Решение № 6106 от 8.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на С. Илиев чрез адв. П. Славов- САК против Решение 7150/25.11.2022 г., постановено по адм.д. 8356/2022 г. по описа на Административен съд- София град. С обжалвания съдебен акт е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу Заповед ЧР-597/26.08.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Одит на средства Европейския съюз (ИА ОСЕС) за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, считано от 26.08.2022 г. В касационната жалба са изложени подробни съждения относно неправилността и необосноваността на първоинстанционното решение, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, като се претендира отмяната му ведно със законните последици. В срока за отговор по чл. 232 АПК ответната страна- изпълнителният директор на ИА ОСЕС е депозирал писмено становище, в което са развити доводи за правилност на съдебния акт, като моли за потвърждаването му. Заключението на прокурора при Върховна административна прокуратура е за законосъобразност на решението, като предлага оставянето му в законна сила. Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба за процесуално допустима- подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество намира същата за неоснователна, а поставеното решение за правилно по следните съображения: Първоинстанционното производството е започнало по инициатива на С. Илиев против Заповед ЧР-597/26.08.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция ОСЕС за прекратяване на служебното правоотношение поради съкращаване на щатната бройка за заеманата от жалбоподателя длъжност (чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл). Съдът е приел, че административният акт е валиден- издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, и законосъобразен- в съответствие с материалния закон и по предвидената административна процедура. Така постановеното решение е правилно и обосновано. Видно от събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства С. Илиев е бил назначен на длъжност държавен одитор по чл. 45, ал. 1 от ЗВОПС в Дирекция Одити на средства по регионалната политика" /ОСРП/ в ИА ОСЕС, по заместване и за срок до завръщане на титуляра на длъжността- Р. Абаджиева, считано от 12.07.2022 г. С докладна записка 95-06-61/26.08.2022 г. директор на Дирекция ОСРП предлага на изпълнителния директор на ИА ОСЕС две длъжности държавен одитор по чл. 45, ал. 1 от ЗВОПС и една длъжност главен одитор по чл. 45, ал. 1 от ЗВОПС да се съкратят и на тяхно място да се разкрият три нови длъжности главен експерт с подходящ профил с компетентност за извършване на оценки качеството на инвестиции в областта на инфраструктурата, производствени инвестиции, както и високотехнологичното специализирано оборудване. Предложението е наложено от необходимостта от експертиза в посочените области предвид приключването на множество инвестиции, така също и във връзка с бъдещите такива по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), като се изтъква, че последните са предимно за инфраструктурни проекти със значим принос към структуроопределящи отрасли на икономиката на страната. Впоследствие е издадена Заповед 3-54/26.08.2022 г. на изпълнителния директор на ИА ОСЕС, с която са съкратени две длъжности държавен одитор по чл. 45, ал. 1 ЗВОПС и една длъжност главен одитор по чл. 45, ал. 1 ЗВОПС и създадени три длъжности главен експерт, като е утвърдено длъжностно разписание с направените промени в сила от 26.08.2022 г.. Правният спор по същество касае въпроса налице ли е действително съкращаване на щатни бройки от длъжността главен одитор по чл. 45, ал. 1 ЗВОПС за сметка на новооткритите главен експерт. Терминологично длъжността изразява изпълнение на определен вид дейност, функционално свързани задължения, която може да бъде извършвана от едно или повече лице, като броя (щата) се определя от органа по назначаване. В константната съдебна практика и съобразно действащата правна уредба под съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл следва да са налице в условията на кумулативност две предпоставки: 1) длъжността да е отпаднала като нормативно определена позиция; 2) както и функциите, задълженията и изискване за заемане; или респективно- тяхното значително изменение, което да води до еднозначния извод за нова по вид длъжност. По преценка на органа по назначаването може да се преустанови някоя от осъществяваните в администрацията видове дейност или да се намали обемът й, което се изразява в премахване на предвидените в длъжностното разписание щатни бройки. И в двата случая е налице съкращаване на длъжността като основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. От направения анализ на щатните разписания от 12.07.2022 г. и 26.08.2022 г. и на приложените по делото длъжностни характеристики се достига до извод, че функциите и задачите, които е осъществявал Илиев като "държавен одитор по чл. 45, ал. 1 ЗВОПС продължават да съществуват, но е налице намаляване на броя на изпълняващите я служители. При съкращаване на щата от 5 на 3 работни места, органът по назначаването е следвало да освободи от длъжност двама служители, в случая един от тях е жалбоподателят. Отделно от това заеманата от него длъжност не фигурира в новото длъжностното разписание като нормативно определена позиция. Поради това е налице и второто изискване за реално съкращаване на длъжността, а именно, тя да не фигурира като система от функции, задължения и изисквания за заемане. Неоснователни се явяват оплакванията за припокриване функциите, задълженията и изискванията за заемане между длъжност държавен одитор и тази на главен експерт. При съпоставяне утвърдените длъжностни характеристики е видно, че за заемане длъжност главен експерт лицето следва да има висше образование в областта на техническите науки (архитектура, строителство, геодезия, транспорт, корабоплаване и авиация, електротехника, електроника и автоматика, комуникационна и компютърна техника, машинно инженерство, енергетика, химични технологии, биотехнологии и общо инженерство), докато за заемане длъжността държавен одитор следва да има висше образование, специалност право или икономика. От друга страна длъжността главен експерт, черпейки аргументи от възложените му преки задължения, е натоварена със задачи да извършва експертни оценки на инвестициите в инфраструктурата и производствата, като дава становища, които от своя страна се използват при формиране на одиторските заключения. В този смисъл главният експерт чрез своята компетентност в горецитираните области извършва независима оценка, разграничаваща се значително дейността на държавния одитор. Разликата, както в изискванията за заемане на длъжността, така и във възложените задължения, води до безпротиворечив извод за реално съкращаване на щата на длъжността, заемана от Илиев. В настоящия случай законът не изисква специално мотивиране на заповедта, тъй като ЗДСл не свързва прекратяването на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл с определено поведение на служителя, а единствено с политика на редуциране на определени длъжности, която се провежда по целесъобразност. Преценката кой служител да бъде освободен се извършва в условията на оперативна самостоятелност и не подлежи на съдебен контрол. Предвид изведеното се явяват неоснователни и касационните оплаквания, че незаконосъобразно титулярът на длъжността Р. Абаджиева, командирова на по чл. 81б, ал. 1 ЗДСл в ИА Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове, все още се води на щат в приемащата администрация. Между Абаджиева и органа по назначаване е налице отделно служебно правоотношение, което не съществува в зависимост от това на настоящия касатор с агенцията. Назначаването му за срок до завръщане на титуляра на длъжността представлява модалитет, който не обвързва органа да задържи на работа лицето, което е по заместване до момента на завръщане на титуляра, който е командирован в друга администрация. От друга страна, съкращаването на бройката не води до автоматично освобождаване на титуляра на длъжността, тъй като правоотношенията съществуват независимо едно от друго. След като приложимият закон не овластява органа по назначаването да прави подбор, той не е длъжен и не би могъл да извърши такъв при промени в щатното (длъжностното) разписание. Предвид гореизложеното настоящата съдебна инстанция приема, че не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, подадената от С. Илиев касационна жалба е неоснователна, а обжалваното съдебно решение е правилно и обосновано и следва да бъде оставено в законна сила. В хода на производството не са претендирани разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по въпроса за възлагането им. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на второ отделение,