Решение № 2747 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 127/2018 г.

Решение № 2747 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 127/2018 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Е. 02" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Д., ул. "А. С." .№..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., представлявано от управителя П. В. П., подадена чрез адвокат В. К. Оспорва се Решение № 1891/30.10.2017 г., постановено по административно дело № 1948/2016 г. по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-031300809-091-001/28.03.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 165/17.06.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. В., с който са установени задължения по ЗДДС в размер на 71 964,00 лева главница и лихви за забава в размер на 42 339,40 лева за данъчни периоди ч. 04., м. 05. и м. 06. 2010 г. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички доводи и възражения на страните, не е извършил съвкупна преценка на доказателствата и не е посочил кои факти намира за установени и кои за недоказани. Изложени са съображения за наличие на достатъчно доказателства, които установяват реалност на доставките по фактурите, издадени от "Е. К." ЕООД и "ЗАР ИМ ЕКС" ООД. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението, след което да се отмени ревизионния акт, както и се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски. Касационната жалба се поддържа от адвокат Колева чрез депозирано по делото писмено становище по съществото на спора. От ответника по касационната жалба - Директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. чрез главен юрисконсулт Великова е постъпила писмена защита, с която се оспорва жалбата по съображения, които са в подкрепа на оспореното решение, с молба да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Относно фактурите, издадени от "Емко комерсиал" ЕООД, счита, че са налице доказателства на реалност на доставките и ревизионния акт следва са отмени, а в останалата част съдебното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и следва да се отмени, като делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. С процесния ревизионен акт в тежест на "Е. 02" ООД допълнително са установени задължения за данък върху добавената стойност в размер на 71 964,00 лева главница и лихви за забава в размер на 42 339,40 лева за данъчни периоди ч. 04., м. 05. и м. 06.2010 г., в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Е. К." ЕООД и "ЗАР ИМ ЕКС" ООД с предмет доставка на захар. Административен съд - В. е отхвърлил подадената пред него жалба, след като е възприел изцяло изводите на приходните органи, извършили ревизията. Приел е, че не са представени категорични доказателства за действително осъществяване на спорните доставки. Този извод се споделя от настоящата съдебна инстанция, но само досежно доставките по фактурите, издадени от "ЗАР ИМ ЕКС" ООД. Към фактурите, издадени от "ЗАР ИМ ЕКС" ООД са представени приемо-предавателни протоколи и складови разписки. Складовите разписка са подписани двустранно за предал и получил стоката от лица, които се явяват представители единствено на ревизираното дружество. В приемо-предавателните протоколи са посочени регистрационния номер на превозното средство, доставило стоката и името на шофьора, но не носят подпис на лицата, превозили стоката, както и не са представени доказателства, които да установят по какъв начин захарта е била доставена в склада на "Е. 02" ООД. Освен това протоколите са с непълно съдържание - не съдържат данни за лицата, които са ги съставили; данни, идентифициращи стоката - като посочване на производител, партида, сертификат за качество и др., не е посочен дори видът на стоката, а само нейното количество; не се съдържат данни за мястото, на което е извършено предаването на стоката. По делото са представени документи, които установяват, че стоката, предмет на спорните фактури е придобита от "Кристи индивидуал" ЕООД чрез вътреобщностното придобиване от гръцко дружество, като не е получена в негови обекти, а е префактурирана на "Еврофууд 2010" ООД, което от своя страна издава фактури на "ЗАР ИМ ЕКС" ООД, или захарта е товарена в Гърция и е разтоварена в България до крайните клиенти на последното дружество. Не са представени документи, които да установяват условията на извършена транзитна продажба на стоките по смисъла на чл. 329 от Търговския закон. Освен това, документите, придружаващи спорните фактури са непълни и не доказват по безспорен начин, че именно дружеството, посочено за доставчик е извършило доставката на захарта, преминала в патримониума на ревизираното дружество. Обоснован е изводът на приходните органи, че тъй като предмет на доставката са родово-определени вещи, от съществено значение е да се установи, че същите са индивидуализирани при предаването им, като в случая такава индивидуализация не е извършена както във фактурите, така и в приемо-предавателните протоколи. При така изложеното, не може да се установи осъществена доставка на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС по фактурите, издадени от "ЗАР ИМ ЕКС" ООД, поради което правилно е отречено правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното дружество по тези фактури. Относно доставките по фактура № 8/21.06.2010 г. и фактура № 12/25.06.2010 г., издадени от "Е. К." ЕООД, настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на приходните органи и на съда, тъй като счита, че в хода на ревизионното и съдебно производство са представени доказателства, които преценени в съвкупност установяват реалност на доставките. Предмет на посочените две фактури е бяла, кристална захар. Към фактурите са представени сключени договори, нареждания за експедиция, заявки от доставчика до предходния му доставчик за доставка на стоката, товарителници за осъществения транспорт, приемо-предавателни протоколи. От тези документи се установява пълно и всестранно механизмът на процесната доставка, а именно: "Е. К." ЕООД е закупило захарта от "Девненски захарен завод" ЕАД чрез неговия представител "И. П." ООД, като между двете фирми има сключен договор. Преди осъществяване на всяка доставка, съответните количества са заявени от "Е. К." ЕООД до "И. П." ООД. Транспортирането на захарта е организирано от доставчика чрез наети от него трети лица - лицензирани транспортни фирми, като транспортните разходи са за сметка на получателя на стоката - "Е. 02" ООД. Транспортирането на захарта по първата фактура е било осъществено от "С. Т." ЕООД, а по втората от "Комфорт 67" ЕООД. Представените товарителници съдържат всички необходими реквизити, като от тяхното съдържание съпоставено с останалите документи - заявки, нареждания за експедиция и приемо-предавателни протоколи, може да се установи действителното осъществяване на доставката и предаването на стоката в разпореждане на ревизираното дружество. Представени са и доказателства за използване на доставените количества захар в икономическата дейност на "Е. 02" ООД, чрез реализацията й на пазара. При тези факти, следва изводът за наличие на всички елементи от фактическия състав, обуславящ признаване право на данъчен кредит по двете фактури, издадени от "Е. К." ЕООД. Условията, при наличието на които правото на приспадане по принцип не може да се откаже, са ясно дефинирани в Решение на Съда на ЕС по дело С-285/11 и те са: да се установи, че доставките са реално осъществени и предметът им е използван впоследствие в извършваната от данъчнозадълженото лице облагаема дейност. Тези две предпоставки са установени по отношение на спорните доставки, поради което незаконосъобразно приходните органи, а в последствие и съдът са отказали правото на признаване на данъчен кредит на ревизираното дружество. Този извод налага отмяна на съдебното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Е. 02" ООД против ревизионния акт, установяващ задължения по ЗДДС в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактура № 8/21.06.2010 г. и фактура № 12/25.06.2010 г., издадени от "Е. К." ЕООД, и постановяване на друго, с което да се отмени ревизионния акт в тази му част. В останалата част относно доставките по фактури, издадени от "ЗАР ИМ ЕКС" ООД, оспореното съдебно решение по изложените по-горе мотиви е правилно, не страда от посочените касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, решението следва да се отмени и в частта на присъдените разноски, като такива следва да се присъдят на двете страни по компенсация, съобразно уважената и отхвърлена част от жалбата против ревизионния акт. Дружеството - жалбоподател е сторило разноски пред двете съдебни инстанции в общ размер на 3 779 лева, от които съобразно уважената част от жалбата му, подлежат на възстановяване 334,15 лева. В полза на приходната администрация, съобразно отхвърлената част от жалбата против ревизионния акт, се дължи юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 8, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 3 580,17 лева за една съдебна инстанция или общо в размер на 7 160,35 лева. Или изчислени по компенсация между посочените две суми, в полза на Дирекция "ОДОП" гр. В. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 826,20 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение