Решение № 5013 от 21.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8678/2016 г.

Решение № 5013 от 21.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8678/2016 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производство по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Комисия за защита на потребителите, чрез процесуалния му представител, против решение № 1138 от 06.06.2016 г. по адм. дело № 587/2016 г. по описа на Административен съд - П. (АС П.), с което е отменена по жалба на "Пентаграм" ЕООД, представлявано от К. Г. А. - управител Заповед № 91/20.01.2016 г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите и са присъдени разноски в полза на жалбоподателя. В жалбата си касаторът излага подробни оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон и нарушения на съдопроизводствените правила, както и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. В съдебно заседание касаторът чрез процесуалния си представител поддържа касационната жалба и моли да се отмени обжалваното съдебно решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли подадената жалба. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - "Пентаграм" ЕООД - редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С оспореното решение АС П. е отменил Заповед № 91/20.01.2016 г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите, с която на основание чл. 68л, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) във връзка с чл. 68в, чл. 68г, ал. 1, във вр. с чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68з, пр. второ (принуда), във вр. с чл. 68и, т. 1 ЗЗП, е забранено на "Пентаграм" ЕООД да прилага нелоялна агресивна търговска практика по смисъла на чл. 68з, предл. второ (принуда), във вр. с чл. 68и, т. 1, във вр. с чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68г, ал. 1,, във вр. с чл. 68в ЗЗП, а именно: да отнема, чрез принуда свободата на избор на средния потребител по отношение на стоката, с цел да го насърчи, като го принуждава да закупи комплект от артикули, които действително се предлагат за продажба поотделно. Административното производство по издаване на обжалвания акт е започнало по повод извършена проверка на 17.09.2015 г. на обект- книжарница "Пентаграм", находящ се в гр. Х., ул. "Ц. С." .№.... Установено било, че се предлага за продажба комплект, състоящ се от 4 части-ученическа книжка /бележник/, ученическа лична карта и две подвързии на цена по-висока от обявената от издателя сумарна цена от 0,35 лв. /за бележник и лична карта/, съответно 0,30 лв. за ученическа книжка и 0,05 лв. за ученическа лична карта и това променя или е възможно да промени съществено свободния избор или поведение на средния потребител на стоката, което води или може да доведе до взимането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика. Проверяващите установили, че тези артикули не се предлагат поотделно и така потребители нямат възможност да закупят някой продукт самостоятелно на отпечатаната корична цена, а заплаща цената на целия комплект. Това дало основание да се приеме, че е налице нелоялна агресивна търговска практика по смисъла на чл. 68з, предл. второ, вр. с чл. 68и, ал. 4, вр. чл. 68г, ал. 1, вр. чл. 68в от Закона за защита на потребителите. За проверката бил съставен констативен протокол № К-0193242/17.09.2015 г. и Протокол за проверка на документи № К-075014/15.10.2015 г. На основание чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 1, вр. чл. 68г, ал. 4, чл. 68з, предл. второ, вр. чл. 68и, т. 1 от ЗЗП на дружеството било забранено да се прилага агресивна търговска практика. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган по чл. 68л от ЗЗП и съответства на изискванията за форма на административния акт - чл. 59 от АПК. От друга страна обаче съдът е приел, че при правилно установена фактическа обстановка, административният орган неправилно е приложил материалния закон, както и че е постановил акта си в противоречие с целта на нормативния акт. Съдът е посочил, че жалбоподателят не е имал поведение по предлагането на процесната стока, което да се третира като търговска практика. Към датата на проверката от длъжностни лица от КЗП, в обекта стопанисван от дружеството, стоката е била получена под формата на комплект и така е следвало да бъде и предлагана на потребителите. Следователно не се установява дружеството да е предприело действия, с които да задължи купувач на комплекта да го закупи в този вид и комплектоване в резултат на негови действия. Изходящи от дружеството документи с такова съдържание от административната преписка липсват като доказателства по преписката. Крайният извод на съда е, че жалбата срещу административния акт е основателна и e отменена обжалваната заповед като постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели и до неправилно приложение на материалния закон. Предвид изхода на спора, на жалбоподателя са присъдени разноски. При извършената служебно проверка съдът констатира, че обжалваното решение е издадено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, поради което е валидно. Решението е и допустимо, защото е постановено при наличие на процесуалните предпоставки за постановяване на съдебно решение и при липса на процесуални пречки. Решението е неправилно поради нарушения на материалния закон. Съгласно нормата на чл. 68в от ЗЗП, забраняват се нелоялните търговски практики. В съответствие с § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Съгласно чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, дадена търговска практика е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, към когото е насочена. Освен тази обща дефиниция на нелоялната търговска практика разпоредбата на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП изрично определя две категории нелоялни търговски практики - "заблуждаващите търговски практики" и "агресивните търговски практики", които, когато отговарят на изискванията, посочени в чл. 68д - 68к ЗЗП, са винаги нелоялни. Тези практики се считат за нелоялни, без да бъдат обект на оценка на изискванията на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, защото самият законодател ги е определил като нелоялни, т. е. те ex lege са нелоялни. Търговската практика е агресивна, когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, и поради използването на тормоз, принуда, включително използването на физическа сила или злоупотреба с влияние, следва, че тя променя или е възможно да промени съществено свободата на избор или поведението на средния потребител по отношение на стоката или услугата, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика - чл. 68з от ЗЗП и чл. 8 от Директива 2005/29/ЕО. Със специалната разпоредба на чл. 68и, т. 1 от ЗЗП се определят елементите от фактическия състав на агресивна търговска практика. При извършването на преценка дали при използването на дадена търговска практика се прилага тормоз, принуда, включително физическа сила или злоупотреба с влияние, се вземат предвид периодът от време и мястото на използване на търговската практика, нейният характер и настойчивост. В случая при извършената проверка е установено, че в обекта на дружеството се предлагат ученически книжки (бележници), които са в комплект, включващ четири елемента: ученическа книжка, ученическа лична карта и 2 бр. подвързии с обявена крайна продажна цена на обща стойност 0,65 лв. При преглед на състоящия се от четири части ученически комплект (ученическа книжка, подвързия за ученическа книжка, ученическа лична карта и подвързия за ученическа лична карта), е констатирано, че върху ученическата книжка е отпечатана цена от 0,30 лева, а върху ученическата лична карта е отпечатана цена от 0,05 лв. за подвързиите не е посочена (обявена) цена за брой. Не се спори между страните, а и това се установява от представените по делото доказателства, че изброените артикули от комплекта не могат да бъдат закупени отделно от потребителите. Без значение за правния спор е обстоятелството, че ответникът е закупил от доставчика процесните артикули като комплект, тъй като закупуването им в комплект или като отделни артикули е предмет на търговски взаимоотношения и договорки между търговските дружества и няма пречка артикулите от закупения комплект да се продават отделно от търговеца на потребителите. Съласно чл. 4, т. 61 и т. 62 от Наредба № 4/16.04.2003 г. за документите за системата на народната просвета (отм.), във вр. с чл. 17, т. 3 и чл. 16, т. 10 Закона за народната просвета (отм.), както и чл. 31, приложение № 4, т. 33 и т. 34 от Наредба № 8 от 11.08.2016 г. за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование във вр. с чл. 22, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 10 от Закона за училищното и предучилищното образование, част от видовете документи, които учениците следва да притежават са: ученическа книжка и ученическа лична карта. Тъй като ученическата книжка и ученическата лична карта са нормативно установени документи за ученика, то всеки ученик следва да ги притежава в началото на учебната година. Следователно потребителят е длъжен да закупи посочените документи, а използвайки описаната по - горе търговска практика, търговецът принуждава потребителя да закупи всички продукти от ученическия комплект, без да има възможност да се възползва от свободата на избор, закупувайки само нужния продукт. По този начин се променя или е възможно да се промени съществено свободата на избор или поведението на средния потребител по отношение на стоката, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на процесната търговска практика. Задължението за закупуване на посочените документи, периодът от време (първите дни от новата учебна година), характерът и настойчивостта на търговската практика принуждават потребителя да вземе нежелано търговско решение поради невъзможност за отлагане на покупката и краткия срок в който е необходимо да вземе решение и да извърши тази покупка. Предвид изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли жалбата против Заповед № 91/20.01.2016 г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите, като неоснователна. С оглед изхода на спора и на основание чл. 228 от АПК, във вр. с чл. 143 от АПК, на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 150 лева юрисконсултско възнаграждение определено в съответствие с чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 144 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ.