Решение № 4726 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11474/2019 г.

Решение № 4726 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11474/2019 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Джайден България" ЕООД срещу Решение № 3822 от 05.06.2019 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 1189/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение по т. 2 от Протокол № 1 от 03.01.2019 г. на Междуведомствения съвет по отбранителната индустрия и сигурността на доставките при Министерския съвет (Междуведомствения съвет/Съвета). Касационният жалбоподател счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Не споделя изводите на съда, че в хода на административното производство не се установяват съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Липсват доказателства за членовете на Междуведомствения съвет към 03.01.2019 г. (заседанието, на което е взето решение за отказ да бъде издаден искания лиценз). Неправилно съдът е приел, че са налице данни за участие в дейност, която застрашава икономическите интереси и националната сигурност на страната, от собственика и управителя на дружеството. Неправилни счита мотивите на съда, в частта, в която е приел, че надеждността, като предпоставка за отказ, се преценява intuit personae, тъй като не управителяj на дружеството, а самото дружество има качеството на заявител за издаване на искания лиценз. Невярно счита и приетото, че по отношение на управителя на дружеството заявител са налице данни, че дейността му като управител на друго дружество представлявала заплаха за националната сигурност и икономическите интереси. Излага подробно фактите по спора и счита, че съдът се е ръководил от изложеното в решението на Междуведомствения съвет, без то да е подкрепено с доказателства. Моли съда да отмени обжалваното и да уважи жалбата му срещу решението на Междуведомствения съвет. Претендира направените разноски за двете инстанции. Ответникът - Междуведомствения съвет по отбранителната индустрия и сигурността на доставките при Министерския съвет, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Джайден България" ЕООД срещу решение по т. 2 от Протокол № 1 от 03.01.2019 г. на Междуведомствения съвет по отбранителната индустрия и сигурността на доставките при Министерския съвет. За да постанови решението съдът е установил от фактическа страна, че производството пред административния орган е образувано по заявление, с вх. № 309-117 от 27.09.2018 г., на "Джайден България" ЕООД, за издаване на лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната, на удостоверение за регистрация за трансфер на продукти, свързани с отбраната, и на удостоверение за брокерска дейност с продукти, свързани с отбраната. В хода на административното производство органът е установил, че Т. Бодев е съдружник в "Джайден Юнайтед България" ООД. Той е и управител на дружеството до 07.09.2018 г., когато е заличен и е вписан нов управител. С учредителен акт от 29.08.2018 г. Т. Бодев е учредил "Джайден България" ЕООД, на което е едноличен собственик на капитала и управител. Дружеството е вписано в Търговския регистър на 11.09.2018 г. Посочените обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя и се потвърждават от вписванията в Търговския регистър. Безспорно е установено по делото също, че докато Т. Бодев е бил управител на "Джайден Юнайтед България" ООД, дружеството е осъдено да заплати на "Снабдяване и търговия – МО" ЕООД – дружество със 100% държавно участие и принципал Министерство на отбраната, сумата 285 120 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение на търговски договори, с Решение № 355 от 09.02.2018 г. на Софийския апелативен съд по т. д. № 5687/2017 г. Съдебното решение не е представено по делото, но доколкото това не се спори между страните, съдът приема този факт за установен. "Джайден Юнайтед България" ООД не е изплатило доброволно задължението си, поради което са предприети действия по принудително му изпълнение. Съдът е посочил още, че срещу управителя на дружеството, към момента на заседанието на Междуведомствения съвет, е образувана прокурорска преписка за престъпление против кредиторите по чл. 227 "б" от Наказателния кодекс (НК) – неизпълнение на задължение за обявяване на неплатежоспособност. Междуведомственият съвет е провел заседание на 03.01.2019 г. От представения стенографски запис първоинстанционният съд е установил, че по заявлението на "Джайден България" ЕООД е направен подробен доклад от заместник-министъра на отбраната, по който е проведено обсъждане. Единодушно е взето решение за отказ, като е преценено, че управителят и едноличен собственик на капитала на "Джайден България" ЕООД не отговаря на изискванията за надеждност, тъй като представлява заплаха за националната сигурност и икономическите интереси на Република България. Този извод е направен въз основа на договорите, по които е било налице забавено изпълнение от "Джайден Юнайтед България" ООД, в периода когато управител на дружеството е бил Т. Бодев, и във връзка с които е постановено осъдителното съдебно решение. Съдът е приел, че поради действията на Т. Бодев, в качеството му на управител на "Джайден Юнайтед България" ООД, голямо количество продукти, свързани с отбраната (излишно въоръжение и техника), и изделия с двойна употреба, не са били изведени своевременно от складовете на МО, поради което от една страна е било невъзможно тези складове да се използват по предназначение за необходимо ново въоръжение, а от друга страна - се е възпрепятствало своевременното получаване на финансов приход в бюджета и косвено се е забавило финансирането на закупуване на нова техника. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е счел, че решението е издадено от компетентния административен орган по чл. 20, ал. 1 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба (ЗЕКПСОИТДУ/Закона), чиито състав е определен в чл. 3 от Постановление № 120 на МС от 25.06.2012 г. за създаване на Междуведомствен съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет (ПМС № 120 от 25.06.2012 г.). Посочил е, че заседанието е проведено редовно, при наличие на кворума по чл. 7, ал. 1 от ПМС № 120 от 25.06.2012 г. и решението е взето с необходимото мнозинство. Анализирал е, разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗЕКПСОИТДУ и на § 2, т. 20, б. "в" от Допълнителните разпоредби на закона, като е приел, че са били налице материалноправните предпоставки послужили, като основание за издаване на решението. Посочил е, че органът е мотивирал отказа с наличие на предпоставката по чл. 20, ал. 1, т. 2 ЗЕКПСОИТДУ, в последната хипотеза – кандидатът не отговаря на изискванията за надеждност. Решението е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при необходимия кворум и мнозинство, а изложените в касационната жалба възражения за противното са неоснователни. Както е посочено и в първоинстанционното решение съставът на Междуведомствения съвет е определен в чл. 3, ал. 1 от ПМС № 120 от 25.06.2012 г., а конкретният състав на присъствалите при вземане на решението негови членове е посочен в съставения за дейността му Протокол № 1 от 03.01.2019 г. В хода на първоинстанционното производство от страна на "Джайден България" ЕООД не е направено оспорване, че имено участвалите при вземане на решението лица са основните и/или резервни членове на Междуведомствения съвет, определени с писмена заповед от неговите съпредседатели, съгласно изискването на чл. 3, ал. 4 от ПМС № 120 от 25.06.2012 г. Заседанието е проведено редовно при наличието на кворума по чл. 7, ал. 1 от ПМС № 120/25.06.2012 г. (в присъствието на 14 от 17-те му членове), а оспореното решение е взето единодушно, т. е. – с необходимото съгласно чл. 7, ал. 2 от ПМС № 120 от 25.06.2012 г. мнозинство от повече от половината плюс един от членовете му. Като правно основание за издаване на обжалваното решение по т. 2 от Протокол № 1 от 03.01.2019 г. на Междуведомствения съвет е посочена разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 2 ЗЕКПСОИТДУ. Съгласно разпоредбата, предложение последно, Междуведомственият съвет отказва с мотивирано решение издаването или изменянето на лиценз или сертификат за получател или извършването на регистрация, когато лицето по чл. 5, т. 1 не отговаря на изискванията за надеждност и икономическа стабилност. Видно от § 2, т. 2, б. "в" ЗЕКПСОИТДУ "надеждност" на лицата за извършване на дейностите по този закон е налице, когато не са налице данни, че управител или член на управителен или контролен орган, или физическото лице, което пряко участва в осъществяването на дейностите по този закон, представлява заплаха за националната сигурност, икономическите и външнополитическите интереси на Република България, укрепването на международния мир и сигурност и изпълнението на международните задължения на Република България. Сред посочените в акта фактически основания за отказ, органът е посочил, че управителят и едноличен собственик на капитала на "Джайден България" ЕООД – Т. Бодев, в качеството си на управител на "Джайден Юнайтед България" ООД е извършил дейност застрашаваща националната сигурност и икономическите интереси на Република България. Извод за последното е направен на база на влязлото в сила Решение № 355 от 09.02.2018 г. на Софийския апелативен съд по търговско дело № 5687/2017 г. (публично достъпно), с което "Джайден Юнайтед България" ООД е осъдено да заплати на "Снабдяване и търговия – МО" ЕООД – дружество със 100% държавно участие и принципал Министерство на отбраната, сумата 285 120 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение на търговски договор и 33 423, 20 лв. – съдебни разноски. "Джайден Юнайтед България" ООД не е изплатило доброволно задълженията си по решението, поради което са предприети действия по принудително им изпълнение. Наличието на посоченото влязло в сила решение и предприетите действия за принудително събиране на присъдените с него суми не се оспорват от "Джайден България" ЕООД. Напротив – съществуването им се признава в жалбата на дружеството до АССГ. Предвид посочените факти правилен е направеният от органа и от първоинстанционния съд извод, че със забавеното изпълнение по договора, станало причина за забавяне на дейностите по освобождаване на излишно въоръжение и техника от складовете на българската армия, управителят на "Джайден Юнайтед България" ООД (който към настоящия момент е управител и едноличен собственик на капитала на "Джайден България" ЕООД) е застрашил икономическите интереси на държавата ни. Неизтеглянето на договорените въоръжение, бойна техника и материали от складовете на Министерство на отбраната е създало и предпоставки за заплаха на националната сигурност, доколкото през дълъг период от време (11.06.2012 г. – 11.09.2015 г.) е било невъзможно складовете да бъдат използвани за съхранение на необходимото въоръжение и техника за армията на Република България. Предвид посоченото съдът счита за правилен извода на първоинстанционния съд, че е установено осъществяването на една от алтернативите на чл. 20, ал. 1, т. 2 ЗЕКПСОИТДУ, а именно – Джайден България" ЕООД не отговаря на изискванията за надеждност, тъй като управителят му - Т. Бодев, при осъществяването на дейности по този закон, е създал предпоставка за заплаха за националната сигурност и е застрашил икономическите интереси на Република България. Противно на изложеното в касационната жалба при постановяване на решението си органът не се е позовал на висящи дела между "Джайден Юнайтед България" ООД и "Снабдяване и търговия – МО" ЕООД, касаещи преместването на стоките, а единствено влязлото в сила Решение № 355 от 09.02.2018 г. на Софийския апелативен съд по търговско дело № 5687/2017 г., по което спорът между посочените страни е приключил. Не са налице релевираните с касационната жалба отменителни основания, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение