Решение № 3126 от 25.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9224/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив, приподписана от гл. юрк. М. Григорова и от И. А. М., чрез пълномощник адв. С. Стойчев срещу решение 2157 от 01.07.2024 г., постановено по адм. дело 610/2023 г. по описа на Административен съд Стара Загора в съответните му части. Касаторът - директорът на дирекция ОДОП - Пловдив обжалва решението в частта на изменението на процесния РА в частта, в която установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2021 г. са намалени от 2 645,32 лв. на 2 352,68 лв. и е намален размера на съответните лихви от 336,74 лв. на 299,49 лв., както и в частта, с която установените с РА задължения за вноски за ДОО и ЗО за периода от 2016 г. до 2021 г., ведно със съответните лихви в общ размер на 22 313,40 лв. е отменен. Счита същото за неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва достигнатите от съда изводи по отношение на получаваните от ревизираното лице доходи от рента от ЕТ Д.-Ми-М. И. и получените от съпругата му доходи от ренти и имуществен дял при прекратяване на членството ѝ в ЗКПУ Бели бряг , като поддържа становище, че възможността същите да са получени и съхранявани за толкова отдалечен период от време е изследвана в хода на проведената ревизия и не са налице доказателства за наличие им. Представянето на ведомости и разписки в тази връзка едва в хода на съдебното производство според касатора буди съмнение досежно съществуването им в предходен период. В допълнение посочва, че видно от същите сумите са получавани от М. М., брат на ревизираното лице и не са налице доказателства за предаването им. Не са налице и доказателства в счетоводството на едноличния търговец, от които да е видно отразяването и осчетоводяването на процесните разходни касови ордери (РКО). Поддържа становище, че липсата на възражение по отношение на тяхната автентичност не освобождава съда от задължението да извърши преценка на същата и на доказателствената им сила. По отношение на постановената отмяна на оспорения РА касаторът счита, че неправилно съдът се е позовал на Тълкувателно решение 2 от 02.02.2022 г. на Върховния административен съд (ВАС), постановено по тълк. дело 8/2020 г. и по подробно изложени доводи оспорва извода му, че допълнително определеният в хода на ревизията доход на лицето по ЗДДФЛ не е от трудова дейност. Иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго с отхвърляне на жалбата на И. А. М. срещу РА в тази му част. Претендира присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Касаторът - И. А. М. обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу процесния РА, като излага доводи за неговата неправилност - поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага подробни съображения за необоснованост на формираните от страна на първоинстанционния съд изводи по отношение на доходите на заемодателите, предоставили парични заеми на ревизираното лице /РЛ/. В тази връзка счита, че са налице доказателства за установяване по категоричен начин на предоставянето на процесните суми, потвърдени в хода на съдебното производство и от разпитаните свидетели. На следващо място, поддържа становище, че по делото са ангажирани достатъчно доказателства относно доходите на лицето, в това число договор за ипотечен кредит, потвърждения за наличието на банкови депозити, извлечения от банкови сметки и др., които не са обсъдени от съда и от вещото лице, назначено да изготви съдебно-счетоводната експертиза /ССчЕ/. На последно място, според касатора необосновано и в нарушение на съдопроизводствените правила съдът е кредитирал изготвените в хода на съдебното производство заключения по допълнително назначената ССчЕ и първоначално назначената съдебно техническа експертиза (СТЕ), без излагането на конкретни мотиви за отхвърлянето на останалите, приети по делото, заключения. Иска отмяната на решението в тази част и постановяване на друго с отмяната на РА в посочената част или алтернативно прогласяването му за нищожен. Претендира направените по делото разноски. Страните, чрез процесуалните си представители оспорват касационната жалба на насрещната страна като неоснователна. От И. А. М., чрез адв. С. Стойчев е подадена и частна жалба срещу определение 2646 от 23.08.2024 г. по адм. дело 610/2023 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което в производство по чл. 248 ГПК е оставено без уважение искането на лицето да бъде изменено решение 2157 от 01.07.2024 г., постановено по същото дело, в частта на присъдените в полза на НАП разноски. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт с искане за отмяна на същия със законните последици. Ответникът по частната жалба директорът на дирекция ОДОП Пловдив не изразява становище по същата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на директора на дирекция ОДОП Пловдив и неоснователност на касационната жалба, подадена от И. А. М.. По отношение на подадената частна жалба срещу определение 2646 от 23.08.2024 г. по адм. дело 610/2023 г. по описа на Административен съд Стара Загора изразява становище за нейната основателност. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като разгледа доводите в касационните жалби, намира, че касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни. Предмет на оспорване пред административния съд е ревизионен акт (РА) Р-16002422007454-091-001/05.07.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден и изменен с Решение 348 от 14.09.2023 г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив, с който в тежест на И. А. М. допълнително са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г., вноски за ДОО за 2016 г. и ЗО за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. в общ размер от 32 262,11 лв. и лихва за просрочие в размер на 13 651,73 лв. От фактическа страна е установено, че РЛ е управител и едноличен собственик на капитала на РС-Груп-М. 2003 ЕООД, осъществявало дейност за периода 2016 г. - 2021 г. и същият няма регистрация по ЗДДС, не е регистриран земеделски производител или тютюнопроизводител. Установено е също така, че И. А. М. има съпруга Р. В. М. и пълнолетен син В. И. А.. Пенсионер е от 18.06.2016 г. и самоосигуряващо се лице чрез РС-Груп-М. 2003 ЕООД. Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-16002422007454-020-001/07.12.2022 г. (т. 5, л. 211 от делото) е възложена ревизия с обхват данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2021 г., ДОО - за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. и Здравно осигуряване (ЗО) за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2021 г. В хода на ревизията органите по приходите са установили, че за периода 2016 г. 2021 г. не са подавани ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, подадени са декларации обр. 6 за дължимите вноски за ДОО за периода от 01.01.2016 г. до 30.11.2016 г. и дължими вноски само за ЗО за периода 01.01.2016 г. до 31.12.2021 г. По данни от информационните бази на НАП е установено, че на лицето са изплатени суми за 2021 г. от ЕТ Д.-Ми-М. И. в размер на 980 лв. от продажба на недвижим имот и декларирани доставки към ревизираното лице за 2016 г. в размер на 1 786,80 лв., за 2018 г. в размер на 1 171,65 лв., за 2019 г. в размер на 528,59 лв., за 2020 г. в размер на 4,50 лв., за 2021 г. в размер на 132,49 лева. От дневниците за покупки на всички регистрирани по ЗДДС лица не са установени декларирани доставки от РЛ е като изпълнител. Няма данни за декларирани суми в справките - приложение към ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за предоставени/получени парични заеми за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2021 г. Няма данни за придобити имоти, а по данни от служба по вписванията Нова Загора е установена продажбата на имоти - земеделски земи с НА 2511/24.09.2021 г. и НА 2510/24.09.2021 г. През 2016 г. и 2017 г. са продадени два употребявани леки автомобила. Констатирано е, че през процесните периоди ревизираното лице е извършвало разходи в значителни размери, без данни за реализирането на доходи, представляващи средства за допълнителни парични вноски в РС-Груп-М. 2003 ЕООД, както следва: за 2016 г. в размер на 52 000,00 лв., 2017 г. - 21 500,00 лв., за 2018 г. - 20 000,00 лв., 2019 г. - 20 000,00 лв., 2020 г. - 25 900,00 лв. и за 2021 г. - 18 500,00 лв. Въз основа на така установените факти и обстоятелства е прието, че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК и на РЛ са връчени уведомления по чл. 17, ал. 1, т. 2 ДОПК и по чл. 124, ал. 1 ДОПК. С вх. РД-201894/07.03.2023 г. са представени декларация по чл. 124 ал. 3 от ДОПК и нови документи договори за получени парични заеми в общ размер на 108 700,00 лв., изпълнителен лист, договор за банков кредит, удостоверение за изплатена рента, въз основа на които са извършени насрещни проверки и е обоснован извод, че твърдените суми не са реално получени от лицето. Въз основа на събраните доказателства е изготвен паричен поток на проверяваното лице като за налични парични средства към 01.01.2016 г. е приета сумата 396,25 лв. При съпоставка между доходи и разходи е констатирано превишение на разходи над доходи, което е определено като недеклариран доход с неустановен произход, както следва : за 2016 г. - 51 815,79 лв.., за 2017 г. - 24387,19 лв., за 2018 г. - 22 951,14 лв., за 2019 г. - 27 861,66 лв., за 2020 г. - 38 719,34 лв. и за 2021 г. - 28 753,49 лв. От установения недостиг на парични средства са приспаднати дължимите авансови и окончателни осигурителни вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на КСО и на ЗЗО и са определени 43 227,99 лв. данъчна основа за 2016 г., 22436,21 лв. данъчна основа за 2017 г., 21 115,05 лв. данъчна основа за 2018 г., 25 632,73 лв. данъчна основа за 2019 г., 35 839,34 лв. данъчна основа за 2020 г. и 26 453,21 лв. данъчна основа за 2021 г. С оглед констатираните като получени от лицето облагаеми доходи по ЗДДФЛ, които не са декларирани, ревизиращият екип е приел, че се дължат ЗОВ като самоосигуряващо се лице и по реда на чл.124а от ДОПК са определени съответните задължения по основание и размер. В хода на административното обжалване на издадения РА, с решение 348 от 14.09.2023 г. същият е потвърден в частта на установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периода 2017 г. 2021 г., вноски за ДОО за 2016 г. и ЗО за периода 2017 г. 2019 г. и 2021 г. и изменен в частта на установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2016 г. и вноски за ЗО за 2016 г. и 2020 г. В хода на съдебното производство са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на РА; доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР, както и преписките от извършени насрещни проверки. В качеството на свидетели са разпитани заемодателите В. А., син на ревизираното лице, Н. Б., П. З., С. С. и М. М., брат на ревизираното лице. Всички потвърждават, че са подписали приложените към делото договори, предоставили са описаните в съответните договори парични средства в брой на И. М., без дължима лихва като произходът им е най-общо от спестявания /трудови и други възнаграждения, пенсии/, които са съхранявали в домовете си. Представени и приети като доказателства са удостоверения и справки за доходи и пенсии на свидетелите (т.6, л. 128-140 от делото). Свидетелката Р. М., съпруга на ревизираното лице и дъщеря на заемодателката З. Ж., починала на 13.04.2023 г., дава показания, че родителите ѝ са били пенсионери с високи пенсии. Лично присъствала на подписване на договорите за заем между майка ѝ и съпруга ѝ, както и на предаване на сумите по тях в брой. Тези средства били на съпруга ѝ, включително остатък от кредит, даден на майка ѝ да ги внесе в банка за ползване на изгоден банков продукт. Впоследствие възникнала нужда от тези пари и майка ѝ ги върнала, но не знае защо договорите са оформени като заем. Приети са доказателства за получени доходи от Р. М. от трудово възнаграждение, ренти и изплатен дялов капитал, както и на нейната майка З. Ж. за получени доходи от пенсия и ренти (т. 6, л. 111-л. 117, л. 252). Разпитана е и свидетелката Д. Д., служител на ЕТ Д.-Ми-М. И. и като такава същата изготвя документи за получавани ренти от земеделска земя. Според лицето рентата на И. М. се получава от неговия брат М. М., за което се изготвят разписки. Такива разписки и копия от разписни книги за периода 2014 г. -2023 г. са приети като доказателства по делото (т. 6, л. 48-л. 58). По делото са изпълнени две СТЕ относно съответствието на квалифицираните електронни подписи (КЕП), положени в електронните документи по извършената ревизия, с изискванията на Регламент (ЕС) на Европейския парламент и на Съвета от 23 юни 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. Допусната е и изслушана ССчЕ, чието основно и допълнителни заключения са приети от съда при оспорване от страна на приходната администрация поради включване в изчисленията на непризнати от органите по приходите суми от заеми, кредит, изпълнителен лист и рента. Вещото лице е изчислило паричния поток на РЛ във варианти и при установено превишение на разходите над приходите в някой от изготвените варианти е определило размерите на превишение, данъчните основи по чл. 122, ал. 4 ДОПК, след което е изчислило размера на дължимия данък върху доходите на физическите лица, вноски за ДОО, ЗЗО и ДЗПО за всяка от процесните години и прилежащите лихви върху тези суми. Съдът е развил съображения за валидността на оспорения РА, позовавайки се на събраните по делото писмени доказателства, съобразявайки разясненията на Съда на ЕС, дадени с Решението от 20.10.2022 г. по дело С-362/21г. и първоначално изготвеното заключение по СТЕ. По подробно изложени мотиви е приел, че допълнително даденото заключение не следва да се кредитира и е обосновал извод, че не са налице основания електронните документи да се считат за неистински, съответно РА не е нищожен поради липса на подпис и валидно изявление. За неоснователно е прието и оплакването за нищожност на РА поради връчване на ЗВР и всички документи, съставени във връзка с ревизията, на електронен адрес, незаявен като адрес за кореспонденция в ревизионното производство. С оглед действията на РЛ, което своевременно е отговаряло на исканията за представяне на документи и е обжалвало РА, връчени през този електронен адрес, съдът е приел, че не може да се обоснове извод за нарушаване на правото му на защита. При извършената служебна проверка съдът не е констатирал допуснати нарушения на административнопроизводствените правила в хода на проведеното ревизионно производство, като оплакването на лицето за нарушение на чл. 109 ДОПК е отхвърлено като неоснователно. Във връзка с материалната законосъобразност на РА съдът е възприел като правилни констатациите на приходните органи по отношение на разполагаемостта, съхранението и предаването на ревизираното лице на сумите по договорите за заем, сключени с лицата З. Ж., В. А., Н. Б., П. З., С. С. и М. М.. Предвид извършените в хода на ревизията проверки на лицата и представянето единствено на писмени обяснения досежно произхода и наличността на процесните средства, както и с оглед дадените в хода на съдебното производство свидетелски показания е изложил мотиви,че не са налице доказателства, установяващи по безспорен начин, че заемодателите действително са разполагали със съответните суми по твърдените заеми. В допълнение съдът е посочил, че ревизираното лице е получател на сумите по договорите за заем със З. Ж., В. А., Н. Б., П. З. в качеството му на управител на РС-Груп-М. 2003 ЕООД, а не като физическо лице-заемател, т.е. страна по договорите е дружеството. В тази връзка е приел, че процесните договори не могат да послужат за доказване произхода на паричните средства, дадени от И. М. на дружеството, като същите не са и вписани в счетоводните регистри на дружеството. Доколкото договорите представляват частни свидетелстващи документи и се ползват само с формална доказателствена сила и не съставляват безспорни доказателства, удостоверяващи реалното предаване на парични суми, а представените разписки към тях за получени суми са подписани само от И. М., като сумите не са декларирани по реда на чл. 50, ал. 1, т. 5 ЗДДФЛ и според свидетелските показания не е предприето връщането им, в обжалвания съдебен акт са развити мотиви, че същите са съставени за целите на ревизионното производство, единствено за да обслужат защитната теза на страната. На следващо място, според съда правилно органите по приходи не са включили в паричния поток за 2016 г. остатък от получена сума по договор за кредит от 28.04.2009 г. с ПроКредит банк в размер на 21 538,46 евро. В тази връзка твърдението на лицето, че със сумата са открити банкови сметки на името на З. Ж. и впоследствие същата му е върната и той я е внесъл в дружеството през 2016 г. съдът е приел, че противоречи на становището му, че точно тази сума е произходът на дадените от З. Ж. заеми през 2017 г. 2018 г. и 2019 г. Предвид поддържаните взаимно изключващи се твърдения и отдалечеността във времето между усвояването на кредита през 2009 г. и началото на ревизирания период през 2016 г., е обосновал извод, че сумата не може да се приеме за разполагаема. Относно сумата по изпълнителен лист, издаден на 07.08.2006 г. по гр. дело 691/2005 г. на Апелативен съд - Пловдив в размер на 21 879,39 лв., присъдена на И. М. като физическо лице, от събраните в хода на ревизията обяснения от ЧСИ (т. 3, л. 14 от делото) и от обясненията на жалбоподателя в съдебно заседание на 23.01.2024 г., съдът е приел, че не следва категоричен извод, че дори да е получена в брой през 2007 г. преди прекратяване на изпълнителното дело, тя е била налична към 2016 г. в цялост. Възражението на И. М., че в паричните му потоци неправилно са включени разходи за заплатени консумативи на РС-Груп-М. 2003 ЕООД са отхвърлени като неоснователни. В тази връзка се изложени мотиви, че след като тези разходи са заплащани в брой от лицето и предвид липсата на доказателства, че са средства на дружеството - изтеглени от банковите му сметки или от каса, а и нямат отражение в счетоводството на дружеството, то те не могат да бъдат изключени от паричния му поток. По отношение на непризнатите от страна на приходните органи доходи от рента, получавана от ЕТ Д. Ми - М. И. първоинстанционният съд е приел, че същите следва да намерят отражение в паричните потоци за ревизираните периоди като се е мотивирал с наличието на писмени документи - доказателства за притежаване на земеделски земи и РКО за заплатени суми за рента по тях. Обсъдил е представената ведомост на едноличния търговец с отразените в нея РКО, неоспорена от ответника и е приел, че записите в нея кореспондират с данните от РКО, поради което последните могат да послужат като доказателство за действително изплатени суми. Получаването на сумите и предаването им на ревизираното лице се потвърждава и от показанията на свидетелите М. М. и Д. Д.. С оглед изложеното съдът е счел, че за определяне на паричните потоци за ревизирания период следва да се използва заключението на ССчЕ, в последния вариант (задача 2 от заключението, депозирано на 05.06.2024 г.), при който са включени само сумите за изплатени ренти на лицето, а към компенсираните суми от съпругата му за всяка година са прибавени приходите ѝ от получени ренти и имуществен дял при прекратяване на членство в ЗКПУ Бели бряг в пълен размер, предвид ангажираните в тази връзка доказателства. В тази връзка е приел, че е налице превишение на разходите над приходите на лицето за 2016 г. в размер на 46 246,94 лв., за 2017 г. 23 356,99 лв., за 2018 г. 21 830,71 лв., за 2019 г. 26 708,83 лв., за 2020 г. 37 599,40 лв. и за 2021 г. 23 526,79 лв. Изложеното според съда обосновава правилност на формирания от органите по приходите извод за превишаване на разходи над наличните парични доходи в брой и по сметки на И. М. и същият съответства на действителното фактическо положение. В този смисъл, правилно е прието наличието на основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и преминаването към особения режим за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, довело до определяне с обжалвания ревизионен акт на допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и лихви за ревизирания период. По отношение на допълнително определените задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) по реда на чл. 124а, ал. 1 ДОПК за процесните периоди, съдът е установил, че са определени върху данъчната основа, формирана от превишението на разходите над доходите в резултат от съпоставката по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Не е установен източник на паричните средства, послужили за извършеното на така установените разходи. Поради това и съгласно Тълкувателно решение 2 от 02.02.2022 г. на ОСС на Първа и втора колегия на ВАС по тълк. дело 8/2020 г. съдът е приел, че при ревизията не е установено така формираният облагаем доход да е от трудова дейност и да представлява осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски. Приел е, че при определяне на общата годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ не следва да се приспадат изчислените от вещото лице в заключението му от 05.06.2024 г. като дължими ЗОВ по годишно изравняване за фонд ДОО и за фонд ЗО във връзка с посочените по-горе облагаеми доходи с неустановен произход. В тази връзка и при изчисляване на размера на дължимия данък за посочените години е установил, че определеният размер на данъка за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. ще е по-висок от установения при ревизията данък за внасяне и с оглед забраната по чл. 160, ал. 6 ДОПК за изменение на РА във вреда на ревизираното лице е приел, че актът в частта за определения данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за посочените пет години и съответните лихви е законосъобразен, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. В останалата част, на установения за 2021 г. данък първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА следва да бъде изменен като е намалил размера на главницата от 2 645,32 лв. на 2 352,68 лева и размера на лихвата от 336,74 лв. на 299,49 лв., изчислена към 05.07.2023 г., чрез използването на електронния лихвен калкулатор на НАП. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на обжалвания съдебен акт от страна на административния съд е извършена задълбочена преценка на събраните както в хода на ревизията, така и в рамките на съдебното производство доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност. Съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като е разгледал всички доводи в жалбата срещу РА, направените възражения и е изложил мотиви относно заключенията по ССчЕ и СТЕ. По касационната жалба на директора на дирекция ОДОП Пловдив: Не са налице твърдените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за спора, като е направил свои фактически установявания, формирал е извод за незаконосъобразност на оспорения РА в частта, предмет на съдебен контрол при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и след задълбочена преценка на събраните по делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, включително и констатациите на експерта по ССчЕ. Настоящият касационен състав споделя извода на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на процесния РА в оспорената пред съда част по отношение на получаваните от ревизираното лице доходи от рента от ЕТ Д.-Ми-М. И. и получените от съпругата му доходи от ренти и имуществен дял при прекратяване на членството ѝ в ЗКПУ Бели бряг , и съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК настоящото решение препраща към мотивите на първостепенния съд. Представените в тази връзка доказателства, в това число ведомости и РКО, не са оспорени от данъчната администрация и съдържанието им се подкрепя и от дадените в хода на производството свидетелски показания. По отношение на решението за отмяна на РА в частта на установените задължения за вноски за ДОО и ЗО, правилно първоинстанционният съд е заключил, че в закона липсва презумпция, по силата на която установеният по реда на чл. 122 - 124 ДОПК доход с неустановен произход се счита за осигурителен доход на осигурено по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО лице и за който доход лицето да дължи окончателни осигурителни вноски по материалния закон. За разлика от облагането по чл. 12, ал. 1 ЗДДФЛ, според която разпоредба всеки доход е облагаем с изключение на доходите, които законът изрично определя като необлагаеми, по аргумент от чл. 10 КСО осигурителен доход е само доходът от трудова дейност, а установеното на основание чл. 122, ал. 2 ДОПК превишение на разходите над получените и/или декларираните доходите на физическото лице, не се презюмира от закона като доход от трудова дейност, вкл. от дейност като самоосигуряващо се лице. В този смисъл, както правилно е посочил и съда, е ТР 2/02.02.2020 г. по тълк. дело 8/2020 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС, съгласно което Не е налице законова презумпция, че доходът с неустановен произход е от трудова дейност и представлява осигурителен доход в случаите на определена данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 2 ДОПК при установени при ревизията фактически установявания на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК - укрит доход или недостиг на парични средства на ревизираното лице, които са му били необходими, за да направи доказаните разходи през съответния данъчен период, но не е установен източникът на парични средства (доходи), осигурили въпросните разходи. . На следващо място, в ТР е прието, че съгласно чл. 10, ал. 1 КСО правопораждащият юридически факт за задължително обществено и здравно осигуряване е започването на трудова дейност по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 и чл. 4а, ал. 1 КСО, а такава по делото не е установена. Наред с горното, съгласно приетото в ТР Върху органите по приходите е тежестта да докажат посочения факт в съдебното производство по оспорване от физическо лице на ревизионен акт, с който при фактическите установявания при ревизия по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, са определени осигурителни задължения по чл. 124а ДОПК за периоди след 15.02.2011 г. . При липсата на изрична законова презумпция, че доходите от неустановен източник се облагат със задължителни осигурителни вноски при ревизия, проведена по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК приходните органи са длъжни да докажат, че установеният недостиг на парични средства и/или укрит доход е от трудова дейност. В случая, по делото няма каквито и да е било данни, още по-малко доказателства, че установеният недостиг /превишение на разходите над приходите/, формиращ установения доход с неустановен произход, е от трудова дейност, вкл. и от дейност като самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО. След като не е доказано, че установеното превишение на разходите над получените доходи представлява доход от трудова дейност и съответно осигурителен доход на РЛ в качеството му самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, не се дължат ЗОВ в предвидените от закона размери за самоосигуряващи се лица. Следователно, като е достигнал до извода за материална незаконосъобразност на РА, в обжалваната от директора на дирекция ОДОП Пловдив част, административният съд е постановил правилно решение. По касационната жалба на И. А. М.: По отношение на извода на съда за валидност на процесния РА касационната инстанция възприема същия като обоснован и съответен на доказателствата по делото, включително заключението по СТЕ. Искането за прогласяване нищожност на РА е неоснователно. Крайният извод на първоинстанционния съд, че заповедите за възлагане на ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт са подписани с валидни квалифицирани електронни подписи на органите по приходите, които са ги издали, се подкрепя от заключението по първоначално назначената СТЕ, според което използваните КЕП за подписване на процесните документи отговарят на всички изискуеми характеристики според приложение І на Регламент (ЕС) 910/2014 на ЕП и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронна идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. Изводът на административния съд за материална законосъобразност на РА в съответните му части е правилен. Основните доводи в касационната жалба се отнасят до предоставените парични заеми на РЛ. Представените договори за заем удостоверяват само факта на възникване на облигационно правоотношение, но по силата на чл. 240 ЗЗД договорът за заем е реален договор, което означава, че фактът на предаване на съответната сума следва да е установен по категоричен начин. Видно от съдържанието на договорите за заем в същите липсва клауза, че същите служат като разписка за предаване на сумите, а от събрания доказателствен материал не се установява наличието на разписки за предаване на заемните суми, с положени подписи на заемодателите и на заемателя, респ. за постъпване на суми по банковите сметки на РЛ. От друга страна, приходните органи са извършили насрещни проверки на заемодателите и са установили, че с оглед доходите и притежаването от тях имущество същите не разполагат с фактически налична сума към датата на съответния договор за заем, като е отчетено обстоятелството, че заемните суми не са малки и са в размер между 9 000 лева и 39 000 лева. Обосновано съдът е приел за недоказана обективната възможност на заемодателите да разполагат със съответните суми, за да ги предоставят на ревизираното лице. Друг извод не следва и от декларациите на лицата, както и от показанията на разпитаните пред съда свидетели, доколкото се касае са изгодни за адресата на РА факти. Това означава, че договорите за заем, в по голямата си част, сключени с И. А. М., в качеството му на управител на РС-Груп-М. 2003 ЕООД, писмените обяснения на част от лицата заемодатели, саморъчно подписаните декларации и свидетелски показания не удостоверяват факта на реалното предаване на съответните описани парични суми в полза на заемателя. По отношение на доходите на РЛ и твърденията му за налични парични средства в по-големи размери от установените в хода на ревизията, правилно и в съответствие с ангажираните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел същите за недоказани. Обосновано съдът е възприел за правилни мотивите на органите по приходите за значителна отдалеченост във времето на отпуснатата сума във връзка със сключен през 2009 г. договор за банков кредит и получена такава по изпълнителен лист, издаден през от 2006 г., както и липсата на документи за съхранението им до началото на 2016 г. С оглед изложеното правилно паричните суми не са намерили отражение в паричния поток, изготвен от приходната администрация. Възражението на касатора досежно кредитираните от съда заключения по СТЕ и ССчЕ е неоснователно. Съгласно чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. След като е кредитирал първоначалното заключение по СТЕ и заключението по ССчЕ в една негова част и е обсъдил обстойно и в съвкупност всички доказателства по делото, съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение. Следователно, като е достигнал до извода за материална законосъобразност на РА в оспорената част, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По частната жалба на И. А. М.: Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение, съдът е оставил без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на решението в частта на присъдените в полза на НАП разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че при съобразяване разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК и материалния интерес по делото приходната администрация има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния за адвокатско възнаграждение размер, изчислен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба 1 от 09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в какъвто смисъл е и произнасянето в решението, чието изменение се иска. Така обжалваното определение е правилно. В съдебното производство по обжалване на РА по реда на чл. 156 и сл. ДОПК, разноските се определят на основание чл. 161 ДОПК. В съответствие с чл. 161, ал. 1, изр. 1 ДОПК на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата, като съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Частният жалбоподател необосновано поддържа становище, че с оглед изложеното в решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22 на Съда на ЕС, Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г. - Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа) не следва да се прилага и същата е нищожна. Според разрешението, дадено с т. 3 от цитираното решение Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. . Задължението на националния съд да откаже да приложи националната правна уредба, определяща минималните размери на адвокатските възнаграждения, дори когато те отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги, не ограничава правомощието на съда да ползва тези цени (на висшия орган на съсловната организация) като критерий и коректив на уговореното и платено или дължимото без да е платено (при осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство) възнаграждение, представляващо част от отговорността за разноски, при отчитане на действителната фактическа и правна сложност на делото (арг. от чл. 78, ал. 5 ГПК), обема и качеството на осъществената от страната процесуална защита. С оглед на горното, при съобразяване на фактическата и правна усложненост на спора (оспорват се няколко фактически и правни основания на РА), съдържанието на осъществената от юркисконсулта процесуална защита в първоинстанционното производство, изразяваща се в депозиране на писмени становища и бележки за всяко от проведените заседания, присъствие в открито съдебно заседание и аргументирана писмена защита по съществото на спора с изложени и доводи по възраженията на жалбоподателя, настоящият състав приема, че присъденото на администрацията юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 131,97 лв. съответства на обема и качеството на осъществената от процесуалния представител на ответника защита, както и на принципите на справедливост и обоснованост. По така изложените съображения частната жалба се явява неоснователна и обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед гореизложеното, касационните жалби се явяват неоснователни и обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение