Решение № 3432 от 1.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12153/2024 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Районна здравноосигурителна каса- Бургас против Решение 8536 от 01.11.2024г. на Административен съд- Бургас по адм. дело 324/2024г. С него се отменя по жалба от "Р. 96" ЕООД, с ЕИК102817386, гр. Бургас, [улица], [адрес], Заповед РД25-130/25.01.2024г. на директора на РЗОК Бургас. Със заповедта се налага санкция на дружеството с управител П. К. С., притежател на разрешение 2217-1/08.11.2022г. за търговия на дребно с лекарствени продукти-собственик на аптека "Радикс", с адрес в гр. Бургас, к-с З., бл. [номер], за нарушение по чл. 8, ал.1, т. 6 от ИД 021837/10.01.2022г. във връзка с чл. 51, ал. 2 и ал. 3 от договор 021837/16.01.2024г. "финансова неустойка" по чл. 50, ал.1, т. 6, б. "а" от договор 021837/10.02.2022г. в размер на 50 лева за всяко от трите констатирани нарушения на цитираните по горе текстове. Поддържа се в касационната жалба, че решението е неправилно, като постановено при наличието на касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Повтарят се констатациите и доводите пред първата инстанция в мотивите към заповедта и констативен протокол. Ответникът, П. К. С., в качеството на управител и представляващ "Р. 96 ЕООД, чрез процесуален представител адвокат Хайк от АК - Бургас взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на страните, обжалваното съдебно решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружеството срещу цитираната заповед за налагане на санкциите. Възраженията са за незаконосъобразност с искане за отмяната й. Свеждат се до невъзможност при упражняване на дейността да се установяват факти в кръга на задълженията при отпускане на лекарства да се следи режимът на предписване и срока, за който се отпускат, поради недостатъци на използваната електронна система. Оспорва се спазването на процедурата за произнасяне от арбитражна комисия. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил заповедта. Установено е от приложената преписка, че са наложени санкции за нарушения, които не са описани с фактически състав каквото е изискването за тези санкционни производства. Прието е, че протокола за констатации е посочена и сума за възстановяване, което е несъвместимо с производството по издаване на заповед за налагане на санкция с производството по издаване на писмена покана. Решението е правилно. Производствата по издаване на заповед за налагане на санкции е санкционно, поради което правилата и принципите по установяване на нарушението и санкциите за него са уредени в закон и неспазването им е основание за отмяна на акта като незаконосъобразен. Установяването на нарушението се извършва с проверка, приключваща с констативен протокол. В този протокол следва да се опише и формулира нарушението от фактическа страна, въз основа на какви факти и доказателства за тях, да се формулира и юридически, в коя хипотеза на правна норма попада, какво е предвиденото наказание, неговото индивидуализиране по вид и размер. В настоящият случай са нарушени тези изисквания и съдът е извел обосновани изводи в тази връзка. Видно от констативния протокол се смесват констатациите, относими към установяване на нарушение и неоснователно получени суми. Правото на защита следва да е гарантирано в пълен обем с предоставяне на процесуални гаранции за упражняване на процесуалните права на сочения за нарушител с ясно, еднозначно и точно фактическо и юридическо формулиране на нарушението. Следва да се опише какво изискване съдържа хипотезата на правната норма, какво е установеното от фактическа страна и в какво се изразява несъответствието, ако е установено такова с конкретните факти и доказателства при проверката. Отбелязването, че е налице нарушение на правна норма или правило от индивидуалния договор или правна норма с описване на съдържанието им не е достатъчно, за да бъде проведено административно производство при спазване на служебното начало и установяване на всички факти от значение за разрешаване на спора. Вменените задължения на изпълнителя по индивидуалния договор и правната уредба, следва да бъдат детайлизирани с оглед особеностите на конкретния случай при констатиране на нарушение от компетентни за това лица, и е абсолютно изискване за гарантиране на законосъобразен административен акт. Предвид изложеното, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 700 лева за настоящето производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо и последно от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение