Решение № 17351 от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10000/2019 г.

Решение № 17351 от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10000/2019 г., III о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационните жалби, подадени от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София и от М. Михайлов, срещу Решение № 319 от 13.06.2019 г., постановено по адм. дело № 593/2018 г. по описа на Административен съд Плевен. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Учанов обжалва решението в частта му, с която е уважен предявения против нея иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди и е осъдена да заплати разноски по делото. Счита, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по реда на чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което предявения срещу нея иск бъде отхвърлен изцяло като неоснователен, както и заплащане на юрисконсултско възнаграждение. М. Михайлов, понастоящем в Затвора – [населено място], обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София, представляващ обезщетение за причинените му неимуществени вреди, за разликата над присъдения размер до претендирания такъв. От касационната жалба се извеждат основания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му в оспорваната част, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се уважи предявения от него иск в претендирания размер. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всяка от тях част, поради което са процесуално допустими. Производство е образувано, след като с Решение № 6551 от 2.06.2016 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. дело № 4952/2016 г. е отменено, на основание чл. 239, т. 5 АПК, влязлото в сила решение № 2997 от 17.03.2016 г. по адм. дело № 2278/2015 г. на Върховния административен съд, трето отделение и е върнато делото на друг състав на ВАС за разглеждане на касационната жалба, подадена от М. Михайлов, лишен от свобода и изтърпяващ наказанието си понастоящем в Затвора - [населено място] против решение № 558 от 28.11.2014 г., постановено по адм. дело № 132/2014 г. по описа на Административен съд – Плевен. С решение № 7910 от 13.06.2018 г. на тричленен състав на ВАС е отменено решение № 558 от 28.11.2014 г. постановено по адм. дело № 132/2014 г. по описа на Административен съд - Плевен и делото е върнато на друг състав на Административен съд – Плевен за ново разглеждане. Производството пред Административен съд - Плевен се е развило по исковата молба на М. Михайлов против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), гр. София. Административният съд е бил сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ищецът М. Михайлов претендира обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от влошено здравословно състояние, стрес, нерви, напрежение, безсъние в резултат на лошите битови условия в Затвора - Плевен, причинени му от незаконосъобразните действия и бездействия на длъжностни лица при затворническата администрация. Претендираното обезщетение е в размер на 40 000 лв. за престоя му в Затвора - Плевен в периода 2012-2013 г. Твърдените от ищеца незаконосъобразни бездействия се изразяват в неосигуряване на достатъчна квадратура, неосигуряване на светлина и нормални условия в килиите, наличие на влага, мухъл и хлебарки в тях, лоша питейна вода и обща хигиена, настаняване на ищеца на един етаж с рецидивисти, довело до допълнителни неудобства и разпри със затворниците с по-тежки присъди, неосигуряване на адекватна и навременна медицинска помощ. С атакуваното решение е осъдена Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) - гр. София на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС да заплати на М. Михайлов обезщетение, в размер на 400 лв. за неимуществени вреди за периода 2012 г. – 2013 г., произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на Началника на Затвора – Плевен, изразяващи се в поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието и е отхвърлен предявения от него иск в останалата му част и до размера на претендираното обезщетение от 40000 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, а съгласно тази на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение включително и по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно забрана за поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Правилен е извода на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет на исковата молба. Несъстоятелно е твърдяното в касационна жалба на ГДИН, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод, че частично са доказани изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава твърдяната необоснованост на обжалваното решение. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието и е приел за доказани твърдените в исковата молба факти. Първоинстанционният съд след като е направил съвкупна преценка на доказателствата по делото, правилно е приел за основателно и доказано единствено оплакването за недостатъчната площ на помещението, в което е изтърпявано наказанието, липсата на проветрение и наличието на влага и мухъл в него, което правилно е квалифицирано като нарушение на забраната на чл. 3 ЗИНЗС. Позовавайки се на събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, в това число и на заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза, съдът правилно е приел за недоказани и неоснователни останалите оплаквания на жалбоподателя Михайлов за лоши битови и хигиенни условия и за неосигуряване на адекватна и навременна медицинска помощ. Правилно АС-Плевен е приел, че водещата причина за повечето заболявания на Михайлов са генетични фактори и възрастови изменения в организма, които не са настъпили в резултат на твърдените от него лоши битови и хигиенни условия при престоя му в затвора. Във връзка с тези заболявания е бил многократно преглеждан и консултиран от лекари-специалисти, в т. ч. и от външни лечебни заведения. От страна на съда правилно е отчетено обстоятелството, че препоръчаното му оперативно лечение на разширените вени и на дисковата херния на гръбначния стълб не е било извършено единствено поради липсата на съгласието му и нежеланието му да бъде опериран в лечебно заведение на територията на гр. Плевен и претенцията му за прекъсване на наказанието за лечение във външно лечебно заведение по негов избор. АС- Плевен приемайки, че кумулативно са налице елементите от правопораждащ фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, това че е доказана само една част от оплакванията, техният вид и характер и съобразявайки кумулативното въздействие на неблагоприятните условия в които ищеца е бил поставен върху личността му, интензивността и продължителността на това въздействие, първоинстанционният съд е стигнал до законосъобразен извод, че предявеният от него иск срещу ГДИН е частично основателен и при съблюдаване на изискването на чл. 52 от ЗЗД е определил конкретният размер на следващото му се обезщетение за претърпените неимуществени вреди. В съответствие с разпоредбата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС административният съд правилно е отхвърлил искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, такова не се следва и за производството пред настоящата инстанция. При така изложените съображения решението на съда като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса, разноски за Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София, представляващи юрисконсултско възнаграждение, не се дължат. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение