Решение № 15552 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12093/2012 г.

Решение № 15552 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12093/2012 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, подадена чрез пълномощника юрк. Ламбев против решение № 4722 от 14.08.2012 г. по адм. д. № 10280/2011 г. на Административен съд - София- град. Излага доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Янко Андонов Чолаков, гр. Сопот с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна, като излага доводи за правилност на обжалваното решение. Моли, да се отхвърли жалбата и се присъдят направените разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 4722 от 14.08.2012 г. по адм. д. № 10280/2011 г. на Административен съд София- град е отменено, по жалба на Янко Андонов Чолаков, Уведомително писмо, изх. № 02-160-6500/15508 от 10.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 г. за кампания 2010 г. и върнато делото, като преписка на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивната част на решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови обжалваният резултат съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в установената, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК форма, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, изразяващи се в несъответствие на фактическите изводи на органа на относимите по случая доказателства, което е довело до противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. По-конкретно е прието наличие на нарушение на чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП, тъй като от представената административна преписка е установено, че жалбоподателят е представил документ, доказващ правото на ползване за застъпената площ от 65.83 ха, като застъпването е следвало да бъде разрешено в негова полза, като Разплащателната агенция одобри изплащането на субсидия на него за тази площ. Така постановеното решение е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Неоснователни са доводите за нарушение на материалния закон, както и на съдопроизводствените правила, поддържани като касационни основания за отмяна на решението. Административният съд е обсъдил всички относими фактически обстоятелства във връзка с правния спор и е достигнала до правилни и обосновани правни изводи. Въз основа на надлежен анализ на относимите факти и приложимата материално-правна уредба обосновано е приета незаконосъобразност на оспорения административен акт. Първоинстанционният съд обективно е установил фактите и обстоятелства имащи отношение към оспорения акт и към компетентността на органа издател на акта. Правилно първоинстанционния съд е приел, че съгласно чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗПЗП, Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. Въпреки, че решаващият съд се е позовал на разпоредби от приложимите Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2010 г., в сила от 19.02.2010 г.) и Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., които не са относими към разглеждания спор, крайния извод е правилен. Цитираните наредби са приложими в редакцията, действала към постановяване на оспорения акт. Към тази редакция разпоредбите на чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5/27.02.2009 г. не са били приложимо право, тъй като те са предвидени с изменение, обнародвано в Държавен вестник бр. 18/2011 г. - след постановяване на оспорения административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт се преценява към момента на издаването му. Независимо от тази констатация, настоящият състав счете, че и приложимата редакция, предвижда задължение за административния орган да събере доказателства за изясняване на възникналата конкуренция на заявените права. В случая това не е било сторено и оспорения отказ е постановен в нарушение на изискването на чл. 23 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Ако бе изпълнил вмененото му задължение, административния орган би установил, че само жалбоподателят представя документ, доказващ правото на ползване - разрешително за паша в защитена територия, поради което застъпването следва да бъде разрешено в негова полза, като Разплащателната агенция одобри изплащането на субсидия на него за тази площ. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора и въпреки направеното искане за присъждане на разноски в полза на ответника - Янко Андонов Чолаков, такива не следва да му се присъждат, тъй като по делото не е осъществено процесуално представителство. В откритото съдебно заседания ответникът не е представляван от адвокат, към приложения писмен отговор по касационната жалба липсват данни същата да е изготвена от адвокат. Предвид на изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд - четвърто отделение