Решение № 331 от 12.1.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - Пловдив при ЦУ на НАП против Решение 335/24.10.2019 г. на Административен съд Стара Загора, постановено по адм. д. 260/2019 г., с което е отменен Ревизионен акт (РА) Р-16001618003090-091-001/27.12.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение 151/15.03.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП - Пловдив.

С доводи за наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА да бъде потвърден. Заявява искане за присъждане на разноски. В открито съдебно заседание касационната жалба по изложените в нея основания се поддържа от юрк. Григорова.

Ответникът по касационната жалба Г. Стоянов, [ЕГН] с адрес: гр. Казанлък, [улица], [адрес] оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си адв. Лазаров. Иска да бъде оставено в сила решението на административния съд и да му се присъдят сторените разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна.

Настоящата касационна инстанция преценява решението на Административен съд Стара Загора като валидно, допустимо и правилно.

Правилно е приел съдът, че оспорването е допустимо, а оспореният РА е валиден акт, издаден от компетентни органи.

По съответствието на решението с материалния закон и доводите на жалбоподателя за неговата незаконосъобразност:

С РА Р-16001618003090-091-001/27.12.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, е ангажирана отговорността на ревизираното лице - Г. Стоянов на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК за дължими и невнесени задължения на Епатлон ЕООД в размер на 539 031.15 лв. (главници и лихви) за периода 01.01.2014 г. 31.01.2017 г. за ДДС, корпоративен данък, данък върху доходите на физически лица и осигурителни вноски, както и данък върху представителните разходи, по подадени декларации.

В хода на ревизионното производство приходните органи са установили следното:

1. Г. Стоянов е управител на Епатлон ЕООД от 14.08.2013 г. и към 31.01.2017 г. според данните, вписани в търговския регистър;

1. Епатлон ЕООД има непогасени публични задължения за данъци и осигурителни вноски, възникнали в периода 01.01.2014 г. 31.01.2017 г. в размер на 539 031.15 лв. (главници и лихви) по подадени декларации;

1. Образувано е изпълнително дело 1150007423/2015. С Постановление 7423-0000014/14.12.2015 г. и с Постановление С160001-022-0017669/05.08.2016 г. на публичния изпълнител са наложени обезпечителни мерки запор върху банковите сметки на Епатлон ЕООД и запор върху движими вещи шевни машини и произведени стоки (чорапогащи) на обща стойност 12 848.67 лв. Дългът на дружеството е категоризиран като трудно събираем, а според писмото на публичния изпълнител предстои прекатегоризирането му като несъбираем;

1. През м. септември 2015 г. са продадени 6 броя машини Такаторие на SUPERIOR UNDIES A.B.E.E. с VIN ЕL 998646864. За продажбите са издадени три фактури на стойност 60 000 евро или 117 349.80 лв. Извършено е прихващане с протокол от 29.01.2016 г., който е осчетоводен по Д/т сч. Сметка 4018 срещу К/т сч. Сметка 4111 в размер на 431 422.98 лв. След прихващането Епатлон ЕООД дължи на SUPERIOR UNDIES A.B.E.E. 474 587.16 лв.;

1. През м. юни 2015 г. е продаден лек автомобил Мерцедес на Калър Бокс ЕООД за 7 900 лв. по фактура 535/25.06.2015 г. Плащането е по банков път. Лекият автомобил е отписан от сметка 205 Транспортни средства със стойност 14 880 лв.;

1. През м. ноември 2015 г. е продаден мотор на стойност 5 673.08 лв. Няма представена фактура, но същият е отписан от сметка 209 Други ДМА ;

1. През м. януари и м. ноември 2015 г. са продадени 200 бр. плетачни машини за 80 198.81 лв. при цена на придобиване през 2013 г. 78 233.20 лв.;

1. На 17.02.2014 г. между Благоевград Пропърти АД като продавач и Епатлон ЕООД като купувач е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот поземлен имот с площ 27 731 кв. м. с построените върху имота сгради за сумата от 1 463 907.19 евро. Вноските по договора са плащани от купувача на продавача в периода м. март 2014 г. м. октомври 2015 г. Изплатени са общо 815 384.10 лв. От Епатлон ЕООД са извършени подобрения в имота на стойност 41 303 лв.

Според чл. 2 от предварителния договор ползването на недвижимите имоти се предава на купувача в деня на получаването на първата вноска (17.02.2014 г.).

На 04.04.2016 г. страните се споразумяват за прекратяване на предварителния договор, поради неизпълнение на задължението на купувача за заплащане на договорената продажна цена и декларират, че нямат имуществени претенции.

1. Съгласно договор от 01.07.2015 г. финансовото обслужване на Епатлон ЕООД е възложено на адв. С. Иванова срещу възнаграждение от 1 000 лв. месечно. В изпълнение на договора са открити банкови сметки в лева и в евро на името на адв. Иванова. От тези сметки са извършвани плащания на доставчици на дружеството и са получавани плащания от клиенти. Теглените суми са предавани с приемо-предавателни протоколи на управителя в присъствието на П. Христов. Представени са 66 броя протоколи с дати до 25.03.2016 г. на обща стойност 1 290 935 лв. според решението на решаващия орган, а от П. Христов са изтеглени от сметките на адв. Иванова 650 473.35 лв. Сумите са предавани в касата на дружеството.

При така установените факти спорът между страните е относно наличието на фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК в приложимата редакция (ДВ бр. 105/2005 и ДВ бр. 94/2015 г.) за ангажиране отговорността на ревизираното лице за неплатените данъци и задължителни осигурителни вноски от Епатлон ЕООД.

Фактическият му състав точно е определен от съда и включва кумулативно следните елементи:

1. субект на отговорността - управител или член на орган на управление на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или т. 2 ДОПК (носители на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски и задължените да удържат и внасят такива);

1. наличие на неизплатени данъци и задължителни осигурителни вноски от задълженото юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2;

1. извършване на определено действие: а/ плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент; б/ отчуждаване на имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните;

1. действието да е извършено недобросъвестно;

1. причинно-следствена връзка между извършеното действие, намаляване на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задължения;

1. отговорност се реализира само субсидиарно - когато се окаже невъзможно дължимите суми за данъци и осигурителни вноски да се съберат от юридическото лице.

1. граници на отговорността отговорността за непогасените задължения по ал. 2 е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

От страна на приходните органи са доказани първите два елемента, а от третия извършване на определени действия от управителя на задълженото юридическо лице, изразяващи се в отчуждаване на движими вещи на дружеството, плащания по предварителен договор и извършване на подобрения в ползвания недвижим имот, действия, свързани с откриването на сметки на името на адв. Иванова, както и получаване на изтеглени суми.

Спорни са останалите елементи.

Следва да се посочи, че в РА приходните органи са изложили мотиви само във връзка с недобросъвестността на управителя, изразяваща се в непогасяване на публичните задължения на дружеството, въпреки наличието на парични средства и откриването на сметки на името на адв. Иванова, за да се избегне запорирането им, както и при сключването на неблагоприятен за дружеството предварителен договор, според който при развалянето му продавачът задържа всички плащания. Освен това е извършил подобрения в чужд имот без да е договорил възстановяването на сумата, платена за тях.

В решението на решаващия орган са изложени мотиви за наличието на скрито разпределение на печалба в полза на управителя, който е получавал изтеглените суми от банковите сметки на името на адв. Иванова, но не са представени от него доказателства за това как точно се е разпоредил с тях.

След извършените продажби през м. юни 2015 г. на лек автомобил за 7 900 лв., през м. ноември 2015 г. на мотор на стойност 5 673.08 лв. и през м. януари и м. ноември 2015 г. на 200 бр. плетачни машини за 80 198.81 лв. действително дружеството не е погасило задълженията си за данъци и осигурителни вноски. За да бъде ангажирана отговорността на управителя по реда на чл. 19, ал. 2 ДОПК обаче е необходимо отчуждаването на имуществото на задълженото лице да е безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. Безспорно изброените движими вещи не са отчуждени безвъзмездно, а приходните органи нито твърдят, нито доказват, че отчуждаването им е на цени, значително по-ниски от пазарните.

Не се твърди и не се доказва от страна на приходните органи и безвъзмездно отчуждаване или отчуждаване по цени, значително по-ниски от пазарните, и на 6-те гладачни преси. Издадени са от Епатлон ЕООД 3 фактури на обща стойност 117 349.80 лв. В протокола за прихващане са описани подробно фактурите, по които гръцкият и българският търговци имат един към друг незаплатени задължения. В хода на ревизията ревизиращият екип не е установил липсата на задължения на Епатлон ЕООД към SUPERIOR UNDIES A.B.E.E., за да обоснове безвъзмездност на отчуждаването. Както е посочено в мотивите на Решение 255/04.05.2018 г. на решаващия орган, с което е отменен първоначално издаденият РА, с отчуждаването на тези машини е намаляла стойността на активите на Епатлон ЕООД, но с оглед извършеното прихващане е намаляла стойността и на пасивите на дружеството. Посочено е, че приходните органи следва да извършат подробен анализ на възникналите вземания на гръцкия търговец, за да установят съществуват ли действително такива, което обаче при повторната ревизия не е направено.

По отношение на извършените плащания по предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот:

Не се оспорва от страна на касатора, че в периода от сключването на предварителния договор на 17.02.2014 г. до прекратяването на неговото действие на 04.04.2016 г. с двустранно подписано от страните споразумение недвижимият имот е ползван от Епатлон ЕООД за осъществяване на производствената му дейност. В тази връзка основателен е доводът на ответника по касация, че договорът е лизингов и поради това платените вноски не са възстановени от продавача, а направените подобрения са били необходими за осъществяването на дейността на купувача.

Релевантно в случая е обстоятелството, което чл. 19, ал. 2 ДОПК свързва с характера на плащанията, а именно те да представляват скрито разпределение на печалба по смисъла на пар. 1, т. 5, б. а ДР ЗКПО, доколкото не се твърди от приходните органи безвъзмездно отчуждаване на активи. За да е налице скрито разпределение на печалба по смисъла на пар. 1, т. 5, б. а ДР ЗКПО, следва сумите да са начислени, изплатени или разпределени в полза на съдружник или свързани с него лица ( Епатлон не е акционерно дружество). Едноличен собственик на капитала на Епатлон ЕООД е Г. Стоянов. Не се твърди от страна на приходните органи и не се доказва свързаност между Г. Стоянов и Благоевград Пропърти АД по смисъла на пар. 1, т. 3 ДОПК, а данните по делото сочат, че процесните плащания са свързани с осъществяваната от Епатлон ЕООД производствена дейност.

По отношение на изтеглените суми от банковите сметки, открити на името на адв. С. Иванова:

Констатацията в РД на стр. 23 са, че тези суми са предавани в касата на Епатлон ЕООД. Тя е в изпълнение на дадените в отменителното решение на решаващия орган указания. Както е посочил първостепенният съд в мотивите на своето решение, представените по делото извлечения от сметки 502 Каса във валута и 501 Каса в лева потвърждават формиране на касовата наличност на дружеството от изтеглените суми от банковите сметки. В хода на ревизията приходните органи не са извършили проверка и анализ на счетоводните данни относно това за какво конкретно са изразходвани така постъпилите суми в касата на предприятието, а в извлеченията е посочено какви плащания са извършени. Не са доказали начислени, изплатени или разпределени суми в полза на управителя, нито плащания, несвързани с дейността. Не е установен дори размер на налични суми по тези сметки, за който от управителя да са поискани обяснения относно това изразходвани ли са или не и с каква цел. В тази връзка правилно съдът е приел, че указанията на решаващия орган дадени в неговото решение, с което е отменен първоначалният РА, не са изпълнени и скрито разпределение на печалба по смисъла на пар. 1, т. 5, б. а ДР ЗКПО не е доказано.

Относно възражението на ответника по касация, че с РА е ангажирана отговорността на ревизираното лице за несъществуващи задължения на дружеството:

Видно от вписването в Търговския регистър Епатлон ЕООД е заличено на 02.11.2018 г. Заличаването е постановено с Решение 65/16.10.2018 г. по т.д. 53/2017 на Окръжен съд Кюстендил на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, поради непоискано възобновяване на спряното производство по несъстоятелност. Неоснователен е доводът на ответника по касация за приложимост на чл. 739, ал. 1 ТЗ, според която непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват. Правилото на чл. 739, ал. 1 от ТЗ се свързва с последиците относно погасяването на непредявените в производството по несъстоятелност вземания, но само при вече приключило производство по несъстоятелност. Това следва от систематичното място на разпоредбата в Раздел ІІ на Глава 47 ТЗ, регламентираща приключването на производството по несъстоятелност след осребряване на масата на несъстоятелността и разпределение на наличните средства. В случая производството по несъстоятелността не е приключило по реда на чл. 735 ТЗ и ал. 1 на чл. 739 ТЗ е неприложима (виж в този смисъл и Определение 678/17.07.2012 г. по ч.т.д. 247/2012 г., ТК, ІІ Т.О. на ВКС). Решението на ВКС, на което адв. Лазаров се позовава, разрешава различен правен спор.

По така изложените съображения оспореното в настоящото касационно производство решение на Административен съд Стара Загора следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 8 000 лв.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение