Решение № 3479 от 27.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7491/2014 г.

Решение № 3479 от 27.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7491/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ръководителя на звено "Местни приходи" при община Сливница, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Радостин Ялъмов, срещу решение № 291 от 21.03.2014 г. по административно дело № 1138/2013 г. по описа на Административен съд София област, с което е отменен акт за установяване на задължение по декларация 08-00-533 от 05.07.2013 г., издаден от орган по приходите в общинска администрация Сливница и е осъдена община Сливница да заплати на "Ото Хотели" ЕООД гр. Сливница сумата от 1850 лева - направени съдебни разноски по делото. В касационната жалбата са наведени доводи, че оспореното решение е неправилно и необосновано. Иска се да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Обжалва се и решението в частта за разноските. Ответникът - "Ото хотели" ЕООД, чрез управителя и чрез процесуалния представител на дружеството- адв. Тодоров в съдебно заседание оспорва жалбата. Претендират се направените в настоящата инстанция разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови оспорения съдебен акт АССО е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган в нарушение на изискването за форма и при липса на конкретни мотиви по какъв начин са определени задълженията за такса битови отпадъци и данък недвижими имоти. Съдът е установил, че дружеството е собственик на два недвижими имота, находящи се в гр. Сливница. От текста на акта е видно, че същият се издава за два недвижими имота на дружеството. С оспорвания акт задълженията за ТБО и дължимата лихва са определени общо за всяка година. По същия начин е определен размерът на ДНИ - общо с дължимата лихва за всяка година. Административният орган е следвало да определи размерът на задълженията за всеки недвижим имот поотделно, както за ТБО, така и за ДНИ. Данъкът и ТБО се определя по различен начин за всеки имот. Допуснатото нарушение, според АССО, е съществено и възпрепятства извършването на цялостен съдебен контрол върху акта, предвид оспорването на задълженията както по основание, така и по размер. Съдът е приел за недопустимо да се определя размер на задължението общо главница плюс лихва. Лихвите имат акцесорен характер и се определят след установяване на задължението, неопределянето поотделно на главница и лихва за всяко задължение е съществено нарушение, тъй като прави невъзможен съдебния контрол относно начина на определяне на размера на задължението за всяка година и съответната лихва. Според АССО не са изложени мотиви и за това по какъв начин е определен размерът на данъка върху недвижимите имоти по години, отделно за двата недвижими имота, отделно главница и лихва, мотиви не се съдържат и в представената административна преписка. В нарушение на закона ТБО не е определена за всяка услуга поотделно. Така мотивиран съдът е отменил обжалвания акт като незаконосъобразен. Решението е правилно. Съдът е изложил подробни съображения в подкрепа на изводите, до които е достигнал, обсъдил е събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните. Съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Относно таксата за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в чл. 71, т. 2 ЗМДТ е предвидено, че не се дължи, когато услугата не се предоставя. В нарушение на закона ТБО не е определена за всяка услуга поотделно. Нещо повече ТБО е определена за двата имота заедно като общ сбор между главница и лихва, без да е посочен отделно размера на главницата за всеки имот, което както е приел и административният съд е съществено нарушение на изискването за форма на акта, налагащо отмяна на акта. Представената по делото справка за размера на ДНИ и ТБО за процесните периоди по компоненти не санира нарушеното изискване за форма, тъй като задълженията са определени общо за двата имота на дружеството, справката не е част от административната преписка, а е изготвена в хода на съдебното производство. От мотивите в обжалвания административен акт, включително и от данните по административната преписка, не може да се провери как е определен общия размер на таксата битови отпадъци по години, нито каква е сумата за всяка от трите услуги по чл. 66 от ЗМДТ. Фактическите съображения на органа не биха могли да се допълват в хода на съдебното производство чрез назначаване на съдебно-икономическа експертиза. Констатираната липса на мотиви в акта е порок, обуславящ неговата отмяна. Правилен е изводът на АССО, че допуснатият от органа порок възпрепятства съдебната преценка за материалноправната законосъобразност на акта относно определяне на задължението за ТБО в посочените размери с оглед разпоредбите на чл. 71 и чл. 67 от ЗМДТ. Правилно съдът е приел, че и допуснатото нарушение при определяне на ДНИ общо за двата имота, без посочване на главницата, е съществено нарушение на изискването за форма, налагащо отмяна на акта и в частта относно определения размер на ДНИ. Предвид изложеното по-горе оспореният АУЗД се явява незаконосъобразен. Като е достигнал до същия извод и е отменил обжалвания акт първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Решението е неправилно в частта за разноските. По делото е представен договор за правна помощ между "Ото хотели" ЕООД и адв. Валентин Весков Тодоров, от който се установява, че договореното възнаграждение в размер на 1800 лева е изцяло изплатено на адвоката в брой. Основателно е възражението на касатора, че искането за присъждане на разноски не е направено своевременно - до приключване на устните състезания, а едва с представените седмица по-късно писмени бележки. Предвид изложеното АССО е следвало да остави без уважение искането за присъждане на разноски. Като не е сторил това АССО е постановил неправилен съдебен акт в частта за разноските, който следва да бъде отменен. При крайния изход на спора основателна, доказана и своевременно направена е претенцията на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски. По делото е представен договор за правна помощ между "Ото хотели" ЕООД и адв. Валентин Весков Тодоров, от който се установява, че договореното възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело в размер на 1200 лева е платено изцяло и в брой на адвоката. При липса на направено възражение от страна на процесуалния представител на ръководителя на звено "Местни приходи" при община Сливница за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касационната жалба сумата от 1200 лева - платено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,