Решение № 14765 от 30.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11245/2020 г.

Решение № 14765 от 30.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11245/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 237 – чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за отмяна на влязло в сила решение № 7744/09.12.2019 г. по адм. д. № 6094/2019 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), потвърдено с решение № 10816/06.08.2020 г. по адм. д. № 3334/2020 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение. Като правни основания на искането за отмяна са посочени чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК. Твърди се, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, които са от съществено значение за делото и които при решаването му не са били известни на страната, която се позовава на решение от 22.12.2010 г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз (СЕС). Наличието на основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК молителят обосновава с постановеното друго решение - № 5064/27.07.2018 г. по адм. д. № 6455/2017 г. на АССГ, отменено с решение № 1349/31.01.2019 г. по адм. д. № 12433/2018 г. на ВАС, трето отделение. Твърди, че са налице множество решения, с които по различен начин са разрешени идентични случаи. Иска се да бъде допусната отмяна на влезлия в сила съдебен акт на сочените основания. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност досежно претендираните от ответника разноски. Ответникът по искането за отмяна – "Електроразпределение Север" АД, редовно призован, чрез адв. Георгиева в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва искането като неоснователно. Претендират се разноски. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК, поради което е процесуално допустимо. С решение № 7744/09.12.2019 г., постановено по адм. дело № 6094/2019 по описа на Административен съд – София-град, са уважени изцяло предявените от "Електроразпределение Север" АД искове с правно основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от отменено наказателно постановление (НП) №НП-206/30.01.2015 г., издадено от председателя на КЕВР, в размер на 1 356 лв., представляващи разноски за процесуално представителство на дружеството по н. а. х. д. № 2487/2015 г. на РС - Русе и в размер на 1356 лв. разноски за процесуално представителство на търговеца по к. н. а. х. д. № 113/2016 г. на АС - Русе, заедно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на отмяна на наказателното постановление – 10.06.2016 г., до окончателното им изплащане, както и сумата от 553, 81 лева разноски за производството пред административния съд. Това решение е потвърдено с решение № 10816/06.08.2020 г. по адм. д. № 3334/2020 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение. С решение от 22.12.2010 г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз (СЕС), съдът се е произнесъл по преюдициално запитване за тълкуване на принципа на ефективност, за да се изясни дали този принцип допуска предоставяне на правна помощ на юридически лица. При така установеното от фактическа страна настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира искането е неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Трайна и последователна е практиката на Върховния административен съд, че за разлика от хипотезата на чл. 239, т. 6 от АПК, съгласно която решение на ЕСПЧ, в което е установено нарушение на ЕКПЧ, може да представлява основание за отмяна, решение на Съда на Европейския съюз, постановено в производство по чл. 267 от ДФЕС, с което се извършва тълкуване на разпоредба от правото на ЕС, не представлява изрично основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. В този смисъл са и решение № 12503/21.10.2014 г. по адм. д. № 7663/2014 г. на ВАС, петчленен състав на първа колегия, решение № 3288/17.03.2017 г. по адм. д. № 14425/2016 г. на ВАС, петчленен състав на първа колегия, решение № 4547/10.04.2018 г. по адм. д. № 7177/2017 г. на ВАС, петчленен състав на втора колегия и др. Разширително тълкуване на основанията за отмяна и включване на основание, свързано с практика на СЕС, създадена по реда на чл. 267 от ДФЕС, би противоречало на принципа на стабилитета на съдебния акт. Във всички случаи решенията на СЕС по преюдициални запитвания могат да бъдат съобразени при формиране на волята на съда при разрешаването на правния спор. Тези актове на СЕС обаче не могат да бъдат взети предвид в производството по чл. 237 и сл. АПК и да обосноват отмяна на влезли в сила решения, тъй като по този извънреден ред не се осъществява контрол върху тълкуването и прилагането на материалния закон. Следва да се има предвид и че новите обстоятелства от съществено значение за делото следва да не са били известни на страната. Решенията на СЕС по отправени преюдициални въпроси са източник на правото и подлежат на публикуване. Съобр. чл. 92 от процедурния правилник на СЕС съобщение, съдържащо датата и диспозитива на решенията и определенията на Съда, с които се слага край на производството, се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и от този момент, съобразно доктрината и съдебната практика, за третите лица се счита че е изпълнена презумпцията за узнаване на решението. Цитираното решение на СЕС е публикувано в бр. C 55/19.02.2011 г. в Официален вестник на ЕС, поради което именно от този момент решението следва да се счита за узнато от третите лица, респ. същото не попада и в хипотезата на новооткрито обстоятелство. По изложените аргументи не е новооткрито обстоятелство цитираното определение от 27.09.2011 г. по дело F-55/08 DEP на Съда на Публичната служба. За пълнота следва да се посочи и че цитираното решение на СЕС не покрива предмета на спора пред националния съд. Последното разглежда възможността за предоставяне на правна помощ на юридическо лице, което не може да заплати дължимите разноски по водене на дело и да си осигури процесуално представителство под формата на правна помощ, какъвто не е настоящият случай. С оглед на изложеното, искането за отмяна на решенията на основание чл. 239, т. 1 АПК, е неоснователно и следва да се отхвърли. За да е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, следва да е налице идентичност на страните и на предмета на спора. Молителят е посочил, че с решение № 5064/27.07.2018 г. по адм. д. № 6455/2017 г. на АССГ, КЕВР е бил осъден да заплати на – "Електроразпределение Север" АД сумата от 1356 лв. с ДДС, представляващи разноски за процесуално представителство за обжалване на НП № НП-202/31.01.2015 г. С решение № 1349/31.01.2019 г. по адм. д. № 12433/2018 г. на ВАС, трето отделение, съдът е отменил решението на АССГ и е приел, че не са налице причинени имуществени вреди. Цитираните решения не попадат в хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК, тъй като не противоречат на решението, чиято отмяна се иска. Те касаят постановяване на съдебен акт по идентичен случай, но свързан с отмяната на друго наказателно постановление – НП № 202/31.01.2015 г., поради което не е налице идентитет на спорния предмет. Противоречие между две съдебни решения има тогава, когато те се отнасят до един и същи спорен предмет, но го установяват различно, като различието е в диспозитивите относно съществуването или несъществуването на субективното право. Предметът на спора се предявява от страните, а отмяната на № НП-206/30.01.2015 г. (свързано с главния предмет на влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска) не е било свързано с предмета на иска по адм. д. № 6455/2017 г. на АССГ. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 4 от АПК. Останалите доводи в искането касаят приложението на материалния закон и не следва да се обсъждат в производството по глава XIV от АПК. В полза на ответника следва да се присъди претендираното адвокатско възнаграждение, платимо от молителя на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК което като претендирано в размер близък до минималния 600 (шестстотин) лева, и с оглед направеното възражение за прекомерност, не следва да се редуцира допълнително. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия