Решение № 4603 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 387/2010 г.

Решение № 4603 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 387/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Варна срещу Решение № 2010/26.11.2009 г., постановено по адм. д. № 1951/2009 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменен мълчалив отказ за заплащане на "Пристанище Варна" ЕАД на претендирана законна лихва за забава върху възстановени митни сборове и лихви по митни сборове общо в размер на 7 844, 59 лв., като вместо това е постановил, че за възстановените митни сборове и лихви по митни сборове общо в размер на 7 844, 59 лв. се дължи на "Пристанище Варна" ЕАД законна лихва за забава общо в размер на 3871, 95 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменително основание чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения касаторът излага досежно неправилно приетото от съда обстоятелство, че производството не е по реда на чл. 214, ал. 2 от ЗМ, а по реда на чл. 219а от ЗМ. По същество счита, че ако се дължат лихви, то началния срок е датата на влизане в сила на съдебните решения. На следващо място излага доводи, досежно неправилно определяне на лихви, върху лихвите по митните сборове. Моли да бъде отменено обжалваното решение. Ответника по касационната жалба "Пристанище Варна" ЕАД не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК, а разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по оспорване на мълчалив отказ по искане от "Пристанище Варна" ЕАД за заплащане на законна лихва за забава върху възстановени митни сборове и лихви по митни сборове. Основанието за подадената от "Пристанище Варна" ЕАД молба за възстановяване на недължимо платени митни сборове и лихви по същите е отмяна на ППСПДВ на митнически органи с влезли в сила съдебни решения. За да отмени мълчаливия отказ и да определи, че за възстановените митни сборове и лихви върху тях общо в размер на 7 844, 59 лв. се дължи законна лихва за забава в размер на 3871, 95 лв., съдът е приел, че е приложима специалната разпоредба на чл. 219а, изр. второ от Закона за митниците, в която като база за начисляване на законната лихва са посочени "недължимо заплатени суми", в които следва да се приеме, че са включени както платените митни сборове, така и заплатените лихви върху тях, определени като задължение с отменения с влязло в сила съдебно решение ППСПДВ. Решението е правилно. От данните по делото се установява, че с решение по адм. д. № 1464/2005 г. на Варненския окръжен съд, оставено в сила с решение по адм. д. № 13056/2008 г. на Върховния административен съд, е отменено ППСПДВ № 101/10.05.2005 г. на началника на Митница Варна, с което на "Пристанище Варна" ЕАД са определени мито и ДДС в общ размер на 11 322 лв., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на съответната митническа декларация за внос до окончателното заплащане на сумите. Видно от представените платежни нареждания, на 21.09.2005 г. "Пристанище Варна" ЕАД е внесло по сметка на Митница Варна сумата 7077 лв. мито и лихви върху това задължение в размер на 767, 59 лв. С Решение № 72/15.05.2009 г. началникът на Митница Варна е възстановил на "Пристанище Варна" ЕАД Варна внесеното мито в размер на 7077 лв. и внесените лихви върху митото в размер на 767, 59 лв., които са внесени в приход на бюджета от дружеството молител по отменения с влязло в сила съдебно решение ППСПДВ. Митническият орган не се е произнесъл по искането за законните лихви върху възстановените суми. Процедурата по възстановяването на митни сборове е регламентирана в глава 28 от Закона за митниците, чл. 214 - чл. 219а , като чл. 219а ЗМ урежда регламентация само относно дължимостта на лихвите. В първото изречение на разпоредбата е предвидено, че за възстановените митни сборове не се дължат лихви. Изречение второ на същата разпоредба предвижда, че в случаите, когато митните сборове са определени с незаконосъобразен акт на митническите органи, недължимо заплатените суми се връщат със законната лихва. Във всички случаи, в това число и при незаконосъобразно определени с митнически акт задължения, редът за възстановяване е по чл. 214 от ЗМ. Правилно е прието от съда, че на основание чл. 219а, изр. второ от Закона за митниците на "Пристанище Варна" ЕАД се дължи възстановяване на лихви върху възстановените суми, които са недължимо платени и те са: "мито и лихви върху тях". Приложимостта на разпоредбата се обосновава с обстоятелството, че процесното ППСПДВ е отменено като незаконосъобразно от съдебните инстанции при тяхното обжалване поради нарушаване на материалноправни норми. Правилно е прието от съда, че случаят касае плащане на суми, които са недължими към момента на плащането, тъй като не е бил налице фактическия състав па ЗМ за възникване на задължението за плащане, поради незаконосъобразността на акта на митническата администрация. Съгласно разпоредбата на чл. 219а, изречение второ от Закона за митниците, в случаите, когато митните сборове са определени с незаконосъобразен акт на митническите органи, недължимо заплатените суми се връщат със законната лихва. От редакцията на текста следва, че сумите следва да се възстановят с лихви, които се начисляват както върху платеното мито, така и върху платените лихви върху митото. В текста на разпоредбата се посочва "недължимо заплатени суми", т. е. законодателят от една страна е посочил, че митните сборове следва да са определени по незаконосъобразни митнически актове, а от друга страна волята, обективирана в нормата е да се върнат "недължимо заплатените суми" със законната лихва. Неоснователно е оплакването на касатора относно дължимостта на лихви върху лихвите, които са заплатени въз основа на незаконосъобразен митнически акт. От тълкуването на разпоредбата на чл. 219а, изр. второ от ЗМ следва изводът, че законът борави с общото понятие "недължимо платените суми", като не прави разграничение дали те са главница или лихви, от което следва, че в този случай лихва за забава се дължи върху всяка една от недължимо заплатени суми, в това число и върху лихвите за забава. Доколкото нормата на чл. 219а, изр. второ от ЗМ е специална, тя има приоритет пред общите норми, в това число и тези, установяващи принципа за недължимост на лихва върху лихва. Неоснователен е касационния довод във връзка с приложение на чл. 175, ал. 3 от ДОПК. Цитираната разпоредба се съдържа в дял IV-ти на ДОПК "Събиране на публични вземания" и касае дължимостта на лихвите върху главницата при забавено, дължимо от данъчния субект задължение. В случая разпоредбата е неотносима. Правилни и обосновани са изводите на съда относно началният момент на лихвите върху подлежащите на възстановяване на суми. Актът, с който са определени съответните митнически задължения, подлежащи на връщане, е незаконосъобразен още от момента на неговото издаване, а не от моментът на обявяването му за такъв с влязло в законна сила съдебно решение. Поради това заплатените по този акт суми са недължимо платени в момента на тяхното плащане, от което следва логически, че при възстановяването им началният момент на лихвата за забава е от момента на заплащането им. В тази насока е неоснователен касационния довод, че отмяната на акта влиза в сила от датата на влизане в сила на съдебното решение, тъй като недължимостта на плащането е към момента на внасянето на сумите въз основа на отменения незаконосъобразен акт и началният момент за начисляване на лихвите е свързан с момента на влизане в сила на отменителното решение . В касационната жалба не се излагат доводи за неправилно определен размер на дължима лихва, определена от съда ползвайки програма-калкулатор, поради което по отношение на определения размер настоящата инстанция приема, че решението е правилно. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 211, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,