Решение № 9112 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9057/2012 г.

Решение № 9112 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9057/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Стефан Стефанов, в качеството му на процесуален представител на Иван Александров Дамянов, управител на "Соларис-2001" ООД, срещу решение № 241 от 14.05.2012 г. по адм. дело № 938 по описа за 2011 г. на административния съд - Велико Търново в частта, с която е изменен ревизионен акт № 04001100630 от 28.04.2011 г., потвърден с решение № 427 от 31.08.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново (сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново) и е определено задължение по ЗДДС, а именно за данък върху добавената стойност в размер на 78 937.70 лв. и лихва за забава в размер на 24 406.51 лв. Образувано е и по касационна жалба на Ангел Павлов Манов, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Велико Търново срещу същия съдебен акт в частта, с която е изменен ревизионния акт относно определено задължение за ДДС за сумата над 78 937.70 лв. до 201 958.20 лв., след приспадане на внесен данък, в размер на 197 883.48 лв. и лихва за забава за сумата над 24 406.51 лв. до 62 130.28 лв. за данъчен период м. 08.2008 г. и е отменен същия акт относно определеното задължение за корпоративен данък в размер на 55 210.01 лв. и лихва в размер на 12 532.43 лв. при установен финансов резултат за отчетната 2008 г. в размер на 552 100.07 лв. В касационните жалби са развити подробни съображения за неправилност на обжалваното решение в посочените части, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на такова по съществото му, а именно отмяна на целия ревизионен акт, респ. отхвърляне изцяло на жалбата срещу него. Претендират присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по първата касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново оспорва същата като неоснователна чрез становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Ответната страна по втората касационна жалба - "Соларис-2001" ООД не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените доводи, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество са неоснователни. Административният съд - Велико Търново е бил сезиран с жалба от "Соларис-2001" ООД срещу ревизионен акт № 04001100630 от 28.04.2011 г., потвърден с решение № 427 от 31.08.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново (сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново). Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗДДС за данъчен период м. 08.2008 г. и на ЗКПО за отчетната 2008 г., като са определени задължение за ДДС в размер на 201 958.20 лв., след приспадане на внесен данък, в размер на 197 883.48 лв. и лихва за забава за сумата в размер на 62 130.28 лв. за данъчен период м. 08.2008 г. и задължение за корпоративен данък в размер на 55 210.01 лв. и лихва в размер на 12 532.43 лв. при установен финансов резултат за отчетната 2008 г. в размер на 552 100.07 лв. В мотивите на съдебния акт правилно е установена фактическата страна по спора, като изрично съдът е приел, че спорът е правен, поради което е направил обстоен анализ на приложените материалноправни разпоредби от ЗДДС и ЗКПО, и съображения относно кредитирането или не на събраните доказателства, включително оценителната експертиза в ревизионното производство и съдебно-оценителната експертиза в съдебното производство. Обжалваното решение е правилно постановено. Не се спори, че има сключен договор от 10.03.2004 г. за прехвърляне правото на строеж от Александър Георгиев Дамянов на "Соларис-2001" ООД, в което дружество лицето е съдружник, както и договор за наем, сключен отново между физически и юридически лица от 1.04.2004 г. Правилно съдът е приел, че поради неспазване на изискванията по чл. 18 от ЗЗД, първият договор не е породил правни последици, поради което няма прехвърлено право на строеж на търговското дружество и построеното върху недвижимия имот по силата на чл. 92 от ЗС става собственост на физическото лице - собственик на УПИ. Правилно е прието също, че по силата на посочения договор за наем и конкретно от съдържанието му е видно, че той е такъв за бъдеща вещ - хотел, който ще бъде построен до 31.08.2008 г., като за търговското дружество е възникнало задължение за осъществяване на строителство, като разходите за това на обекта са за сметка на дължащия се наем за срок от 20 години. Налице е бартер на услуги, т.е. две доставки на услуги, като данъкът е станал изискуем и на основание чл. 86, ал. 1, във връзка с чл. 130, чл. 25, ал. 2 и чл. 26, ал. 7 от ЗДДС, жалбоподателят - търговското дружество е следвало да начисли ДДС в посочения от административния орган размер. Основните спорни моменти са два - кога е възникнало данъчното събитие и какъв е размерът на пазарната цена по всяка една от двете бартерни доставки на услуги. Според настоящия съдебен състав точни са съображенията на първоинстанционния съд, че в случая следва да се приложи чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, а не чл. 25, ал. 3, т. 6, във връзка с чл. 9, ал. 2, т. 4 от ЗДДС, каквато е защитната теза на жалбоподателя, сега и касационен жалбоподател - търговското дружество. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 4 от ЗДДС за доставка на услуга се смята и извършването на услуга от държател/ползвател за ремонт и/или подобрение на нает или предоставен за ползване актив, а съгласно чл. 25, ал. 3, т. 6 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата на фактическото връщане на актива или с ремонта и/или подобрението при прекратяване на договора или преустановяване на ползване на актива. Търговското дружество е строило върху чужд имот, като собственика на същия е станал и собственик на построената в имота сграда. Освен това дружеството не е било наемател или ползвател на земята, поради което не е налице данъчния състав на чл. 9, ал. 2, т. 4 от ЗДДС. Предметът на договора за наем е ползването на бъдеща вещ, поради което не е налице и данъчния състав на чл. 25, ал. 3, т. 6 от ЗДДС. По делото не е било спорно обстоятелството, че двете доставки са в условия на бартер, като съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗДДС, в приложимата към м. 08.2008 г. редакция данъчното събитие възниква на датата на по-ранната от доставките. Тук е налице известно разминаване между мотивите на ревизиращия орган, според който това е датата на завършване на действията по построяването на сградата и получаването на удостоверение за въвеждането й в експлоатация № 63.1/12.08.2008 г., а според съда това е датата на отдаване на хотела под наем, като това се явява възможно от момента на въвеждането на сградата в експлоатация. Очевидно е, че при договор за наем на бъдеща вещ, възможността за неговото изпълнение ще бъде възможна към датата на възникването на същата, по време и възможност тя да бъде използвана според договореното между страните. На основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъкът е станал изискуем на 12.08.2008 г. По повод втория спорен момент относно определената пазарна цена, респ. размера й, което се обуславя от използването на методите, уредени в наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, първоинстанционният съд се е позовал изключително на изслушаната пред него съдебно-оценителна експертиза, която той е кредитирал като обоснована според него и като неоспорена. Същевременно коректно и последователно е обсъдил и заключението на оценителната експертиза по чл. 60 от ДОПК. Последната експертиза е изготвена по метода на чистата стойност на активите (вещната стойност, както а записано в нея), която не се съдържа сред методите по § 10 от ДОПК, а съдебната експертиза се е позовала на метода на увеличената стойност, като са ползвани и данните относно действително направените разходи в счетоводството на дружеството, поради което е по-обективна от другата, при която са използвани средни цени за периода, а не действително извършените разходи. Точен е аргумента на съда, че независимо, че в договора за наем не са посочени конкретни параметри относно извършването на строителството, респ. такива не са уговорени, но това не рефлектира върху преценката за фактурираните разходи във връзка със строителството, които формират себестойността на същата, преценена от вещото лице. Данъчната основа е в размер на 414 927.13 лв., при което е начислен ДДС размер на 82 985.42 лв., като след приспадане на прихванат ДДС възлиза на 78 937.70 лв., като размерът на лихвата е 24 406.51 лв. Правилно е и решението на съда в частта относно облагането по реда на ЗКПО, понеже в хода на ревизията е приложен чл. 78 от ЗКПО, поради което следва да се увеличи финансовия резултат. С оглед приетото по-горе, това става със сумата 414 927.13 лв., като се намали със сумата от 360 806.20 лв. (разходи на дружеството по сметка 207), респ. финансовият резултат се преобразува и се определя данъчен финансов резултат - данъчна загуба в размер на 42 763.80 лв., а дължимият корпоративен данък ще е в нулев размер. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на страните не се дължат съдебни разноски, като на приходната администрация са присъдени такива в първоинстанционното производство, което е в съответствие с чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение