Решение № 2364 от 28.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12028/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба и частна жалба на Л. Минева - Бакалова от гр. Стара Загора, подадени чрез процесуалния представител адв. Цонева, срещу Решение 364 от 01.11.2023 г., постановено по адм. дело 393/2023 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата й с искане за обявяване нищожността на заповед 10-00-216/31.01.2023 г. на кмета на Община Стара Загора в частта й за имот с идентификатор 68850.513.6833, представляващ УПИ ХI 6168, кв. 809, имот с идентификатор 68850.513.6834, представляващ УПИ ХII 6168, кв. 809, имот с идентификатор 68850.513.6937, представляващ УПИ ХVI -6715, кв. 804 и имот с идентификатор 68850.513.6917, представляващ УПИ VIII 6169, кв. 816 по плана на гр. Стара Загора, както и е оставена без разглеждане жалбата й против заповед 10-00-216/31.01.2023 г. на кмета на Община Стара Загора в останалата й част, като недопустима. В касационната жалба и частната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно приема, че заповедта не е нищожна, доколкото основанието за нищожност е тежно нарушение на материалния закон, приравняващо акта до изцяло лишен от законова опора. Излагат се доводи по същество относно нищожността на заповедта в оспорената й част. Възразява се също така, че неправилно съдът приема, че жалбата в частта, с която се иска да се отмени оспорената заповед като незаконосъобразна, е просрочена. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се прогласи нищожността на оспорената заповед, както и да се върне делото на друг състав за продължаване на съдопроизводствените действия по първоинстанционната жалба в частта й, с която се иска отмяна на заповедта, като незаконосъобразна. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът кмета на Община Стара Загора, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложени по делото писмени възражения, отговор и становище, чрез процесуалния си представител юрк. Кузманова, оспорва касационната и частната жалби и изразява становище за тяхната неоснователност. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и частната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба и частната жалба за допустими, като подадени от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 от АПК. Разгледани по същество касационната жалба и частната жалба са неоснователни. Производството пред Административен съд Стара Загора е образувано по жалба на Л. Минева - Бакалова срещу заповед 10-00-216/31.01.2023 г. на кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл. 135, ал. 5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във вр. чл. 134, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 2 от ЗУТ, е наредено служебно да се изработи проект за изменение на подробен устройствен план /ПУП/ план за застрояване /ПЗ/, одобрен с решение 283/28.06.2012 г. на Общински съвет Стара Загора, в посочен обхват и при съобразяване с устройствените характеристики на същата територия по действащия Общ устройствен план /ОУП/, приет с решение 1115 от 28.09.2017 г. на Общински съвет Стара Загора. С нотариален акт за доброволна делба 78, том І, рег. 893, дело 61 по описа за 2016г., договор за доброволна делба, вписан под 54, том V, рег. 5161/2016 г. и договор за доброволна делба 83, том III, рег. 3553/2015 г. жалбоподателката се легитимира като собственик на УПИ ХI 6168, кв. 809 /имот с идентификатор 68850.513.6833/, УПИ ХII 6168, кв. 809, /имот с идентификатор 68850.513.6934/, УПИ ХVI -6715, кв. 804 /имот с идентификатор 68850.513.6937/ и УПИ VIII 6169, кв. 816 /имот с идентификатор 68850.513.6917, поради което и доколкото тези имоти са включени в териториалния обхват на заповедта, съдът приема жалбоподателката за легитимирана да обжалва на основание чл. 131, ал. 2, т. 1, във вр. ал. 1 от ЗУТ, заповедта в частта относно притежаваните от нея имоти с искането й за нищожност на административния акт. По отношение оспорването на процесната заповед с искане за нейната отмяна като незаконосъобразна съдът приема, че това право на жалбоподателката е преклудирано и в тази част жалбата e оставена без разглеждане като недопустима. Прието е от съда, че в случая съобщаването на оспорената заповед е извършено по реда на чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ, във вр. с чл. 135, ал. 7 и чл. 136, ал. 1 от ЗУТ - обявена е на заинтересованите лица на 31.01.2023 г. чрез поставено съобщение на таблото за обявления на Община Стара Загора, както и с обявление, публикувано на интернет страницата на Община Стара Загора. Според съда от датата 31.01.2023 г. е започнал да тече и срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ за оспорване на процесната заповед, поради което подадената от жалбоподателката жалба с вх. 3766/29.06.2023 г. с искане за отмяна на заповедта, като незаконосъобразна се явява вече преклудирано, поради просрочие. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата в частта, с която е направено искане за обявяване нищожността на процесната заповед, като е приел, че актът е издаден от материално и териториално компетентен орган кметът на Община Стара Загора при упражняване на законово регламентираните му правомощия по чл. 135, ал. 5 от ЗУТ и местонахождението на квартала в гр. Стара Загора, както и в предвидената от закона писмена форма с изложени фактически и правни мотиви, като мотиви са изложени и в техническото задание и скицата - предложение. Съдът приема, че в хипотезата на чл. 135, ал. 5 от АПК не е необходимо административният орган да е сезиран с искане от трето лице, като достатъчно е да са налице съществени промени в обществено-икономическите и устройствените условия, при които е бил съставен планът в случая налице е изменение на ОУП на Стара Загора в частта му засягаща кв. Бедечка, което е законовата предпоставка за изменението на ПУП, респективно за издаването на оспорената заповед на кмета на Община Стара Загора. Според съда нарушенията на административно - производствените правила, дори и да са от категорията на съществените такива, не могат да опорочат оспорения акт до степен на нищожност, поради което възраженията на жалбоподателката в тази им част с оглед предмета на делото, не следва да бъдат обсъждани в настоящото съдебно производство, а и при условие, че разпореденото изработване на проект за ПУП е в хипотезата на чл. 135, ал. 5 от ЗУТ служебно, при наличие на някое от основанията по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, очевидно сочените като нарушени процесуални правила и изисквания за инициирането, образуването и провеждането на производството и участието на заинтересованите лица, са неприложими в случая. За неоснователни съдът приема оплакванията, че обжалваната заповед противоречи на влязлото в сила решение 343/27.08.2020 г., постановено по адм. дело 488/2019 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което се отменя Решение 2349 по протокол 45/27.06.2019 г. на Общински съвет - Стара Загора, с което е одобрена проект за ПУП изменение на план за регулация и план за застрояване на територията на кв. Бедечка по плана на гр. Стара Загора, в частта за имотите, собственост на жалбоподателката, доколкото с това решение не се постановява разрешаване за застрояване на тези имоти, а същите остават съгласно предназначението предвидено в плана от 2012 г., което обаче противоречи на приетия ОУП от 2017 г., поради и което не съществува законова пречка за изменение на ПУП в условията на чл. 135, ал. 5, във вр. с чл чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Въз основа на това съдът е обосновал извод, че не са налице основания за прогласяване нищожността на оспорената заповед, която е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, с възможен предмет и определяеми адресати. Решението е валидно, допустимо и правилно в частта, с която е отхвърлена жалбата с искане за прогласяване нищожността на оспорената заповед. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба в тази й част, като правилно е приел, че не са налице пороци по смисъла на чл. 146 от АПК с тежест, която да обоснове извод за нищожност на заповедта в частта относно УПИ ХI 6168, кв. 809, УПИ ХII 6168, кв. 809, УПИ ХVI -6715, кв. 804 и УПИ VIII 6169, кв. 816. В АПК не се съдържат изрични разпоредби относно пороците, които водят до нищожност на административните актове. Безспорният критерий за нищожен административен акт е когато е издаден от некомпетентен орган, а настоящият случай не е такъв. В правната теория, а и в съдебната практика, е възприето също така, че нищожността или унищожаемостта на административните актове се очертава и от степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност. Нищожен е акта в случаите, когато разкрива толкова тежък порок, че е негоден да породи правните си последици, като например освен липсата на компетентност е и липса на форма или липсата на волеизявление. Нищожните административни актове не пораждат и никога не могат да породят правните последици, към които са били насочени, а пороците им са толкова сериозни, че не могат да бъдат санирани. В процесния случай не се откриват такива пороци. Правилно първоинстанционният съд приема, че процесната заповед е издадена от компетентен орган кмета на община Стара Загора, съгласно чл. 135, ал. 5 от ЗУТ, тъй като предвид териториалния обхват на разработката същата не попада в хипотезата на чл. 124а, ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ. При издаване на процесната заповед е била спазена и изискуемата форма, поради и което не е налице порок във формата, водещ до нищожност на акта. Не се установява по делото също така при издаване на административния акт да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да доведат до липса на волеизявление и да са основание за неговата нищожност, както и правилно приема административният съд. В тази връзка правилен е извода на съда, че доколкото със заповедта е разпоредено изработването на проект за изменение на действащия подробен устройствен план служебно в съответствие с чл. 135, ал. 5 от ЗУТ, то в тази хипотеза искане от лицата, посочени в чл. 131 от ЗУТ, не е необходимо. Настоящата съдебна инстанция намира също така, че се явяват и неоснователни доводите на касационния жалбоподател, че при постановяване на заповедта са допуснати нарушения на материалния закон, водещи до нейната нищожност. За да обуслови нищожност, а не унищожаемост, противоречието на административния акт с материалния закон следва да е дотолкова съществено, че да е приравнимо на пълна липса на условията /предпоставките/ за издаване на акта, той да е изцяло лишен от законово основание или да е недопустимо издаването на акт със същото съдържание. Конкретната заповед не е засегнато от пороци със съпоставима тежест, като тя не поражда нетърпими от правния ред последици. С оспорената заповед е наредено служебно да се изработи проект за изменение на ПУП ПЗ, допустимо по силата на чл. 135, ал. 5 от ЗУТ, т. е. актът е издаден на предвидено в закона правно основание. В тази връзка следва да се има предвид, че няма пречка да бъде допуснато действащият ПУП да бъде изменян само в частта на ПР или само в частта на ПЗ, като акт с такова съдържание е допустим. Доколко в тази процедура се постановява акт, който следва да определи само най-общите условия за предстоящото изменение на действащия ПУП, то останалите съображения на касатора, свързани с конкретни изисквания към проекта за изменение на ПУП ПЗ, включително и дали е възможно такова изменение на плана, са извън предмета на настоящото производство и следва да бъдат обсъдени в производството по оспорване на крайния, приключващ административната процедура акт, с който се одобрява проекта за изменение на ПУП, ако такъв акт бъде издаден. С оспорената заповед не се нарушават също така императивни норми с характер на основни правни принципи, както и в случая липсват данни, от които да се приеме, че с издаването на заповедта се преследва цел, несъвместима със законовата, сочеща на превратно упражняване на власт. Правилно съдът приема още, че в случая не е налице и хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК - процесният акт не е в противоречие с решение 343/27.08.2020 г. по адм. дело 488/2019 г. по описа на Административен съд Стара Загора, доколкото за процесните имоти остава действащото предвиждане по плана от 2012 г., отреждащ смесена устройствена зона за обществено и делово обслужване и жилищно застрояване, което е несъответно на предвиждането по действащия за процесната територия ОУП на гр. Стара Загора от 2017 г. за паркове, градини и озеленяване. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че решението на Административен съд Стара Загора в частта, в която е отхвърлена жалбата с искане за прогласяване нищожността на заповед 10-00-216/31.01.2023 г. на кмета на Община Стара Загора в частта относно УПИ ХI 6168, кв. 809, УПИ ХII 6168, кв. 809, УПИ ХVI -6715, кв. 804 и УПИ VIII 6169, кв. 816 по плана на гр. Стара Загора, кв. Бедечка, е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила в тази му част. Правилно е решението и в частта, с която се оставя без разглеждане жалбата срещу заповед 10-00-216/31.01.2023 г. на кмета на Община Стара Загора в останалата й част. В тази си част съдебното решение е изключително непрецизно, но съобразявайки изложеното в мотивите, следва да се приеме, че съдът оставя без разглеждане, както жалбата по отношение на всички имоти с изключение на тези, притежавани от жалбоподателката, така и жалбата по отношение на доводите за незаконосъобразност на заповедта и искането за отмяна на същата в частта на УПИ-та, собственост на жалбоподателката. Законосъобразно съдът приема, че за жалбоподателката е налице правен интерес от оспорване на заповедта само в частта, засягаща собствените й имоти, в която й част само се явява допустима жалбата й, независимо от изложените основания. Правилен е и извода на административния съд, че жалбата по отношение унищожаемостта на административния акт е просрочена. Редът за разгласяване по чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ, приложим в конкретния случай на основание чл. 135, ал. 7 от ЗУТ, е специален и представлява изключение от общото правило за съобщаване на административните актове чрез нарочно писмено съобщение до заинтересованите лица по чл. 131 от АПК. Съгласно чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ решенията на общинския съвет и заповедите на кмета на общината по чл. 124 и чл. 124а се разгласяват с обявление, което се поставя на определените за това места в сградата на общината, района или кметството, както и на други подходящи места в съответната територия - предмет на плана, и се публикуват на интернет страницата на общината. Настоящата съдебна инстанция приема, че по делото са били представени доказателства, че процесната заповед е била редовно съобщена на заинтересованите лица по начините, изрично установени в чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ чрез обявление, поставено на определеното за това място в сградата на Община Стара Загора, на територията на парк Бедечка и чрез публикация на интернет страницата на общината, на датата 31.01.2023 г. Действително, от приложената по делото административната преписка се установява, че общинската администрация е съставила само констативни протоколи, удостоверяващи поставянето на обявленията, без да са ангажирани доказателства, от които да е видно на коя дата поставените обявления са свалени от съответните места. Това обстоятелство обаче в конкретния случай не променя извода на съда за просрочие на жалбата в частта, с която се иска отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Това е така, тъй като от една страна надлежното удостоверяване на датата на премахване на обявлението е релевантно обстоятелство, удостоверяващо период от време, в който заинтересованите лица са могли да се запознаят с акта и реализират възможността си да се уведомят за издадената заповед в срока, в който могат да подадат жалба. В този смисъл по делото са налице доказателства, представени от самата жалбоподателка с молба от 07.08.2023 г., че и към този момент процесната заповед продължава да бъде публикувана на интернет страницата на общината, което обстоятелство по безспорен начин доказва, че заинтересованите лица са имали възможност в срока за обжалване да се запознаят със заповедта и реализират правото си на жалба, какъвто е и смисъла на удостоверяването на свалянето на съответното уведомление. По делото е приложен и снимков материал, удостоверяващ действителното обявление на заповедта на таблото за съобщения на Община Стара Загора, като по отношение разгласяването с поставяне на други подходящи места в района на плана в случая на територията на парка Бедечка, следва да се има предвид, че то е акцесорно и липсата на изпълнение на това условие не опорочава и не нарушава предвидения в закона начин на оповестяване на заповедта. Дори и обаче в конкретния случай, след изтичане на изискуемия по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ 14-дневен срок, в който лицата са имали възможност да се запознаят със заповедта и да подадат жалби, да се приложи максимално допустимият срок за оспорване по чл. 140, ал. 1 от АПК, предвид на това, че в заповедта не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, то депозираната пред съда на 29.06.2023 г. от Л. Минева Бакалова жалба срещу заповедта с искане за отмяна като незаконосъобразна, се явява просрочена. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,