Решение № 4028 от 21.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14493/2011 г.

Решение № 4028 от 21.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14493/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба и допълнителна такава на Мунтазар Абдулах Наджм, гражданин на Ирак срещу решение № 4220 от 26.09.2011 г. по адм. д. № 6506/2011 г. на Административен съд София - град с доводи, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, и затова следва да бъде отменено със законните последици. Счита, че постановеното решение не съответства на Решението от 17.02.2009 г. на съда на Европейските общности по преюдициално запитване във връзка с чл. 15, ал. 1, б. "в" във вр. с чл. 2, б. "д" на Директива 2004/2009 г. Иска се отмяна на решението. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Решението на Административен съд София град е правилно и обосновано, като при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 от АПК, които да налагат отмяната му. Първоинстанционният съд е постановил решението, въз основа на събраните и обсъдените по делото доказателства и при спазване на процесуалните правила. Правилни са направените от съда изводи, че административният акт е издаден от компетентния орган, в кръга на правомощията му, с необходимата мотивировка, както и относно правилното приложение на материалния закон. С посоченото решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Мунтазар Абдулах Наджм, гражданин на Република Ирак, срещу решение № 376/05.07.2011 г. на Председателя на Агенцията за бежанците при Министерски съвет на Република България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат както се посочи, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. По делото е установено, че касаторът е напуснал Ирак през ноември 2009 г. и заминал легално в Сирия, защото получил заплашително писмо подхвърлено в двора на къщата му. В писмото се съдържала заплаха за живота му и било подписано от организацията Армия на Махди. Една седмица по-късно бил обект на нападение, като е стреляно срещу него. Впоследствие се върнал необезпокояван в Ирак, а след това заминал легално с виза в Турция. В България влязъл нелегално Правилно Административен съд София - град приема, че представената бежанска история е неправдоподобна и противоречива. В проведеното с него интервю дава различни обяснения, в същото време е установено, че не владее английски език поради което не би могъл да бъде координатор на дейността на вестника "Ал Расет Ал Джедид", в който е работил при срещи и интервюта с американски офицери. Впоследствие обяснява, че не пишел статии, а само координирал дейността на вестника, други вестници и журналисти. Причината да напусне Ирак е подхвърленото писмо. Не е имал взаимоотношения с официалните власти, не е преследван по етнически или религиозни причини. От материалите по делото се установява, че по отношение на касатора не са налице основателни опасения за сигурността и правата му, както и няма никакви данни да е бил обект на посегателства в Ирак. Същият е напускал Ирак и се връщал в страната си безпроблемно. По тези съображения, жалбата в частта относно отказа за предоставяне статут на бежанец е неоснователна и правилно е отхвърлена. В случая решаващия съд правилно е тълкувал и разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в", вр. с чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО за установяване на минимални стандарти относно условията, на които трябва да отговорят гражданите на трети страни или лица без гражданство, за да кандидатстват за статут на бежанец или закрила и обосновано е приел, че в Ирак не е налице "безогледно" насилие. Предприети са мерки от правителството на Ирак за подобряване на сигурността в страната, като възникват ограничени инциденти, които на са в състояние да предизвикат масов ефект на "безогледно" насилие. При тези данни по отношение на касатора не са налице обстоятелства, които може да породят основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. От друга страна, в Ирак няма "безогледно" насилие, за да е налице заплаха за неговия живот, сигурност и свобода по смисъла на чл. 9 от ЗУБ, както и не са налице обстоятелства за опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В съответствие със събраните доказателствата и установеното фактическо положение председателят на ДАБ при МС правилно е отказал на касатора да му предостави както статут на бежанец така и хуманитарен статут. Административният съд като е приел, че оспорваната заповед е законосъобразна е постановил решението си в съответствие с материалния закон, поради което, атакуваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК. По изложените съображения Върховния административен съд, трето отделение