Решение № 5148 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2761/2010 г.

Решение № 5148 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2761/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ" ЕАД -със седалище- гр. Пловдив, представлявано от изпълнителния директор Борислав Климентов Петков, срещу решение № 338 от 18.11.2009 г, постановено по адм. дело № 444 по описа за /2009 на Административен съд - Стара Загора. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Релевиран е и довод за неправилно присъден размер на разноски на ответника, който не бил съобразен с минималния размер по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, а и ответникът не бил защитаван от адвокат. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение, отменяване на отказа на кмета на община Гълъбово, обективиран в Писмо изх. № 26-00-258/12.08.2009 г./ в жалбата- с грешно посочена дата- 12.08.2000 г./ на кмета на община Гълъбово за издаване на заповед по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ, или връщане на преписката за ново произнасяне от административния орган с указания за издаване на административния акт, алтернативно-изменяване на решението в частта на присъдените разноски съобразно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лева. В о. с. з. на ВАС чрез процесуален представител юрк. Гълъбова поддържа жалбата, претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът -кметът на община Гълъбово не изпраща представител, в писмено становище оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът законосъобразно преценил, че бързият административен способ чл. 34 от ЗСПЗЗ за защита на правото на собственост върху земеделските земи следва да се осъществи когато се касае за земеделска земя, по отношение на която е възстановено правото на собственост и която се ползва без правно основание. Обосновава извод за законосъобразност на решението с довода, че оспорващото дружество не е било активно легитимирано да търси защитата по чл. 34 ЗСПЗЗ, тъй като е купило имотите от дружество, което се е легитимирало в нотариално производство като собственик въз основа на предходни нотариални актове за покупко-продажба, поради което в случая не се касае за собственик с възстановено право на собственост и съответно не е налице право на иницииране на производството пред кмета. Посочва, че отказа на кмета е законосъобразен, а липсата на реквизити - наименование на акта и указание за реда за обжалване, не водят до извод за незаконосъобразност. Намира решението за законосъобразно и в частта за разноските, предвид чл. 143, ал. 4 от АПК, приложения договор за правна защита и липса на направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежнолегитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Производството пред Административен съд Стара Загора е образувано по оспорване на отказа на кмета на община Гълъбово, обективиран в Писмо изх. № 26-00-258/12.08.2009 г. за издаване на заповед по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, с която да разпореди принудително изземване на земеделски земи -имоти с № № 076013, 108005, 124001, 148006, 156043, 181005, 212002, 212009 в землището на гр. Гълъбово и с № № 044038, 044051, 119021, 123029 в землището на с. Мъдрец, за които заявителят по Искане вx. N B-3524 от 17.06.2009 г, след изискване от страна на кмета с писмо изх. № 94-И-25/07.07.2009 г. на доказателства за собственост, се е легитимирал като собственик с нотариален акт № 195, том III, рег. № 4660 по н. дело № 595/2007 г., нотариален акт № 194, том III, рег. № 4659,н. дело № 594/2007 г. и нотариален акт № 196, том III, рег. № 4661, н. дело № 596/2007 г. Тъй като в искането на оспорващото дружество не са били посочени лицата, за които се претендира, че ползват имотите без правно основание, кметът, след образуване на административното производство, с посоченото по-горе писмо изх. № 94-И-25/07.07.2009 г./л. 20 от делото/ указал на жалбоподателя, че е необходимо не само да бъдат представени копия на документи за собственост и скици на имотите, чието изземване се иска, но и да бъдат посочени лицата, които "неправомерно владеят имотите". В отговор на това писмо дружеството представило посочените по-горе 3 броя нотариални актове, но отказало с нарочно писмо с изх. № 439/23.07.2009 г./л. 21 от делото/ да представи актуални скици на имотите . Отново не посочило лицата, за които се претендира, че ползват без правно основание процесните имоти. Така възпрепятствало кмета да събере доказателства за наличие на кумулативните предпоставки за издаване на административния акт. С оспореното писмо изх. № 26-00-258/12.08.2009 г. кметът на община Гълъбово уведомил жалбоподателя, че отказва издаване на заповед за изземване по чл. 34 от ЗСПЗЗ на осемте имота в землището на гр. Гълъбово и четирите в землището на с. Мъдрец с мотиви, че липсват доказателства за неправомерност на владението. Съдът отхвърлил жалбата на "ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ' ЕАД - гр. Пловдив, против този отказ на кмета за издаване на заповед по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ. Изложил мотиви, че оспорения отказ е законосъобразен. За да стигне до този правен извод съдът приел, че в настоящия случай оспорващото дружество е възпрепятствало компетентния да издаде заповедта административен орган да събере доказателства относно наличие на кумулативните предпоставки за издаване на административния акт, както и че то не е собственик с възстановено право на собственост на земеделски имоти, а приобретател на тези имоти, видно от нотариални актове № № 194/2007 г., 195/2007 г. и 196/2007 г., установяващи, че "Омега Агро Инвест" ЕАД е закупило от "Витис Агро" ЕООД земеделските имоти - ниви, по отношение на които е поискано от кмета на община Гълъбово да издаде заповед по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ. От безспорно установеното по делото обстоятелство, че жалбоподателят е приобретател на процесните имоти по силата на сключен договор за покупко - продажба, съдът приел, че той не е лице с възстановено право на собственост върху земеделски имоти и че не попада в кръга на лицата с право да ползват облекчената и бърза процедура, регламентирана в чл. 34 от ЗСПЗЗ. Обосновал извод, че той не е от кръга на лицата, на които те са били реституирани, поради което не е активно легитимиран да иска издаване на заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ. Допълнил съображенията си с обстоятелството, че жалбоподателят е сезирал с искане Кмета на Община Гълъбово, който е материално и териториално компетентният административен орган да издаде заповед по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, но съгласно тази норма, само по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. От систематичното място на разпоредбата в реституционния закон за възстановяване собствеността върху земеделски земи извел извод, че с това производство законодателят е установил бърз административен способ за възстановяване нарушени собственически права на собственици с възстановено право на собственост по реда на земеделската реституция и че нормата намира ограничено приложение- само по отношение на собственик на земеделски имоти, за който правото на собственост е възстановено по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, какъвто дружеството не е. Изложил съображения, че тъй като то придобило собствеността върху имотите чрез покупко-продажба, то следва да търси защита срещу евентуално нарушените си права по общия исков ред, а не с издаване на административна заповед. За него, като купувач на земеделски имоти, не е предвидено право за иницииране на облекченото a!дминистративно производство по чл. 34 от ЗСПЗЗ, т. е. за него липсва активна легитимация за иницииране на производството, откъдето извел извод за законосъобразност на отказа на административния орган да уважи така направеното искане. На това основание съдът отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Обоснован и законосъобразен е извода на съда, че административния орган не е допуснал нарушение на материалния закон. Неоснователно е възражението, че съдът неправилно приложил нормата на чл. 34 от ЗСПЗЗ. В изпълнение на задължението на касационния съд съобразно чл. 218, ал. 2 АПК да провери решението за съответствие с материалния закон, и с оглед наведените основания, съдът съобрази следното: Спорният въпрос в случая е имало ли е дружеството право, респ. активна легитимация да поиска издаване на административен акт по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, и оттам налице ли е задължение на административния орган да издаде административен акт с позитивно съдържание по такова искане. Обжалваното решение е съобразено с приложимите материалноправни разпоредби. Правилни са изводите на съда, че производството по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ представлява бърз административен способ за защита, приложим при наличието на конкретни предпоставки, които в случая не са налице. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ /, в относимата редакция- ДВ бр. ДВ. бр. 44 от 12 Юни 2009 г./ по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. Изрично в нормата е предвидено, че земеделските имоти следва да са с възстановено право на собственост, което уточнение е в унисон с логиката на цялостното уреждане на материята относно бързата защита на правото на собственост по административен ред, чрез изземване на имотите по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ. Защитават се именно земеделските имоти с възстановено право на собственост, а не собствеността на земите въобще. В случая оспорващото дружество е поискало издаване на заповед по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ без да притежава активна легитимация за това, тъй като то придобило собствеността върху имотите чрез покупко-продажба. Затова то следва да търси защита срещу евентуално нарушените си собственически права по общия исков ред, а не с издаване на административна заповед. Нотариалните актове несъмнено доказват неговото право на собственост, но те не доказват неговата активна легитимация да иска изземване по посочения административен ред. Молителят е следвало да търси защита по общия исков ред. В тази връзка практиката на ВАС е константна и безпротиворечива. С оглед горния анализ правилно и обосновано съдът е преценил, че не са налице материалноправните основания за издаване на претендираната от жалбоподателя заповед, че оспореният акт не противоречи на разпоредбите на закона и съответства на целта на ЗСПЗЗ, поради което подадената срещу него жалба законосъобразно е била отхвърлена като неоснователна. По останалите доводи в жалбата: Предвид изложеното по-горе се явява неоснователно твърдението в жалбата за осъществено от съда буквално и стеснително, а не логическо и правно тълкуване на чл. 34 ЗСПЗЗ . Напротив- систематическото и граматическо, а и историческото тълкуване на чл. 34 ЗСПЗЗ води тъкмо до извод за законосъобразност на решението на съда. Следващият довод, за противоречие с конституционния принцип за равно третиране на всички субекти, притежаващи частна собственост, прононсиран в чл. 17, ал. 3 във връзка с чл. 4, ал. l, изр. първо на Конституцията на Република България, е неоснователен, тъй като защитата на правата, в случая правото на собственост не е отречена по принцип, а само по начина на избрания от касатора ред. ВАС неведнъж е имал възможност да посочи, че възможността за реализация на правата следва да се осъществи само в рамките на защитими по съответния ред права. В случая правото на "ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ' ЕАД е незащитимо по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ, респ. по реда на АПК, а не въобще. Както бе посочено по-горе, ВАС е последователен в практиката си, че споровете между собственици, респ. ползуватели и арендатори по повод защита на собствеността, респ. ползването на имотите следва да бъдат решени по общия исков ред, а не чрез намесата на кмета на общината. Така и в Решение № 2195 от 17.02.2009 г. по адм. д. № 12616/2008 г., Решение № 12094 от 15.10.2009 по адм. д. 3806/2009 г., Решение № 9847 от 20.07.2009 г. по адм. д. № 15716/2008 г, Р № 2742 от 01.03.2010 г. по адм. дело № 1052/2010 -всички- на IV отд. на ВАС. В оспорения акт действително липсват реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 2 и т. 7 АПК - наименование на акта и указание за реда за обжалване, но това нарушение на административнопроизводствените правила, по арг. от чл. 209, т. 3 АПК не представлява касационно основание, тъй като се преценява като несъществено. Известно е, че не всички, а само съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до незаконосъобразност на административния акт, а такива са само тези, които които рефлектират или би могло да повлияят върху съдържанието на административния акт или когато ако не са били допуснати тези нарушения, би могло да се стигне до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. От друга страна въпреки липсващото указание в оспорения акт за реда за обжалване, в случая, предвид срочно подадената жалба, правото на защита не е било нарушено. Следващият довод, изведен от посочените в о. с з. на ВАС решение № 16077/28.12.2009 г. по адм. д. № 9018/2009 г. и решение № 15185/11.12.2009 г. по адм. д. № 7261/2009г на IV ВАС е също неоснователен, тъй като те не визират случаи-идентични с настоящия казус: по първото производството пред административния съд е образувано по оспорване на отказ на кмет на община да издаде заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ в полза на заявител, легитимиран като собственик на имот, собствеността върху който е била възстановена по реда на ЗСПЗЗ и ползван без основание от трето лице, а по второто оспорения отказ на кмета да издаде заповед по същия текст на ЗСПЗЗ е бил издаден по искане заявител, легитимиран като ползувател на основание сключени договори за аренда. В настоящия случай, с оглед сезиране на компетентния орган, но от неправоимащо по смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ лице, не се налага отмяна на мълчаливия отказ и връщане на преписката. Последният довод - за неправилно присъден размер на разноски на ответната страна също се явява неоснователен, предвид доказания им размер от 500 лева и липса на възражение за прекомерност от страна на оспорващия в о. с. з. на 28.10. 2009 г. на Административен съд Стара Загора, в който случай съдът може да присъди по-нисък размер на разноските за възнаграждение за адвокат, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. С оглед липсата на възражение по реда на чл. 78 ал 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, доводът, че делото не било сложно от фактическа и правна страна е ирелевантен, а този, че ответникът не бил представляван от адвокат не отговаря на действителното положение, видно от протокола на съд. заседание . Решението е съобразено с разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, а присъдените разноски са реално осъществени и доказани от ответника по жалбата, видно от приложеното адвокатско пълномощно на л. 75 от делото . С оглед горните съображения решението е правилно и обосновано и в частта за разноските, а алтернативното искане-неоснователно. По тези съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба. Решението е съобразено с материалния закон и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се установи то да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото се явява неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение