Решение № 11677 от 2.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7413/2018 г.

Решение № 11677 от 2.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7413/2018 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Киров от [населено място] срещу решение № 665 от 12.04.2018 г., постановено по административно дело № 930/2017 г. от Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № ЗЛС-16/13.11.2017 г. за прекратяване на договора за военна служба, освобождаването му от длъжност и военна служба и зачисляването в запаса. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - Командира на Трети механизиран батальон - Благоевград, чрез юрк. Даутева в съдебно заседание и представен писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел. За да отхвърли жалбата на Киров против заповед рег. № ЗЛС-16/13.11.2017 г. за прекратяване на договора му за военна служба, освобождаване от длъжност и военна служба и зачисляване в запаса, издадена от Командира на трети механизиран батальон - АС - Благоевград приема, че съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 1, т. 1а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/ - договорът за военна служба се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба, без която и да е от страните да дължи предизвестие: с изтичане на уговорения срок. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. След цялостна преценка на доказателствата по делото, вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, съдът е достигнал до верни правни изводи. Основният касационен довод е за неправилност на извода на съда за наличие на делегирана компетентност по отношение издателя на акта да постанови оспорената заповед. Несъстоятелен довод. Както правилно приема Административен съд – Благоевград: Със Заповед № ОХ-703/17.09.2016 г., издадена на основание чл. 26, т. 6, чл. 31, ал. 1, чл. 146, т. 2 и 3, чл. 148, ал. 1, чл. 161, т. 2 и 3, чл. 240, ал. 1 и чл. 288 ЗОВСРБ - министъра на отбраната оправомощава командирите на самостоятелни батальони и приравнените на тях командири/началници/ на самостоятелни военни формирования, на длъжности изискващи военно звание "подполковник" – да приемат лица на военна служба; да сключват и изменят договори за военна служба, включително и да ги прекратяват на сержанти/старшини/ и войници/матроси/ в подчинените му структури. Няма спор, че Киров е имал военно звание "редник", на длъжност "шофьор". Спорно за страните е- дали трети механизиран батальон/военно формирование 56040 - Благоевград/, където е осъществявал договора за военна служба, е самостоятелно военно формирование и има ли командира му компетентност да издава заповеди за прекратяване на договори за военна служа. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд относно делегираната компетентност на издателя на акта. По смисъла на § 1, т. 10 от ДР "Военно формирование" е взвод, рота, батарея, батальон, дивизион, ескадрила, полк, бригада, база или друга структура от въоръжените сили, която е организационно и икономически обособена. Понятието е конкретизирано и в чл. 3, ал. 1 от УСТАВ за войсковата служба на въоръжените сили на Република България, съобразно който текст "Военно формирование" е взвод, рота, батарея, батальон, дивизион, ескадрила, полк, бригада, база или друга структура от въоръжените сили, която е организационно и икономически обособена. В зависимост от организационната си структура военното формирование може да бъде самостоятелно и/или в състава на по-голямо военно формирование. Затова, правилен е извода на съда, че разпоредените със Заповед № ОХ-014/15.03.2017 г. на министъра на отбраната организационно –щатни промени и преподчиняване на структурите – не отнема компетентността на командира на ответното военно формирование. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. С оглед изхода на спора касатора следва да заплати сумата 100 лева, възнаграждение за юрисконсулт за тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение