели, предвидени в бизнес плана, за 3 цели финансови години /2016 г., 2017 г. и 2018 г. /, съгласно т. 30 от Приложение към раздел I "Общи положения" от тези Правила, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило една финансова година /2016 г./, се налага санкция в размер на 5% от предоставената финансова помощ плюс установеният процент на неизпълнение под 20% спрямо заложените в бизнес плана приходи за съответната година, т. е. правилно е определен и размерът на наложената финансова корекция. Останалите възражения на касатора изцяло преповтарят направените пред първоинстанционния съд, които са били подробно и мотивирано обсъдени в това производство. Изводите на съда се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция относно давността и прилагането на мониторинговия период. Поради липсата на наведените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. Изходът на спора обуславя основателността на заявената от ответната страна претенция за разноски. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП съдът определи юрисконсултското възнаграждение в размер на 150 лева, съобразно заявената претенция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,