Решение № 799 от 21.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8018/2020 г.

Решение № 799 от 21.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8018/2020 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Пловдив, против решение № 816 от 23.04.2020 г. по адм. д. № 2814 по описа за 2019 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено решение № 2153-15-245 от 30.08.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, ведно с потвърденото с него разпореждане №[ЕГН]/npот. № 01248/20.06.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, а административната преписка е изпратена на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив за ново произнасяне по заявление с вх. № 2113-15-4834 от 26.09.2018 г. при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложените съображения за неправилно прилагане на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО и чл. 19, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът В. Георгиев от [населено място], [населено място], е оспорил касационната жалба в писмена молба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е отменил решение № 2153-15-245 от 30.08.2019 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане №[ЕГН]/npот. № 01248 от 20.06.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване, издадено на основание чл. 99, ал. 3 от КСО, с което е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на В. Георгиев от [населено място], [населено място], като е зачетен допълнителен осигурителен стаж с продължителност 01 г. и 09 м. за периода 01.12.1981 г. - 31.08.1983 г. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК съдът е постановил изпращане на административната преписка на компетентния административен орган за издаване на ново разпореждане по заявление с вх. № 2113-15-4834 от 26.09.2018 г. при спазване на дадените задължителни указания за зачитане на учителски стаж на времето от 1.09.1985 г. до 1.09.1987 г., през което лицето е изпълнявало длъжност "дружинен ръководител" в ОУ "П. К. Яворов", с. Диамандово, обл. Хасково, по трудов договор с ОК на ДКМС – Кърджали. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни и несъобразени с безпротиворечивата съдебна практика са касационните доводи за неправилно прилагане на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО и чл. 19, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Трудовият стаж на посочената длъжност е придобит преди действието на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, в сила от 1.01.2000 г. По силата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО при пенсионирането на лицата трудовият стаж, положен до 31 декември 1999 г., се квалифицира и категоризира съгласно действащите дотогава разпоредби. Материалноправните разпоредби, действащи след 1.01.2000 г., са неприложими по отношение на осигурителните правоотношения, съществували и приключили преди влизането им в сила. Учителският трудов стаж е обвързан с пълната норма за задължителна преподавателска работа с приемането на чл. 41, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (нов, ДВ - бр. 40 от 21.05.1991 г.), който също няма обратно действие по отношение на вече приключили осигурителни периоди. Правилно първоинстанционният административен съд е приложил разпоредбите на Закона за народната просвета (обн. - ДВ, бр. 218 от 17.09.1948 г., отм. - ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г.) и Указ № 330 за народната просвета (обн. - Изв., бр. 90 от 9.11.1954 г., отм. - ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г.) във вр. с § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО. Разпоредбите, действали по време на полагане на труда, не са предвиждали норматив за задължителна преподавателска работа на дружинните ръководители и на останалите служители на учебно-възпитателни и организационно-педагогически длъжности в системата на народната просвета. Дейността на дружинния ръководител, посочен в закона като "ръководител на Димитровската пионерска организация "Септемврийче", е включвала учителски функции за възпитание на деца от основния курс на образование в учебни заведения и затова се е изпълнявала от лица с педагогическо образование, каквото лицето безспорно притежава. Прегледът на цялата нормативна уредба, в сила до 1990 г., сочи, че дружинните ръководители са били със статут на учителски кадри (чл. 1 от ПМС № 50 от 2.11.1989 г. за въвеждане на новата система от основни заплати в народната просвета, Правилник за ученическите почивни лагери и екскурзионното летуване на учениците (ДВ, бр. 53 от 6.07.1982 г. и др.). Длъжността е била изпълнявана на пълен работен ден и е включвала обучителни функции, поради което придобитият трудов (осигурителен) стаж следва да бъде зачетен за учителски. Длъжността "дружинен ръководител" фигурира също така в Списък № 91-01-168 от 14.09.2000 г., приет от МОН и НОИ, относно длъжностите, за които се признава учителски трудов стаж по смисъла на чл. 19, ал. 2 от Наредбата за пенсиите. Като е уважил жалбата и е изпратил административната преписка на компетентния административен орган за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания, Административен съд - Пловдив е постановил правилно и обосновано решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,